“Грешката на играча” или защо мозъкът недооценява случайностите

„Грешката на играча“ е когнитивно изкривяване, когато ние виждаме причинно-следствена връзка в хронологично последователни събития, които са независими едно от друго. Въпреки че наименованието му е свързано с хазартния бизнес, то влияе на много наши жизнени решения в професионалния и личен ни живот. Много често, в състояние на избор единственото, което се променя, са нашите очаквания. За това са виновни две особености на психологията на възприятията и един малко изучен неврофизиологичен механизъм.

Защо след черната ивица в живота не е задължително да дойде светла и обратно? Пет дена подред е слънчево, сигурно утре ще вали? Ако вашият отговор е „да“, значи вие сте готов да направите същата грешка като героя на романа на Достоевски „Играч на рулетка“ (самият писалел е бил пристрастен към хазарта), който съветва героинята да не поставя на нула, защото това вече се е падналo, а два пъти за една вечер такова събитие не се случва. Това е същото, когато на 18.08.1913г. в известното казино на Монте Карло „черно“ се е паднало 26 пъти подред. Колкото повече се падало „черно“ , толкова повече хора залагали на червено. Това е струвало цяло състояние на някои от играчите, които залагали постоянно на червено и особено ако са играли по правилото на Мортингейл, удвоявайки предния загубен залог.

Какво представлява грешката на играча?

Това е когнитивно изкривяване, заради което ние виждаме причинно-следствената връзка там, където има единствено хронологична последователност на независими едно от друго събития. Ако нещо се случва по-често от обичайното, на нас ни се струва, че вероятността за повторение на това действие с всеки пореден път намалява. И обратното: ако нещо се случва по-рядко според нашите сметки, значи вероятността за такова събитие расте.

Въпреки своето наименование това когнитивно изкривяване не действа само в казината или в залите с игрални автомати. Грешката на играча влияе на много важни жизнени решения, които ние вземаме на работа и в личния си живот.

Именно затова изследователи от Цюрих и Бостон са изучили това явление в реални условия. Учените се заинтересували от статистиката на решенията, които са взимали кредитни инспектори, имиграционни съдии и бейзболни съдии. Всички те се оказали засегнати от „негативната автокорекция“. Това означава, че експертите без да осъзнават, се стараят да избегнат дълги последователности от еднакви решения. Например, кредитен инспектор , одобрявайки няколко заявки за кредити подред, обикновено отказва на следващия заявител, даже ако неговата кредитна история е не по-лоша. Мотивът е , че експертите знаят, че клиентите не могат да бъдат еднакво платежоспособни, затова след ред положителни решения те започват да се притесняват все повече, че ще пропуснат ненадежден кредитополучател и по тази причина отхвърлят поредната заявка.

По оценка на изследователите 9% от отказите на кредити са продиктувани от грешката на играча. На практика това означава, че в един от всеки 10 случая решението за финансиране на вашия проект зависи не от бизнес-плана ви, а от това колко заявки са били одобрени преди вашата. Същата закономерност е забелязана при решенията на съдиите за предоставяне на статут на бежанец и в спорните ситуации по време на мачове по бейзбол. Грешката на играча е универсално когнитивно изкривяване, на което са подложени и специалистите по подбор на персонал, и одиторите, и даже двойки, които си мечтаят за следващото попълнение в семейството. Ако дотогава са се родили две момчета, то сега почти сигурно трябва да се появи принцеса, нали?

Кое не е така?

Грешката на играча възниква, като правило, в ситуации на избор, когато като минимум има две алтернативи. В нейната основа е неправилната представа за вероятността. Представете си, че вие подхвърляте монета и пет пъти подред се пада „ези“. Има ли връзка между тези пет попадения на „ези“ и изхода от следващото хвърляне? Разбира се, че не. Това е така, защото нито един от резултатите не се явява причина за следващия, нито следствие на предния. Това са независими събития, които по никакъв начин не се влияят едно на друго. Да се докаже това е лесно. Да допуснем, че вие сте видели предишните пет резултата за „ези”. Какво се е променило? Единствено вашите очаквания.

Всъщност вероятността за един или друг резултат всеки път остава еднакъв и зависи само от това колко варианта има за евентуален резултат. В случая с монетата, която има две страни, вероятността за един или друг резултат е ½. В случая ако хвърляте зар вероятността е 1/6, тъй като кубчето има шест страни. И колкото пъти да се пада шестица, това няма да промени шансовете тя да се падне и следващия път.

Много събития в нашия живот могат да имат стотици, хиляди и даже милион варианти за евентуален изход. Например ако вие често летите със самолет, всеки път рискът да попаднете в авиокатастрофа е един и същ – 1 към 1,2 милиона. Това е така, защото всеки следващ полет е с нов самолет, нови пилоти, нови условия, нов набор от фактори и вероятности.

Защо ние попадаме в грешката на играча?

Ние не само лесно се поддаваме на това когнитивно изкривяване, но то понякога ни се струва като проява на желязна логика. Това е свързано с две особености на психологията на възприятията и един малко изучен неврофизиологичен механизъм.

Първата причина се състои в естествената ни вяра в балансираността на събитията. Повторението на един и същ резултат на нас ни се струва като нарушение на вселенския баланс, който задължително ще поправи следващото събитие в серията. Всяко нарушение изисква противовес. След тъмната ивица винаги следва светла. Защо? Защото така е „честно“. Проблемът се състои в това, че монетата и зарчето, тъй като нямат морал, не могат да оправдаят нашите справедливи очаквания, иронизират Даниел Канеман и Амос Тверски в книгата си „Вземане на решения в условия на неопределеност: правила и предубеждения“. Втората причина е безсъзнателната ни склонност да обединяваме много несвързани едно с друго събития в един процес, тъй като те се случват последователно. Учените са открили това свойство , изучавайки реакциите на компютърна невронна мрежа, която била моделирана да имитира начина на мислене на хазартен играч. Нашият мозък възприема последователност от еднотипни събития като едно събитие, разделено на няколко етапа. И колкото по малък времеви интервал има между тях, толкова по-силно е това усещане. Това прилича на ефекта на мултипликацията, в който илюзията за движение се създава за сметка на бързите смени на несвързани една с друга картинки.

Невробиологичните корени на грешката на играча могат да се крият и още по-дълбоко. Проведено сканиране на мозъка на 350 доброволци е показало интересна закономерност. Колкото по-малък е обема на сивото вещество в предната част на поясната гънка и в медиалната област около слепоочна част, и колкото повече то е в ивичестото тяло (corpus stiratum) и орбитофронталната кора, толкова е по-голяма вероятността да се случи грешката на играча. За какво говори това? Първите две области са свързани с когнитивната система, а другите две с емоционалната. Авторите на това изследване смятат, че това е пример, как при преобладаваща емоционалност могат да се нарушат когнитивните функции.

Тази идея се потвърждава и от още едно откритие. Оказва се, че от грешката на играча не са застрашени хора с нарушена островна област на главния мозък. А тази част на мозъка също участва в обработката на емоционалната информация. За да се успокои „хиперактивната“ островна област, учените препоръчват медитация.

Как да не станем грешащи играчи?

– Най-главното е да се научим да отличаваме взаимосвързаните събития от независимите, съветва венчърния инвеститор и когнитивен изследовател Джеф Стайбъл. Ако във вас възниква усещането за причинно-следствена връзка между две събития, постарайте се да формулирате поне едно логическо обяснение за тяхната свързаност, освен че събитията се случват едно след друго.

– Разглеждайте всяко явление като начало на нещо ново, а не като продължение на последователност, предлага автора на блог за инвестиции Beginnersbuck финансиста Шанкар Нат.

– Избавете се от илюзията за контрол. Вие не можете да предсказвате случайни събития. Мнението, че вие сте способен да правите това, ви пречи да вземате решения, базиращи се на факти и анализ на данни.

– И накрая, ще ви помогне това, от което никой не е успял да избяга – възрастта. С нейното напредване склонността да се изпада в грешката на играча намалява.