Ако динозаврите не бяха изчезнали? Защо светът можеше да изглежда много по-различен
Какво би се случило с еволюцията на животинските видове на Земята, ако гигантски астероид не беше се врязал в Земята преди 66 милиона години, с което са изчезнали 75% от всички видове. Някои учени еволюционисти смятат, че даже и без тази гигантска катастрофа, появата на разум е бил неизбежен. Но дали действително е било така?
Бил ли е разумът неизбежен?
Преди 66 милиона години астероид е ударил Земята. Получилата се експлозия е била със силата на 10 милиарда атомни бомби, променяйки по този начин хода на еволюцията. Небето притъмняло, растенията спрели да фотосинтезират. Първо са умрели растенията, а след това и животните, които се хранели с тях. Хранителната верига се разпаднала. Повече от 75% от всички видове са изчезнали. Когато прахът се уталожил, всички динозаври, с изключение на шепа предци на птиците, изчезнали.
Смята се, че това катастрофално събитие направило възможна човешката еволюция. Оцелелите бозайници скоро започнали да процъфтяват, включително малките предци на приматите, които еволюирали в нас.
Но представете си, че астероидът ни е подминал и динозаврите бяха оцелели.
А след това са еволюирали до високо разумни хищни динозаври, които забиват знаме на Луната… Или пък до учени- динозаври, открили теорията на относителността или обсъждащи хипотетичен свят, в който бозайниците, колкото и невероятно да им се струвало, са завладели Земята…
Това може да звучи като лоша научна фантастика, но повдига някои дълбоки философски въпроси за еволюцията. Дали човечеството се е появило случайно или еволюцията в разумни същества е била неизбежна?
Мозъците, инструментите, езикът и големите социални групи са ни направили доминиращ вид на нашата планета. Осем милиарда сапиенса живеят на седем континента. По общо тегло хората надвишават всички диви животни взети заедно. За да се изхранваме сме преобразили половината от земната суша.
Как началото оформя това, което идва по-късно
През 80-те години на миналия век палеонтологът Дейл Ръсел предлага мисловен експеримент, в който месояден динозавър еволюира в интелигентен потребител на инструменти. Този „динозавроид“ има голям мозък, има големи пръсти на ръцете и ходи изправен.
Не е невъзможно, но е много малко вероятно! Биологията на едно животно ограничава посоката на неговата еволюция. Вашата отправна точка до голяма степен оформя пътя ви.
Ако напуснете университета, вероятно няма да станете неврохирург, адвокат или учен, занимаващ се с ракети. Но може да бъдете художник, актьор или предприемач. Пътищата, които поемаме в живота, отварят едни врати и затварят други. Това важи и за еволюцията.
Помислете за размера на динозаврите. Започвайки през юрския период, динозаврите завроподи (бронтозавър и неговите роднини) са еволюирали в 30 до 50-тонни гиганти с дължина до 30 метра – десет пъти по-тежки от слон и по-дълги от син кит. Това се е случило в няколко групи, включително Diplodocidae, Brachiosauridae, Turiasauridae, Mamenchisauridae и Titanosauria.
Случило се е на различни континенти, по различно време и при различен климат, от пустините до тропическите гори. Но други динозаври, които са живели при същите условия, не са се превърнали в свръхгиганти.
Общата нишка, свързваща тези животни, е, че са били завроподи. Нещо в анатомията на завроподите – леки, кухи кости с високо съотношение здравина-тегло, метаболизъм и всичко останало – е разгърнало еволюционния им потенциал именно в тази посока. Това им е позволило да растат по-големи от всяко сухоземно животно преди или след това. По същия начин, месоядните динозаври многократно са еволюирали в огромни, десетметрови, многотонни хищници. В продължение на 100 милиона години мегалозавридите, алозавридите, кархародонтозавридите, неовенаторидите и накрая тиранозаврите са еволюирали в гигантски хищници.
Мозъците не са били силна им страна и как те са еволюирали
Еволюцията на динозаврите е била добра в създаването на големи тела. За големи мозъци, не чак толкова… Динозаврите са показали лека тенденция към увеличаване на размера на мозъка с течение на времето. Юрските динозаври като алозавър, стегозавър и брахиозавър са имали много малки мозъци.
Към края на периода Креда, 80 милиона години по-късно, тиранозаврите и динозаврите с патешки клюн са еволюирали до такива с по-големи мозъци. Но въпреки размера на животното, мозъкът на Тиранозавър рекс е тежал 400 грама. Мозъкът на велоцираптора е бил само 15 грама. За сравнение средният човешки мозък тежи 1,3 килограма.
Динозаврите с течение на времето са заемали нови ниши. Малките тревопасни динозаври започнали да се срещат по-често, а видовете на птиците-динозаври ставали все по-разнообразни . По-късно се появили и дългокраките форми, което предполага надпревара във въоръжаването между бързоногите хищници и тяхната плячка.
Социалният живот на динозаврите изглежда е ставал все по-сложен. Те започнали да живеят на стада и да развиват сложни рога за бой и демонстрация на сила.
Въпреки това, пътят на динозаврите сякаш се повтарял. Те еволюирали, отново и отново, в гигантски тревопасни и месоядни с малък мозък.
Динозаврите имат почти 100 милиона години история и има много малко доказателства, че биха направили нещо коренно различно, ако астероидът не се беше се сблъскал със Земята . Но все пак да предположим…
1. На Земята все още би имало от тези свръхгигантски тревопасни животни с дълги вратове и огромни хищници, подобни на тиранозавъра.
2. Те са развили малко по-големи мозъци, но в същото време има малко предпоставки, че са се превърнали в гении.
3. Малко вероятно е бозайниците да са ги изместили. Динозаврите са монополизирали техните местообитания.
Какви биха били бозайниците при тези условия?
Междувременно бозайниците са имали други ограничения. Те никога не са еволюирали в свръхгигантски животни. Но те многократно са развивали големи мозъци. Масивни мозъци са се развили при косатките, кашалотите, баленовите китове, слоновете, морските леопарди и големите маймуни.
Днес някои потомци на динозаврите – птиците като врани и папагали – имат сложни мозъци. Те могат да използват инструменти, да говорят и да броят. Но именно бозайниците, като големите маймуни, слоновете и делфините, са развили най-големите мозъци и най-сложното поведение.
Гарантирало ли е отсъствието на динозаврите човешкото развитие?
Означава ли, че изчезването на динозаврите е гарантирало, че бозайниците ще развият интелигентност? Не непременно!
Началните точки може да ограничават крайните точки, но не ги гарантират. Стив Джобс, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг са напуснали колежите си. Но ако напускането автоматично ви прави мултимилиардер, всеки, който е напуснал колежа, би бил приказно богат, което в огромен процент от случаите не е така. Но дори и да сте започнали от правилното място, са ви необходими възможности и късмет.
Еволюционната история на приматите предполага, че нашата еволюция е била всичко друго, но не и неизбежна. В Африка приматите са еволюирали в маймуни с голям мозък и след повече от 7 милиона години са се превърнали в съвременните хора. Но другаде еволюцията на приматите е поела по съвсем различен път.
Когато маймуните са достигнали Южна Америка преди 35 милиона години, те просто са еволюирали в други видове маймуни.
Примати са достигали до Северна Америка поне три пъти: преди 55 милиона години, преди 50 милиона години и преди 20 милиона години. И въпреки това те не са еволюирали във вид, който произвежда ядрени оръжия и смартфони. Вместо това, по неизвестни причини, те са изчезвали.
В Африка и само в Африка еволюцията на приматите е поела в уникална посока. Нещо в африканската фауна, флора или география е повлияло на еволюцията на човекоподобните маймуни: наземни, с едро тяло, голям мозък примати, използващи инструменти. Дори след изчезването на динозаврите, за нашата еволюция се е изисквала правилната комбинация от възможности и късмет.
Но еволюцията продължава. Хората се променят. Сега се появи и се развива с бързи темпове изкуственият интелект. След неговата поява може би най-актуалният еволюционен въпрос е: „Как ще еволюират хората и разумът в бъдеще?“.
