Наследствеността обяснява половината от различията в чувствителността на подрастващите
Наследствеността определя 47% от различията в нивото на чувствителност. До такива изводи са стигнали авторите на изследване, изучаващо генетичното значение за тази черта на характера. Както отбелязват учените в своята публикация в списание Molecular Psychiatry , общата чувствителност към негативните и позитивните събития се наследява независимо.
Едни хора стоически понасят тежки загуби, а други със седмици преживяват обиден коментар в интернет. Причините за тези разлики в нивото на чувствителност остават неизвестни. Въпреки че някои хипотези предполагат, че високата чувствителност има генетична природа и даже адаптивно значение, досега никой не знаеше дали тя се наследява.
Именно в тази насока е проведено ново изследване от екип от учени начело с Майкъл Плюс от Лондонския университет Кралица Мария. Изследователите са се възползвали от резултатите от психологическо тестиране на 16 000 двойки близнаци, родени между 1994 и 1996 година и изследвани в рамките на програмата TEDS (Twins Early Development Study), когато са били на възраст от 16-17 години. От базата данни, събрана по време на тази програма, изследователите са избрали данни за 2868 подрастващи, които са били хомозиготни или хетерозиготни близнаци. Преди всичко учените ги е интересувала оценката, получена по скалата за чувствителност. Те са я определяли на базата на 12 въпроса от специална анкета, която касаела психологическите, физическите и естетически аспекти на чувствителността.
Анализирайки тази информация, учените са достигнали до извода, че наследствеността определя 47% от разликите в чувствителността при подрастващите. Останалите 53% се обясняват с други фактори, например влиянието на обкръжаващата среда. Изследователите се надяват, че при бъдещи изследвания ще им се отдаде да определят конкретните генетични варианти, свързани с нивото на чувствителност.
Освен това, изследването показало, че индивидуалните разлики в чувствителността се определят от три независими наследствени компонента. Първият от тях е свързан с общото ниво на чувствителност, вторият – с чувствителността към негативните стимули (психологически и физически аспекти), а третия – към позитивния опит (естетически аспект). Тяхното съчетаване води до това, че едни хора по-силно реагират на неприятности, а другите – на радостни събития.
Допълнителен анализ показал, че чувствителността положително корелира с невротизма и отрицателно – с екстраверсията. Сходството между тези характеристики имало наследствена природа, а различията основно се определяли от обкръжаващата среда. Връзка на чувствителността с другите основни черти от „Голямата петорка“ (отвореност към нов опит, добросъвестност, екстравертност, сговорчивост и невротизъм) не били открити.
Наскоро публикувахме резултати от изследване на австрийски учени, че някои хора, когато имат силни емоционални преживявания ядат повече от нормалното. Повишаването на апетита при лошо настроение било характерно основно за тези, които са силно емоционално зависими от храната. Тези, които се ограничавали волево в употребата на храна били в много по-малка степен склонни да употребяват повече храна при емоционални преживявания и затова най-вече им помагала по-засилената когнитивна обработка.
