Изследване показва, че желанието за развитие на емпатия може да промени моралните ни ценности
Ако вие се стремите да развивате в себе си емоционален интелект и емпатия, това може непреднамерено да повлияе на моралните ви и политически възгледи. Екип от учени от САЩ и Испания е стигнал до извода , че развитието на емпатия може да доведе до промяна на личните идеологически нагласи. Способността да съчувстваме на другите хора ни кара да изповядваме по-либерални идеи. Резултатите са от изследването са публикувани в списание Journal of Research Personality.
„Ние видяхме, че при промяна на характера в посока на по-голяма емпатия, хората започват да придават по-голямо значение на либералните идеи, например как те се отнасят към другите хора и тяхната гледна точка“ – обяснява един от авторите на изследването Уилям Чопик, доцент на катедрата по психология в Университета на Мичиган.
Чопик и неговите колеги от други университети помолили 414 доброволци в продължение на 15 седмици да попълват ежеседмични анкети. В тях имало въпроси, показващи как анкетираните биха реагирали на определени обстоятелства, искали им се да станат по-добри и нещо да променят в себе си, как те се отнасят към помощта към другите хора, а също така други въпроси, помагащи да се оценят чертите на характера на участника. В частност, изследователите измервали нивото на „емпатична обезпокоеност“ на участниците, тоест оценявали чувствата, които възникват, когато човек вижда някого, който се нуждае от помощ.
Освен това, учените питали участниците за тяхното отношение към такива широки нравствени категории, като грижа, справедливост, вярност, авторитет и непорочност. Учените проследявали, как се променят чувствата и нагласата на доброволците седмица след седмица. Въпреки че въпросите, касаещи тези ценности, било мястото в анкетите, където се оценявали личните качества на участника, те в същото време помагали да се предположи как човек се отнася към една или друга идеология, етични и политически проблеми.
Обикновено либералните и прогресивни хора са склонни да смятат за приоритетни две от тези пет морални категории, а именно грижата и справедливостта.
Консервативно настроените хора отделят по-голямо внимание на верността към своята общност, уважение към авторитетите и властта, а освен това по-строго следят за нравствената чистота.
„Нашето изследване показа, че когато хората са мотивирани да се променят, те успешно се справят с това – обяснява Чопик – Но това, което наистина ни учуди, беше това, че целеустремеността на хората, например да се научат по-добре да разбират чуждата гледна точка, е свързана с промяната на личността в посока на по-либерални ценности“.
Впрочем, изследователите не са се интересували от конкретните политически предпочитания на участниците. Те просто искали да разберат, как човек може да се промени, ако поиска и какви могат да бъдат резултатите от такава „нравствена трансформация“.
Както обяснява Чопик, резултатите от изследването показали, че колкото по-лесно възприемаме чуждата гледна точка, толкова по-лесно приемаме различни нови идеи. Когато ставаме по-емпатични, това открива пред нас множество врати за промяна, в това число и на нашите нравствени и идеологически ценности, като този ефект може да се получи абсолютно непреднамерено.
Много е хубава статията, както и изводът в края. От изложените факти можем да допуснем, че не случайно отвореността е част от голямата петорка. Либералното отношение към неочакваната и нова гледна точка ни дава достоверен извод, получаван само с цената на големи беди, без сами да се налага да изживяваме всичко, тъй като в крайна сметка имаме лимити като време и издръжливост. Не може да изживяваме и своите трудности, пък и тези на другите. Трябва да ги разбираме, за да си спестим горчив опит и да получим ново виждане за стойността на всичко, което имаме. Хубаво е да се променяме… Read more »