„Алфа“ поколението: познаваме ли го, кои са неговите силни и слаби страни?

Името за поколението на най-младите жители на Земята е измислено през 2008 г. от австралийския анализатор Марк Маккриндъл. Защо “алфа”? Защото това е първото поколение, родени изцяло през 21 век. Какви особености за възприятия за света са характерни за това поколение, как да го разберем и как да му помогнем да постигне максимална реализация в живота? Как съвременните деца възприемат информацията, от какво имат нужда, за да бъдат успешни в обучението си, а след това и в живота?

„Алфа“ особености

Разликата между поколенията и свързаните с нея трудности в общуването често се основават не на открития протест, а на дълбоко вкоренени различия във възприемането на света. И това е здравословен процес на социална еволюция: ако децата се явяваха умствени клонинги на родителите си, обществото нямаше да се развива, а щеше да стои с векове на едно и също място. Социално-историческите условия, технологичното развитие и културният обмен оказват значително влияние върху нагласите и навиците на цели поколения, особено в нашето съвремие, белязано с бързи промени във всички области и независимо дали става въпрос за милениалите или известни още като Поколението Y (родени 1981-1996), Поколението Z (родени 1997-2012), или децата на милениалите – “Поколението Алфа” (началото на 2010-те – средата на 2020-те).

„Алфа“ поколението е родено и расте в епохата на безпрецедентни технологични промени, на масовата цифровизация и бързото развитие на изкуствения интелект, което налага при тях своя отпечатък на някои интересни умствени особености по отношение на възприемането и обработката на информация.

Първата е скоростта. За да разбере нова тема или да покрие голямо количество данни, той се нуждае от значително по-малко време от представителите на предишните поколения.

Втората особеност е многозадачността. От малки те могат едновременно да гледат анимационни филми и да играят на таблет, като същевременно успяват да отговарят смислено на въпросите на майка си, току-що влязла в стаята.

Третата, базирана на предишните, е скоростта при вземане на решения. Въпреки че много зависи от темперамента на конкретната личност, средно децата от поколението “aлфа” реагират по-бързо от родителите си.

Друга интересна черта при съвременните деца и тийнейджъри е съществуващата при тях минимална разлика между виртуалния и физическия свят. От ранното си детство те съществуват в двете реалности и от самото начало се учат да се адаптират към двата свята паралелно.

И петата необичайна характеристика е фактическото отсъствие на граници за тях, както географски, така и езикови. Онлайн игрите и YouTube формират глобални общности, приятелствата се създават на големи разстояния – без национални или исторически предразсъдъци.

Освен това ключова отличителна черта на „алфа“ поколението е преходът от нагласата „Аз съхранявам знания в главата си“ към „Аз бързо търся знания за задачата, която трябва да реша“.

Това преди всичко се дължи на нарастващата сложност на съвременния свят и скоростта на промените, които протичат. Знанията остаряват твърде бързо, а техния обем започва да става твърде голям, което от своя страна води до фундаментална промяна в комуникацията и обработката на информацията.

Първо, целта на потреблението на информация се измества. Знанието само по себе си вече няма стойност. Фокусът е върху информацията, която е приложима в момента. Много по-голяма важност придобиват не дългите прегледи на документални филми и книги, а кратките видеоклипове и статии, които решават конкретно стоящия проблем.

Второ, нарастват изискванията към на източниците на информация. Младото поколение не се опира на авторитети. Опитайте се да им разкажете или обясните нещо, и те веднага ще влязат в интернет, за да „проверят“ надеждността на информацията. Работата с източници и проверката на точността на знанията е основният инструмент за оцеляване на „алфа“ поколението.

Трето, променя се вътрешното усещане за собствената личност. За тях са важни принципи като „Аз не съм набор от факти за света, в които вярвам“, „Аз съм съвкупност от умения за работа с информация. Колкото по-бързо и по-добре мога да търся информация, толкова по-умен съм.“

Именно тези психически характеристики могат да дадат на новото поколение нужните предимства в предстоящия им самостоятелен живот.

По принцип представителят на „алфа“ поколението няма да се опитва да измисля решение на стоящия пред него проблем. Първо той ще потърси решение в интернет и ако не го намери, след това ще потърси алгоритъм за намирането на решение, а след това и необходимите данни за попълване на алгоритъма. Именно в това се състои и една от най-силните черти на това поколение.

Това ще им позволява много бързо да се адаптират към постоянно променящия се свят около тях. Те няма да се притесняват да си променят няколкократно професията си. При тях ще важи принципа, че няма значение какви умения и знания са необходими, при положение, че винаги могат да разчитат на неограничените бази данни и уменията да работят с тях. А ако в базата данни няма необходимата информация, то те ще намерят конкретния човек, който има необходимите знания.

Така в един бързо променящ се свят, в който ще има все повече дигитални професии и възможност за работа от всяка точка на света, качества като многозадачност, толерантност, креативност и работа с цифрова информация отварят за “алфа” поколението съвършено нови пътища как да общуват, учат и работят. Неминуемо пазарът на труда ще се променя и някои професии ще останат в миналото, докато в същото време уменията за многозадачност, обработка на информация и умения за вземане на решения все повече ще се ценят.

„Алфа“ слабости

Всяка суперсила си има и своята обратна страна – рисковете от „изкривявания“. И в това отношение особеностите на „алфа“ поколението не са изключение. Зоната на риск за бъдещите господари на света се състои преди всичко от вероятността за повърхностно възприемане на сложни данни (цената на скоростта и многозадачността), липсата от необходимост да се запомня много и силната зависимост от технологиите.

Тези характеристики не правят най-новото поколение по-лошо или по-слабо от предишните, но несъмнено изискват внимание и оптимизация.

Фрагментацията на придобитите знания е и ще бъде една от основните слабости на „алфа“ поколението. Това може да доведе до приоритизиране на въпросите от рода „Как да реша проблема, пред който съм изправен?“, като на този фон се губи значението на по-фундаменталния въпрос „Защо да решавам проблема, каква е дългосрочната цел?“.

Фактори като отсъствието на дългосрочна визия, липсата на цялостен поглед върху ситуацията, слабото системно мислене могат да формират така нареченото клипово мислене.

На тази база може да възникне друг много сериозен проблем а именно кой ще ги води . Това може да се превърне в основна уязвима точка за „алфа“ поколението. Те винаги ще се обединяват около онези, които създават общата визия и задават глобалните цели. А тази визия и тези цели не винаги ще са добри или поне добре обмислени.

Уменията за свързване на информацията в една обща система са едни от ключовите и дефицитни умения за новото поколение. В този аспект все по-важни за младите хора стават такива знания и умения, които създават и тренират възприемането на света като интегрална и взаимосвързана система , например програмирането,

Как да помогнем на „алфа“ поколението

Обучението в училище и университета, самоопределянето, кариерата, себереализацията и в крайна сметка удовлетворението от живота – всичко това зависи от характеристиките на възприемането на информацията за света. И така, как можем да помогнем на децата от поколението „алфа“ да увеличат максимално силните си страни и да сведат до минимум рисковете от присъщите на тяхната епоха уязвимости?

Съществуват няколко прости техники, с които родителите могат да помогнат на децата си от „алфа“ поколението:

Развивайте способността на децата да дослушват или да четат до края на фразата. Тук родителите могат да се притекат на помощ и да ги молят да преразказват със свои думи това, което са прочели или чули. Може да им се помага с насочващи въпроси, за да видят и преосмислят това, което не е било на повърхността.

Стимулирайте детето да използва в речта си максимално подробни и подходящи за възрастта си фрази, отговаряйки на вашите въпроси. Опитвайте се то да не ограничава отговорите си с „да“ или „не“, а го молете да описва възможно най-подробно предметите или явленията, с които се сблъскал или просто да опише деня си.

Обяснявайте необходимостта от анализиране и повторна проверка на всеки прочетен факт, дори ако неговият източник е до голяма степен надежден.

Разширяването на знанията на детето офлайн също е много полезно. Например за тази цел може да помогне ходенето в музеи, на изложби и събития, особено там където може да се експериментира и да изпробват как работят различни устройства, или от какво зависят определени явления.

Показвайте и обяснявайте (ако е възможно) как в реалния свят действат законите на физиката, какви химични реакции съществуват, обяснявайте различни събития, особено такива към които детето проявява интерес.

Сравнявайте заедно с детето си различни факти, търсете кое е общото и кое е различното, експериментирайте, проверявайте и правете заключения, когато фактът е еднозначно потвърден.

Бъдете по-внимателни, когато избирате съдържанието, до което детето ви има достъп, особено когато е все още малко. По-добре е да използвате доказани услуги, които са създадени в контакт с учители и психолози и са насочени към деца на подходяща възраст.

В този смисъл много полезни за децата от поколението „алфа“ могат да бъдат курсове, свързани с програмиране, или такива занимания, където трябва да се използва логическо мислене за създаването на алгоритми и за разрешаване на проблеми с открити въпроси. Подобни занятия помагат за развиването на уменията за анализиране и синтезиране на информация, показват как да разделяме големите проблеми на по-малки и да ги решаваме стъпка по стъпка. По този начин детето се научава да систематизира знанията си и да развива логическото си и системно мислене.

Например, изучавайки програмиране, децата се научават да създават свои собствени игри, видеоклипове и анимации, както и да разказват свои истории. Програмирането подхранва креативността и открива нови източници на вдъхновение и себереализация. Децата учат по-добре не когато са пасивни участници в учебния процес, а когато сами създават нещо ново, когато за да решат проблем, трябва самостоятелно да го идентифицират и да намерят начини да го отстранят. Работата с код също така ги учи да не се страхуват от грешки. Ако нещо се обърка или не работи, съществуват достатъчно лесни начини това да се поправи. По този начин детето развива интерес и вътрешна мотивация.