fbpx
Климат и екологияПрирода и общество

Уплашената планета: Как загрижеността за околната среда може да се превърне в болестно състояние?

Все по-често признаци на обсесивно-компулсивно разстройство могат да бъдат открити при активисти, които излизат на протести или пикети, даже знаейки, че това не работи. Броят на хората, стресирани от загрижеността си за последиците от изменението на климата, непрекъснато нараства. Този вид натрапчив страх вече толкова се е разпространил, че е получил даже и специално наименование – „еко-тревожност“.

Заможни съпрузи, водещи спокоен живот без неприятности, един ден забелязват изчезването на електрическата трoтонетка, на която се е возил техния 13-годишен син. Хлапето признава, че я е продал онлайн. Той направил същото и с едни от най-скъпите неща, които са имали родителите му. Намерил купувачи за старото колекционно вино от семейната изба, защото така или иначе те не го пиели. Продал часовника на баща си и роклята на майка си, защото знаел, че почти не ги носят. Продал и най-ценното семейно съкровище – колекция от книги на Мишел дьо Монтен, издадени докато е бил жив автора, както и сервиз от рядък античен порцелан. Оказало се, че техният син в тези свои действия не е единствен. Хиляди деца от различни страни продавали тайно скъпи неща, които лежали вкъщи, но не били активно използвани.

Така тийнейджъри събирали средства за грандиозен проект за спасяване на планетата от екологична катастрофа. Изпълнението на плана трябвало да започне със създаването на изкуствени езера и реки в африканската пустиня, както и залесяването на големи горски площи. За целта децата създали международна обществена организация и успели да получат официално одобрение от няколко държави на ниво министерства. Намерели и изпълнители за осъществяване на техническата част.

Всичко вървяло добре, докато възрастните не се намесили с тяхната политика и междудържавни спорове. Тогава младите спасители на планетата започнали да мислят дали не се налага да преминат към изпълнението на план Б, а именно бързо и безболезнено да бъде убиван всеки втори възрастен на Земята. Така населението щяло да намалее наполовина и скоростта на изчерпване на природните ресурси ще се съкрати от само себе си.

Печеливша тема

Не се плашете. Засега горното описание е само началото на игралния филм „Кръстоносният поход“ (La Croisade), заснет през 2021 година и е авторски проект на 38-годишната звезда на френското кино, актьорът и режисьор Луи Гарел. Това е един от най-новите, но съвсем не единствен пример за кинематографично изобразяване на радикални методи за решаване на глобалните екологични проблеми.

В края на 2017 г. се състоя световната премиера на саркастичната комедия „Малък голям живот“ (Downsizing) на Александър Пейн с участието на Мат Деймън. Холивудската версия за спасяване на планетата е малко по-хуманна от френската. В нея вместо да бъде намаляван броя на жителите на планетата, трябва да бъде намаляван физическия размер на всеки един от тях. Според сюжета в близко бъдеще предстои да бъде открита технология, благодарение на която човек намалява до такъв с размера на човешки пръст и съответно консумира много по-малко ресурси и може да живее комфортно, без да вреди на околната среда.

Като цяло през последните няколко години бяха създадени много филми, сериали, комикси и книги, в основата на които са глобалните екологични бедствия и възможността за предотвратяването им. В началния етап на пандемията, когато много страни бяха в локдаун, публикациите за това как „природата ще бъде прочистена“ станаха много популярни поради временното спиране на много индустриални компании и рязкото намаляване на транспортните потоци.

Повечето изследователи, изучаващи информационното поле на поколенията Z и Alpha (които са родени след 1996 г., а именно на тях се дължат големите приходи на боксофисите в кината и са най-активните потребители в социалните мрежи) отбелязват бързото нарастване сред тях на опасенията за околната среда. Обикновено научните статии не са най-популярния тип интернет съдържание, но тези, които се фокусират върху тенденциите в изменението на климата, често се превръщат във вирусни публикации. Дори аналитичният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е изтеглен в глобалната мрежа от повече от 100 000 потребители, въпреки че това е доста труден за разбиране материал, предназначен за читатели със специализирани знания.

Екострах

Данните, събрани от обществената организация Anxiety UK, показват, че един на всеки 10 британци е преживял поне веднъж тревожно психическо разстройство с временна загуба на трудоспособност. В доклад, публикуван от Държавния департамент по психично здраве на Ню Йорк, се споменава, че приблизително 18% от възрастните в Съединените щати страдат от тревожни разстройства. Важно е да се отбележи, че в тази отчетност са включени само случаи с продължителност на обостряне на заболяването над шест месеца.

Процентът на пациентите с тревожни разстройства, които се притесняват конкретно за състоянието на околната среда и климата, е неизвестен. Общата медицинска отчетност не разпределя конкретните случаи по естество на произхода на страховете, но някои психиатри, анализирайки структурата на собствения си клиентски поток, вече наблюдават тенденция към увеличаване на броя на такива случаи.

Сюзън Клейтън, професор по психология в Колежа в Уорчестър (САЩ), съавтор на доклада „Психичното здраве и нашия променящ се климат: въздействия, последствия и препоръки“, публикуван през 2017 г., отбелязва, че броят на хората, за които последствията от изменението на климата са източник на стрес нараства непрекъснато. Този вид натрапчив страх вече е станал толкова разпространен, че е получил специално наименование „еко-тревожност“. Сред психолозите даже вече има и отделна специализация, която се занимава с подобни случаи.

Психолозите и психиатрите, които са свикнали да работят с други тревожни разстройства, често не са в състояние да помогнат на пациенти с „еко-тревожност“, тъй като те не им вдъхват доверие поради липсата на познания за опазването на околната среда, динамиката на изменението на климата и анализите на състоянието на атмосферата и водните площи. Тези, които се вълнуват от тези проблеми, обикновено могат да бъдат успокоени само ако са убедени, че общуват с човек, който е „също в течение“ на проблемите, които ги вълнуват, защото един от компонентите на екостраховете е идеята за общата „социална слепота“ и игнориране на опасността.

Прозорливост или патология?

Британският екопсихолог Мери Джейн Ръст, в една от публикациите си за феномена на еко-тревожността, отбелязва, че броят на пациентите е скочил значително след публикуването на особено впечатляващия доклад на IPCC през 2018 г. В него автори доказваха необходимостта от незабавни, безпрецедентни промени, които да доведат до намаляване на глобалните въглеродни емисии с 45% само за 11 години. Според тях само по този начин може да се постигне общо затопляне в рамките от 1,5 ° C, а в противен случай скоростта на повишаване на температурата ще се увеличи. Това, което следваше, беше списък на вероятните катастрофални последици от това ускорение. Не е нужно да сте експерт, за да оцените невероятността на такова драстично едновременно намаляване на глобалните емисии и да не изпитвате оправдан страх.

Като цяло стресът е нормална реакция към опасностите, но продължителното пребиваване в стресово състояние може да увреди дори здравата психика. Заплахата никъде не изчезва, а чувството за безсилие засилва тревожността. Мозъкът търси възможности за временно освобождаване и понякога го намира в практически действия, които може даже да са и ирационални. Патологичната склонност към повтаряне на определени действия, които изобщо не решават проблема, но осигуряват временно облекчение, е типична проява на обсесивно-компулсивно разстройство. Неговите признаци понякога могат да бъдат открити в активисти, които непрекъснато пикетират, дори осъзнавайки, че това не дава резултати.

Екологичните стресове могат да доведат и до синдрома на обща тревожност. Той се характеризира с нарушения на съня и храненето. С усилването на въздействието пациентът губи способността си за рационална оценка на реалностите. Все още са редки случаите, когато еко-тревожността прераства в състояние на паника и причинява панически атаки, но в практиката на съвременните психиатри и това започва да се наблюдава.

Засега е трудно да се предвидят последствията от бързото нарастване на тревожността сред младите хора, причинявано от загрижеността за околната среда. В крайна сметка това се случва на фона на разпространението на социалната фобия, както и на масовата промяна в типичните комуникационни формати, което всъщност намалява честотата на живия контакт между хората. Съвременните технологии формират субективна картина на света, в която стойността на физическото съществуване на другите хора не е толкова висока и в съчетание с натрапчиви страхове за екологичните последици от пренаселеността, това може да има опасен ефект – обезценяване на човешкия живот и желанието той да се пожертва за решаване на общите екологични проблеми.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x