fbpx
Климат и екологияПрирода и общество

Юни 2022 г. – трети най-топъл в историята, рекордно малко морски лед в Антарктида

Следвайки тенденцията, при която в последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с близо половин градус, юни 2022 г. за голяма част от Европа е бил със значителна положителна аномалия, като горещите вълни са поставили редица температурни рекорди и са задълбочили сушата в Италия, както и в някои райони на Испания и Португалия. Рекордно топъл юни е бил отчетен в Сан Антонио, Тексас. По-студено от нормите е било на места в Южна Америка, Източна Австралия и в Южна Африка.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през юни 2022 г. в глобален план е с 0,48°C по-висока спрямо предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и месецът е бил с 0,31°C по-топъл от настоящият климатологичен период 1991 – 2020 г. Според тази температурна аномалия тазгодишният юни е третият най-топъл месец „юни“ от 1979 г., откогато има данни по този метод (Фиг. 1). Водачи в тази класация са 2020 и 2019 г., когато аномалията е била по-голяма от тазгодишната, но с по-малко от 0,1°C и, както е обичайно за съвремието от 2000 г. насам, е имало само една година с поднормен юни – 2009 г., като отрицателната аномалия в абсолютна стойност е незначителна от порядъка на 0,05°C. За последните 10 г. глобалната средна температура през юни се е повишила с 0,17°C.

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за юни 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
По света

Няма да изненадаме някого като кажем, че повечето места по Земята отново са със средни температури над нормата. С най-голяма положителна аномалия се отличават някои части на Антарктида, където въпреки разгара на зимата наднормеността в някои точки надхвърля 10°C. С големи месечни температурни аномалии се открояват и северните части на Западен Сибир и Канадския архипелаг. Рекордно топъл юни е отчетен в Сан Антонио, Тексас. Старият рекорд от 2011 г. е подобрен с цели 0,5°C. Този рекорд се коментира от местните метеоролози и един от тях Ерик Бергер казва:

„От метеорологична и климатологична гледна точка това наистина е значително подобрение на рекорда. Повишаването на температурите може да се отдаде и на ефектите от изменението на климата. Остров Галвестън подобрява рекорда си по отношение на средната месечна температура през юни с повече от 1°C, което показва повишаването на температурите в Мексиканския залив“.

През юни 2022 г. мястото с най-голяма отрицателна аномалия по отношение на средните температури е Западна Антарктида. С по-малки отрицателни аномалии се открояват и някои райони на Гренландия, по-голямата част от Южна Америка и най-вече Аржентина, Южна Африка и източна Австралия и Източна Азия.

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за юни 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Температурите на въздуха над океанската повърхност са преобладаващо по-високи от средните. Продължават поднормените условия в тропическия и субтропичен източен Тихи океан на юг от Екватора. Причината е продължаващата вече почти две години Ла Ниня.

Последните прогностични модели показват, че в края на лятото и през повечето есенни месеци, можем да очакваме отново Ла Ниня и то със солиден процент на вероятност около 60, което от своя страна би могло да означава по-голяма вероятност за време през есента близко до това, което имахме през изминалите две години. Със започване на зимния сезон нараства вероятността за неутрална фаза, като вероятността за такова събитие е около и над 50%. С голяма вероятност може да се каже, че през тези месеци ще имаме по-различно развитие на времето, за разлика от изминалите две години, когато властваше Ла Ниня. Разбира се, това са прогностични сценарии и колкото по-далеч във времето са очакваните събития, толкова вероятността за грешка в изчисленията на модела са по-големи.

Фигура 3. Вероятностна прогноза за случваемост на ENSO – Ел Ниньо (червено), Ла Ниня (синьо) и неутрално (сиво) – от пролетта на 2022 г. до зимата 2022 – 2023 г. Източник: IRI
В Европа

В Европа юни 2022 г. е бил с положителна аномалия на средните температури, възлизаща на 2,05°C по-висока спрямо нормата за периода 1981 – 2010 г. При сравнение с новия климатологичен период 1991 – 2020 г. превишението на нормата е 1,57°C. За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили с близо половин градус – 0,48°C. Тазгодишният юни е с подобна на аномалия на миналогодишния юни и е с около 3 десети по-хладен от най-топлия юни до момента, регистриран през 2019 г. През новия век имаме само два по-студени от нормата юни – през 2001 и 2004 г.

В регионален план за почти целия континента са характерни по-високи от средните температурни условия (Фиг. 4). Регионите с отрицателни аномалии са сравнително малко и са разположени основно в периферията на континента – в Западна Русия, Централна Турция, западните райони на Пиренейския полуостров, в Ирландия и Исландия.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за юни 2021 г., спрямо нормата за 1981 – 2010 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.

С голяма положителна аномалия се открояват много райони на Франция, Испания и Италия, където няколко горещи вълни през месеца повишиха максималните температури в тази част на Европа над 40°C. В много станции в тези региони са счупени дневните рекорди за максимални температури, а в някои от тях, като Неапол и Флоренция, дори и за месеца. Тези горещи вълни идват след топъл месец май в региона и това допълнително утежни положението с намаляващите водни запаси. В Централна и Северна Италия тежката суша, започнала още в края на миналата година, се оприличава като една от най-тежките в историята на страната, довела до драстично намаляване на водните количества в река По и нейните притоци. За последните 15 г. това е четвърти пореден период с екстремно засушаване, като през 2007, 2012, 2017 г. пораженията от сушата не са били с такива размери, както през тази година.

В България

В България, за голяма част от страната, месец юни 2022 г. беше по-топъл от обичайното. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции в повечето райони, положителната аномалия спрямо периода 1981 – 2010 г. е между 0,5 и 2 °C. По-близки до нормата, а на места и дори с отрицателно отклонение, са средните месечни температури – на места в южните и югоизточните райони. Би могло да се обобщи, че шестият месец от годината е с по-голяма месечна аномалия в Северна България и планините, докато в южната част от страната аномалиите не са големи.

През юни повечето календарни дни са били с положителна аномалия, но най-голямо отклонение имаме на 30 юни, когато в повечето населени места са отбелязани и месечните максимуми – в най-топлите точки до 36 – 37 °C. По-компактен, хладен период имахме в края на първото и в началото на второто десетдневие, когато паднаха и основните валежи за месеца. На връх Мусала, дори преваля сняг. Характерните за юни силни гръмотевични бури, интензивни валежи, градушки имаше и тази година, но като цяло тяхната случваемост в по-голямата част на страната, и особено в Северна България, бяха под средните. Въпреки това не липсваха екстремни прояви на времето – локални наводнения, на места разрушена инфраструктура, а според информация и кадри в медиите – и торнадо край Ямбол.

Тазгодишният юни е по-топъл от обичайното, но аномалията е далеч от най-топлите месеци юни до момента в нашата страна. Едни от най-топлите месеци юни са се случили през 2012, 2007 и 2003 г. (Фиг. 5). Както се вижда на графиката, през новото столетие не липсват и студени юни. За разлика от аномалиите в глобален план (Фиг. 1), има само 2 години с по-хладен юни от началото на века, то в нашата страна имаме цели 9 години с отрицателни аномалии на средната температура спрямо нормите за периода 1981 – 2010 г.

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България за юни 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: www.stringmeteo.com
Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за юни 2022 г. е била 6% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. За последните 6 години това е най-близката стойност до средното за юни. С най-малко лед за последните 44 години се открояват 2016 г., следвана от 2019, 2020 и 2010 г., като е далеч от рекордно ниската площ през 2016 и 2019 г. Най-много лед през този период е отчетен през 1982, 1981 и 1979 г. С оглед повишаващите се температури не е изненада, че последната година с по-голяма площ с арктичен лед от нормалното е регистрирана през далечната 1996 г. или вече 26 години площта на леда в Арктика е около и по-малко по площ спрямо средните нива за периода 1981 – 2010 г.

Фигура 7. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през юни 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF.

Картата на аномалиите в концентрацията на морски лед за юни 2022 г. показва концентрации под средните в повечето прибрежни морета – от моретата на Амундсен, и Белингсхаузен по протежение на Западна Антарктида, до северното море на Уедъл и по-на изток до сектора на Индийския океан по крайбрежието на Източна Антарктида (Фиг. 7). Концентрациите на морски лед над средните се наблюдават в северната част на море Рос и в сектора на Западния Тихи океан.

През юни 2022 г. се наблюдава повишаване на стойностите на положителните аномалии в глобален аспект. Горещите вълни в много части на Северното полукълбо поставиха под стрес здравето и икономиката на редица региони. За намаляване на риска от здравословни проблеми, както и за по-добро функциониране на производствената дейност в различни отрасли на икономиката, се налага използването на климатици, вследствие на което се повишава консумацията на електроенергия. Например в някои провинции на Китай по време на гореща вълна са достигнати рекордни нива на потребление на електроенергия. За по-голямата интензивност, масовост и продължителност на горещите вълни повечето климатолози и метеоролози са на мнение, че те са резултат от настъпващите климатични промени и за ограничаване на щетите от тях, трябва да се прилагат изготвените планове за адаптация.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Автор: Д-р Симеон Матев

Д-р Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Източник: climateka.bg

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x