fbpx

Изкуствена симпатия: машинно генерираните лица предизвикват повече доверие от истинските

Ново изследване показва, че хората не могат да различават фалшивите лица от истинските и много често изкуствено създадените лица предизвикват в тях повече доверие от реалните. Резултатите са публикувани в научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

През 1938 г. Коко Шанел е написала: „На двадесет години имате лицето, което природата ви е дала, на тридесет – това, което животът е създал за вас; и на петдесет – лицето, което заслужавате.” Идеята е в това, че на лицата остава отпечатък от живота ни, разкривайки нещо важно: всичките бръчки и черти на лицето ни са карта на душата.

Съзнателно или не, всички ние съдим за хората по лицата им. Създаваме си първо впечатление за даден човек в рамките на няколко секунди от общуването (може би дори и по-бързо), а според изследванията 69% от анкетираните твърдят, че създават първото си впечатление за човек още преди той да проговори. Лицата и особено това как ги оценяваме имат значение както за междуличностните отношения, така и за формирането на взаимно доверие и сътрудничество в обществото.

Ето защо ново изследване разкрива тревожна тенденция и показва, че хората са склонни да оценяват лицата, генерирани от изкуствен интелект, като заслужаващи повече доверие от лицата на реалните хора. Но за да разберем защо това се случва и как технологията за генериране на изкуствени лица може да ни навреди в бъдеще, си струва да вникнем по-дълбоко защо някои лица ни вдъхват доверие, а други не.

Лицето, на което имаме доверие

И така, какво точно оценяваме, когато видим лице на даден човек? За онези части от секундата, в които обработваме информацията от визуалния контакт, какви черти или характеристики забелязва нашият мозък и как ги класифицира като надеждни или не?

В изследване от 2013 г. се посочва, че мъжът се възприема като заслужаваш доверие, ако има „голяма уста, широка брадичка, голям нос, изпъкнали вежди, които са близо една до друга“. В същото време жената, която вдъхва повече доверие, трябва да има „изпъкнала брадичка, ъгли на устните насочени нагоре, близко поставени очи“. Хората с кафяви очи често се смятат за по-надеждни и това не е непременно заради цвета, а по-скоро заради чертите, които са свързани с кафявите очи.

Очаквано, несъзнателните пристрастия играят роля и тук. Ние с много по-голяма вероятност ще определим хора, като заслужаващи доверие, такива които изглеждат и се държат така, както други наши близки хора. Ние се отнасяме по-топло към тези, които се държат подобно на нас. Както е установило изследване от 2011 г., въпреки че етническата принадлежност също се появява в този анализ, основната причината, по която най-силно се доверяваме на някого е наличието на „ общ опит с нас“ . С други думи, ако нашата социална група е широко мултиетническа, етническата принадлежност почти не играе роля в определянето на благонадеждността.

Неестествено добре

Интересът към въпроса какво прави човек „заслужаващ доверие“ все повече има реални последици за нас. Живеем в ерата на лицата, генерирани от ИИ. Някои от тях са напълно безобидни, да речем, в компютърните игри или като аватари в социалните мрежи. В същото време други могат да бъдат доста неприятни, като например дигиталното наслагване на лица за онлайн отмъщение или за различни видове измами. Така че възможността за създаване на убедително фалшиво лице вече се свързва и с големи пари.

А където има пари, има бързо развитие. Според ново изследване, публикувано във водещото научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), сега сме на етап, в който „изкуствено генерираните лица са не само много фотореалистични, те са почти неразличими от истинските“. Авторите на изследването Софи Найтингейл и Хани Фарид от Университета в Ланкастър, Великобритания са установили, че сега живеем в свят, в който е трудно достоверно да се разграничат истинските лица от генерираните от изкуствен интелект, което означава, че губим основание да се доверяваме на точността на видео- и фотоснимки или на документация. Това е свят, в който времевите белези, записите за редактиране и фините цифрови проверки трябва да бъдат включени в действие, тъй като ние не можем да разчитаме на нашите несъвършени сетива.

Доверието към изкуствено генерираните лица

Друго интересно наблюдение в изследването на учените от Университета в Ланкастър е било, че не само не можем да различаваме лицето на фалшивия от истинския човек, но също така изпитваме повече доверие към лицата, генерирани от ИИ. Екипът отбелязва, че: „изкуствено създадените лица са били от другата страна на долината на свръхестественото“. Тези лица вече не изглеждат странни или страховити, те са далеч по-приятни, отколкото тези, които виждаме в кафенето, на улицата или на работа. Все още не е напълно ясно защо това е така. Изследователите от университета в Ланкастър цитират научна работа, в която се предполага, че „това може да се дължи на факта, че изкуствено генерираните лица ни се струват като правило по-приличащи на обикновените лица, което вдъхва повече доверие в наблюдателя“.

Каквато и да е причината, ясно е, че изследването на Найтингейл и Фарид представлява още една част от това, което се превръща в закономерност: дигиталният свят вече не е някакво добре дефинирано „отделно пространство“. По-скоро, напротив, границите между реалността и фалшификата стават все по-неразличими, нестабилни и размити и алтернативните реалности във всичките им разновидности все повече нахлуват в живота ни.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x