Посочени са два фактора, които силно влияят върху умственото развитие на децата под 2 години
Наближавайки двегодишна възраст в мозъка на детето започват да се формират най-важните функции, влияещи в по-късна възраст. Американски изследователи са установили, че лошото хранене и липсата на предсказуема домашна среда могат да повлияят негативно на развитието на важни мозъчни функции при малките деца. И двете условия зависят от навиците на младите родители. Изследването е публикувано в научното издание Nutrients.
Тези функции се определят като изпълнителни. Това са когнитивни умения от по-висок ред, които управляват паметта, вниманието и емоционалния контрол.
Децата на възраст от 18 месеца до две години, които ядат повече сладки и преработени храни, са по-склонни да имат затруднения с процеси като затормозяването (важно за концентрацията) и работната памет, и имат по-лоша способност за планиране и организиране.
В анкетата са участвали близо 300 семейства. Изследването с тяхно участие все още продължава, като се събират данни за хранителните навици на децата, промените в теглото, социално-емоционалните умения и семейните отношения. Децата в семействата на участниците са били на около 6 седмици в началото на изследването.
Подобни изследвания, изучаващи връзката между храненето и изпълнителните функции, са били провеждани преди това, но с деца на по-голяма възраст и с юноши.
Те са свързвали “домашния хаос” (в други източници – „трудна житейска ситуация“) с поведенчески проблеми и трудности при изпълнение на задачи, които изискват развити изпълнителни функции, такива като способността за концентрация и контролиране на емоциите.
Новото изследване за първи път се фокусира върху деца на възраст между 18 месеца и две години, именно когато се развиват тези жизнено важни умения. В същото време хранителните навици и домашната среда могат да играят ключова роля в развитието на психиката.
Като резултат от своето изследване учените са забелязали връзка между консумацията на сладки закуски от типа на снаксовете и преработени (оцветени, ароматизирани и т.н.) храни, и ниските нива на определени умствени показатели, включително емоционален контрол, затормозяване, планиране и организационни умения.
Дори в такава крехка възраст детският мозък вече се подготвя за многостепенни, сложни дейности и хранителният режим може да повлияе на тези умения.
Екипът от учени е предположил, че в по-спокойни семейства с предсказуем ежедневен дневен режим, въздействието на лошото хранене върху изпълнителната функция на децата може да е по-слабо. Положителното въздействие на спокойната и предсказуема домашна обстановка, според учените, би трябвало да “анулира” вредата от сладкото.
Но вместо да смекчи връзката между изпълнителните функции и употребяваната храна, както предполагал екипът, домашният хаос имал напълно отделна връзка с когнитивните умения на децата.
За да намалят потенциалното отрицателно въздействие върху когнитивните умения на децата, авторите предлагат разработване на превантивни програми, които да се фокусират върху дейности, които да помогнат на родителите да преминат към здравословен ежедневен режим и да ограничат консумацията на преработени закуски и други нездравословни храни от децата.
За да разберат по-добре връзките, открити в настоящото изследване, и да изследват как те се запазват или развиват, докато децата растат, авторите планират да продължат изследването със същите семейства и техните деца, които сега са на 5-6 години.
Но освен това, според изследователите, са необходими допълнителни изследвания с различни расови, етнически и социални групи от населението, както и дългосрочни проекти и допълнителни експерименти. Едва тогава ще могат да се направят окончателни изводи за съществуването на причинно-следствените връзки.