Ефектът на околната среда: как екологията влияе на културата

В някои части на света правилата за поведение са по-строги, а в други по-свободни. Някъде хората живеят по-скоро с бъдещето, а другаде – с настоящия момент. Някои общества предпочитат повече лично пространство, в други се чувстват по-комфортно в по-големи групи от хора. Ново изследване показва, че около 20% от тези културни разлики се дължат на екологични фактори.

Защо има такива разлики?

Съществуват редица теории за произхода на културните различия. Някои социолози посочват ролята на определени институции, като например религиозните . Други се фокусират върху историческите различия във философските традиции на различните общества или върху видовете селскостопански култури, традиционно отглеждани в различните региони.

Но има и друг възможен отговор. Във все по-голям брой изследвания учените откриват, че човешката култура може да се формира от ключови характеристики на околната среда, в която хората живеят.

Колко силна е тази връзка между екологията и културата като цяло? Това е основния въпрос, на който се опитва да отговори ново изследване на екип от социални психолози от Лабораторията за култура и екология към Държавния университет в Аризона.

Как екологията влияе на културата?

Екологията включва основните физически и социални характеристики на околната среда – изобилие от ресурси, разпространение на инфекциозни заболявания, гъстота на населението и наличие на заплахи за сигурността на хората. Параметри като температурните нива и наличието на вода могат да бъдат ключови екологични фактори.

Как това работи може да се види в три примера, илюстриращи културните различия, посочени в новото изследване:

Строгостта на социалните норми в дадена култура е свързана с броя на заплахите, като войни и бедствия, пред които е изправено обществото. Пред лицето на тези опасности по-строгите правила могат да помогнат на членовете на едно общество да се държат заедно и да си сътрудничат.

Там, където водата е по-трудно достъпна, са по-ориентирани към бъдещето. Когато има недостиг на прясна вода, има нужда от по-внимателно планиране, за да не се окаже групата в краен недостиг на жизненоважния ресурс.

Там, където температурите са по-ниски, хората на обществени места се нуждаят от по-малко лично пространство и е възможно това да се дължи на по-малко болестотворните микроби там или интуитивното желание хората да се стоплят.

Всички тези примери показват, че културите се формират поне отчасти от основните характеристики на средата, в която хората живеят. Всъщност има много други примери, в които изследователите виждат връзки между определени културни и екологични характеристики.

Количествено определяне на връзките

Учените са събрали за повече от 200 общности изчерпателни данни за девет ключови променливи на околната среда – включително валежи, температура, инфекциозни заболявания и гъстота на населението – както и десетки аспекти на различните човешки култури, включително ценности, нормативна строгост, личностни черти, мотивация, и институционални характеристики. С тази информация те са създали база данни с отворен достъп, наречена EcoCultural.

Използвайки тази база, те са определили редица индикатори, оценяващи как културните различия между хората могат да бъдат обяснени с екологията.

Екипът е генерирал серия от статистически модели, изследващи връзката между променливите на околната среда и всяко от 66-те културни измерения, които те проследяват. За всеки от тези различни аспекти е изчислена средна стойност на културното многообразие в обществата, което се обяснява с тази комбинация от девет различни фактора на околната среда. Съгласно получените резултати с тяхното комбиниране са свързани почти 20% от културните различия между различните общества.

Важно е да се отбележи, че тези статистически оценки отчитат общите проблеми на междукултурните изследвания. Усложняващ фактор се явява това, че обществата, регионално живеещи близо едно до друго, могат да си приличат по повече параметри, отколкото се разглеждат в дадено конкретно изследване. По същия начин между обществата с общи исторически корени вероятно има повече прилики, отколкото измерените. Например, културната връзка между Южна Германия и Австрия може да се обясни с тяхното споделено културно и езиково наследство, както и със сходен климат и нива на благосъстояние.

Изследователите отбелязват, че тези двадесет процента може да не изглеждат много впечатляващи, но всъщност са няколко пъти по-големи от средния размер на ефектите в областта на социалната психология, които обикновено са в порядъка на 4-5%.

Взаимовръзки между особеностите на екологията и културата

След като са проучили повече от 600 взаимовръзки между особеностите на екологията и културата, учените са идентифицирали редица интересни нови връзки. Например, те са открили, че променливите нива във времето на инфекциозни заболявания са свързани със строгостта на социалните норми. Тази асоциация предполага, че по-строги социални норми присъстват не само там, където нивото на заплаха от патогени е високо, но и там, където заплахата варира повече с течение на времето, като например в Индия.

В последно време все повече нараства броя на изследванията, в които се твърди, че с промяната на екологията се променя и културата. Така например през миналия век общият спад (преди настоящата пандемия) на нивото на инфекциозните заболявания в Съединените щати и Европа корелира с отслабването на строгостта на социалните норми. Освен това изглежда, че през последните няколко десетилетия има явна връзка между нарастващата гъстота на населението и намаляващата раждаемост по света.

Базата данни EcoCultural съдържа не само актуални екологични показатели, но и информация за вариации и прогнози. Учените от Аризона вярват, че тя може да бъде богат източник на информация за други учени и затова са я оставили отворена.

Екологията не е единствената причина хората по света да мислят и да се държат различно. Но изводите от това изследване определено говорят за това, че нашата околна среда до известна степен е оформила и продължава да влияе на нашата култура.