„Ефектът на щрауса“: с годините започваме да избягваме информация, която не ни харесва, даже ако тя може да ни е полезна
В света на постоянно информационно претоварване е много изкушаващо да „заровим главите си в пясъка“, игнорирайки това, което не ни харесва. „Ефектът на щрауса“ е нежеланието на хората да научават информация, която може да е полезна, но също така да причини неприятни преживявания, тоест да се изпита когнитивен дисонанс (познавателно противоречие).
Не искате да чуете резултатите от медицинския преглед при вашия лекар? Лесно е! Просто не си уговаряте преглед. Любимият ви политически персонаж е казал нещо, с което не сте съгласни? Веднага се нахъсвате и решавате, че това не е ваша работа. Не искате да знаете калорийното съдържание на парчето торта, което вадите от хладилника вечер? Просто не четете етикета. Някой е посочил грешки в работата ви, критикувал е креативността ви, обърнал е внимание на финансовите рискове или е посочил недостатъците на продукта, който вече сте закупили? Просто включвате тоталното игнориране.
Избягването на неприятна информация е често срещано поведение при възрастните. Но кога то се появява? В края на краищата малките деца са невероятно любопитни. Те са отворени за всичко ново, често под формата на безкрайни въпроси, които постоянно задават.
Кога хората се превръщат в „щрауси“?
В скорошно изследване на психолози от Университета в Чикаго под ръководството на д-р Радхика Сантханагопалан, са се опитали да разберат в кой момент от живота се появява този ефект. В статия, публикувана в списание Psychological Science, изследователският екип твърди, че с порастването на децата, склонността им да избягват информация става все по-силна.
В първия проведен от учените експеримент те са разглеждали няколко сценария, които биха могли да предизвикат „избягване“ у децата:
– защита срещу негативни емоции,
– поддържане на симпатия и компетентност,
– запазване на убеждения и предпочитания,
– действие в личен интерес.
Например, всяко дете е било помолено да покаже любимия си и най-малко любимия си бонбон. След това те били питани дали биха искали да гледат видеоклип за това защо яденето на този бонбон е вредно за зъбите им.
Оказало се, че децата на 5 и 6 години са отворени за всякаква информация. Децата на възраст 7-10 години вече започвали да проявяват селективност. Любопитен детайл: те били готови да научат, че най-малко любимият им бонбон е вреден за здравето им, но не искали да чуят същото за любимия си бонбон.
„Открихме, че докато по-малките деца са искрено склонни да търсят информация, по-големите деца започват да проявяват склонност към избягване на такава“, каза Сантанагопалан. „Например, те не искаха да знаят защо любимият им бонбон не е полезен за тях, но бяха съвършено убедени, че най-малко любимият им бонбон е вреден за тях.“
Това откритие е валидно за всички видове мотивации, с изключение на компетентността. Децата от всякаква възраст не се страхували да учат, ако се представяли зле на зададения им тест. Сантанагопалан предполага, че това може би се дължи на подходящото за възрастта мислене и навиците за обучение, развити в училището:
„Напълно е възможно, тъй като те получават всички тези съобщения за това как могат да променят способностите си, ако положат усилия. Те са по-склонни да търсят информация, защото знаят, че потенциално могат да променят резултата си.“
Моралното „място за маневриране“
Вторият експеримент включвал сценарий на личен интерес (задача за моралното „място за маневриране“), включващ истинска награда.
За изследователският екип било любопитно кога децата започват да използват моралното „място за маневриране“ или идеята, че хората са склонни да използват двусмислието в своя полза.
„Искаме да действаме в свой собствен интерес, но нас също така ни е грижа да изглеждаме справедливи пред другите“, казва Сантанагопалан. „Моралната свобода на действие ни позволява да постигнем и двете цели.“
В този експеримент на децата им били представени две кофи, всяка от които съдържали стикери за тях самите и за партньора им. Те можели да видят, че кофа А им предлага повече стикери от кофа Б. Броят на стикерите, които партньорът им ще получи от всяка кофа, обаче бил скрит. Преди да си изберат кофа, участниците били питани дали искат да знаят колко стикера ще получи партньорът им.
Въпреки че нищо не им струвало да научат тази информация, по-големите деца много по-често избягвали да знаят колко стикера ще получи партньорът им. Това им позволявало да направят своя избор, без да се чувстват виновни.
В същото време по-малките деца много по-лесно можели да разкрият печалбите на партньора си, докато по-големите деца се възползвали от моралната „свобода на действие“, като избягвали тази информация и избирали ползата въз основа на собствените си интереси.
„Моралната свобода на действие им позволява да избират личните си ползи, като същевременно запазват вътрешната си илюзия за справедливост“, каза Сантанагопалан. „Този воал на невежеството им позволява да действат в свой собствен интерес.“
Как да преодолеем избягването
Сантанагопалан споделя, че има няколко убедителни причини да избягваме негативната информация. Действително в някои от случаите информацията може да бъде объркваща, заплашителна и парализираща, но прекомерното избягване може да има и сериозни негативни последици за нашето здраве, работа, личен и социален живот.
За да преодолеете ефекта на щрауса, тя предлага да помислите защо избягвате нещо, давайки приоритет на краткосрочния комфорт пред дългосрочните ползи. Сантанагопалан също така препоръчва да се използва рефрейминг (буквално – смяна на рамката): да се отнесете към негативната информация като полезна и/или ценна.
Изследванията показват, че педагогическите корекции за избягващо поведение, докато децата още са малки, могат да ги предпазят от житейските капани по-късно в живота и да им осигурят социални предимства.
Същото може да се каже и за справянето с „ужасната неопределеност“. Хората обикновено имат желание да намерят решение за неопределеността и двусмислените ситуации. Но когато дадено решение заплашва самооценката им или психологическото им благополучие, те могат вместо това да преминат към избягване.
„Мисля, че е важно да говорим за способността да се толерира и дори да се приема известно ниво на неопределеност“, твърди Сантанагопалан. „Това може да помогне за предотвратяване на избягването на информация.“
Ако всичко друго не помага, тя съветва, подражавайте на това, което децата правят най-добре: следвайте любопитството си.
