fbpx

Психолози обясниха кой е заплашен от преяждане под стрес

Австрийски учени експериментално доказаха, че повишаването на апетита, когато си в лошо настроение, е характерно за тези, които са емоционално силно свързани с храната. За тази цел те провели експеримент с участието на 80 жени на различна възраст, на които им прочитали малък разказ за случило се наскоро неприятно събитие, а след това им показвали изображения на вкусна храна. При жените, които са имали склонност да контролират количеството употребявана храна, повишаване на апетита в отговор на обработването на емоционалния стрес не се наблюдавало, но резултатите от електроенцефалографията (ЕЕГ) на мозъка им показвали увеличена когнитивна обработка на сигнала за храна, което означава, че те могат да се заставят да не ядат много в лошо настроение. Резултатите от изследването са публикувани в списание Frontiers in Behavioural Neuroscience.

В хода на еволюционното развитие на човечеството храната е спряла да играе изключителна роля на физиологичен регулатор и се е превърнала в достатъчно разпространен начин за получаване на удоволствие. Разбира се своя принос за това са внесли селското стопанство и целия отрасъл на хранително-вкусовата промишленост. С течение на времето храната е ставала все по-достъпна и по-вкусна, заради което хората са ставали все по-предирчиви. По този начин употребата на храна се е превърнала в обект на хедонизъм, разбира се без да губи своите първоначални функции.

Като при всеки друг обект, който носи удоволствие, от храната също може да се развие зависимост и това се е превърнало в достатъчно сериозен проблем на съвременния потребител. Често това преминава в систематично преяждане, след което следват други разстройства при хранителните навици, например булемия.

Един от най-разпространените фактори за развитието на преяждането е емоционалният стрес. Въпреки че интуитивно под въздействието на стреса апетитът би трябвало да намалява, при много хора се случва точно обратното. Колкото е по-голямо емоционалното напрежение, толкова е по-голяма вероятността те да изядат повече, отколкото им е нужно. На опасността за систематично преяждане са подложени и хора, които постоянно се ограничават в употребата на храна. В този случай ролята на емоциите не е очевидна, тъй като тези сривове могат да се случват независимо дали човек е изпитвал определен емоционален стрес.

Именно с намирането на отговор на този проблем се е заел екип от учени от Университета в Залцбург под ръководството на Ребека Шнепер (Rebekka Schnepper). В тяхното изследване са участвали 80 жени на възраст от 16 до 50 години. Авторите уточняват, че за изследването специално са избрали само жени, защото при тях разстройствата при хранителното поведение е разпространено много по-често , отколкото при мъжете. Освен това от екипа уточняват, че при нито една от участничките в изследването не се е наблюдавало разстройство на хранителното поведение или нарушение на обмяната на веществата, например диабет.

Всичките участнички са попълнили анкета за своите хранителни навици. В частност, учените се интересували дали за всяка от тях е характерно емоционалното преяждане (например с въпрос от типа „Когато съм разстроена ям повече/по-малко”) и дали се ограничават в употребата на храна (“Старая се да ям по-малко от обикновеното/ толкова, колкото ми е нужно или искам”). След това всяка участничка била помолена подробно да разкаже за скорошно неприятно от емоционална гледна точка събитие и на основата на него бил съставян разказ от осем изречения, който след това се използвал при експеримента.

В началото на експеримента на участничките им прочитали съчинените разкази, а след това по едно изречение им показвали и на екран. Веднага след това на екрана се появявала или храна, или друг неутрален обект (например телбод). Тези изображения трябвало да бъдат оценени по скала от 1 до 100, тоест доколко обекта е приятен, а за храната доколко им се иска да я изядат. За да се ограничи фактора глад, всичките участнички предварително употребили храна с приблизително еднакво количество калории. По време на експеримента учените са правили на участничките електроенцефалограма, електромиограма и електрокардиограма. Екипът провел и повторен контролен експеримент, при който вместо разказ, съставен на основата на реално събитие с участничките, се прочитал неутрален разказ.

Резултатите от анкетата показали, че разказът за случилите се реални събития предизвиква в участничките повече негативни емоции, отколкото неутралните разкази, в сравнение със състоянието им преди началото на експеримента. Това доколко апетитни им се сторили изображенията на храната пряко зависело от това, доколко те (по резултатите от анкетата) са зависими от храната. Високият показател на зависимост водел до това, че апетитността на храната се увеличавала, когато настроението се разваляло, а низкият показател предизвиквал обратната реакция.

В същото време ако вместо емоционална зависимост от храната се наблюдавал стремеж към ограничаване на храната, такава закономерност не се наблюдавала. С други думи, желанието да изядеш вкусна храна при условен емоционален стрес възниквало в случай, че участничката първоначално е силно зависима от храната. Освен това, при тези участнички, след като били вече в лошо настроение, при показването на храна се отпускал мускула, който сбръчква веждите. Учените твърдят, че това е електромиографичен показател, показващ увеличен апетит.

Резултатите от електрокардиограмите на свой ред не са показали никакви различия сред участничките по време на експеримента. Що се касае за електроенцифалограмите, то техният анализ показал увеличена амплитуда на предизвикания потенциал Р300, който се регистрира 300 милисекунди след проявата на стимула, при тези участнички, при които се наблюдавал силен стремеж за ограничаване на храната.

По този начин учените експериментално са потвърдили, че към храна при емоционален стрес са склонни да прибягват тези, които за емоционално зависими от храната. Тези, които се ограничават в употребата на храна, не са склонни да подтискат стреса с помощта на храна и причина за това е повишената когнитивна обработка. Това от своя страна обяснява преяждането и у тях. За да не ядат много, те могат да използват силата на волята, но случайни и несвързани със стрес проблеми могат да водят до преяждане.

Трябва да се уточни, че това са изследвания, провеждани само с жени и тези резултати засега не могат автоматично да се пренесат към силния пол. За тази цел се планира допълнително изследване с участието на мъже.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline