Господство на алгоритмите и инфоколонии: 5 прогнози от Ювал Харари за 2050 г.

Един от най-известните визионери на нашето време Ювал Харари смята, че технологиите ще определят бъдещето на човечеството. Изкуственият интелект ще може не само да контролира живота ни, но и да формира желанията ни, а технологично напредналите страни ще експлоатират изоставащите.

Ювал Ноа Харари е световно известен историк, футуролог и писател. Неговите книги „Sapiens. Кратка история на човечеството“, „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ и „21 урока за 21-ви век“ се превърнаха в международни бестселъри, преведени са на повече от 60 езика и се продават в многомилионни тиражи. Роден е през 1976 година в Кириат Ата, Израел, учи в училище за надарени деца, между 1993 и 1998 г. следва история на Средновековието и военна история в Еврейския университет в Йерусалим През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън.

Понастоящем Харари е един от най-влиятелните интелектуалци в света. Той редовно се среща с държавни и бизнес лидери, изнася лекции на много престижни международни форуми, където се обсъждат глобалните проблеми и бъдещите перспективи, стоящи пред човечеството.

Ето пет прогнози, които според него могат да се случат до 2050 година.

Тоталитарно управление на алгоритмите

Според Харари технологиите улесняват живота ни само тогава, когато ние сами разбираме какво искаме и от какво се нуждаем. В противен случай технологиите самостоятелно формират нашите желания и след това ги контролират.

„С подобряването на биотехнологиите и машинното обучение ще става все по-лесно да се манипулират всички емоции и желания на хората.“

Харари смята, че тогава следването на нашите желания ще стане още по-опасно от сега: как да разберем дали това действително са нашите желания?

Освен това ние ще разчитаме все повече на изкуствения интелект и алгоритмите. Ако понастоящем ние лесно и все повече се доверяваме за избор на филм на алгоритмите на Netflix, подборът на новини на Facebook и Google, и покупките на Alibaba и Amazon, то в такъв случай какво ще се случи в бъдеще? Невронните мрежи знаят почти всичко за нас: къде отиваме, какво купуваме и какво правим. Колкото повече научават за нас, толкова по-добре и по-бързо предвиждат нашите действия.

„След като тези алгоритми ви опознаят по-добре, отколкото вие познавате сами себе си, те ще могат да ви контролират и манипулират и вие няма да можете да направите нищо по въпроса.“

Мнозина ще останат без работа

„Автоматизацията на работния процес ще унищожи милиони работни места.“

Харари смята, че загубата на работа ще принуди хората да усвояват нови професии. В същото време не е ясно колко бързо и лесно човек може да се адаптира към новите условия.

„Ще може ли 50-годишен шофьор на камион, който току-що е бил заменен от технология за автономно управление, да се преоткрие като програмист или учител по йога?“

Най-вероятно на хората ще им се наложи да преживеят през живота си подобни промени повече от един път. Новите технологии и усъвършенствания ИИ ще стимулират няколко технологични пробива, при всеки от които ще се изисква нова преквалификация.

В училище трябва да се преподава емоционална устойчивост

Сега в училищата преподават програмиране и 4K умения: критично мислене, комуникация, колаборация (сътрудничество) и креативност. Те се смятат за ключа към успеха. Харари е убеден, че най-важното нещо, на което трябва да се учат учениците, е способността да се адаптират към новите условия. Новите технологии ще създадат нови проблеми, с които човечеството никога не се е сблъсквало досега, така че ще бъде жизненоважно да можем да ги разрешаваме.

„Най-важното умение от всички ще бъде способността да се справяме с промяната, желанието да продължим да учим и способността да запазим спокойствие в критични ситуации… През 2050 г. едва ли ще има остра необходимост от съвършено нови идеи, но за сметка на това ще има нужда от постоянно самоусъвършенстване.“

Според Харари не по-малко важно ще бъде да сме емоционално устойчиви. За съжаление това не се учи в училищата.

„За да оцелеете в новия свят, ще трябва да станете психологически гъвкави и да съхранявате трезвостта на ума си във всяка една ситуация.“

Част от държавите ще се превърнат в информационни колонии

През 19 век развитите страни – като Великобритания, Франция, Испания – са притежавали колонии по целия свят. Благодарение на своето превъзходство те са можели да експлоатират милиони хора. Днес живеем в епоха на технологично съперничество, където Китай и Съединените щати са лидери, а повечето страни забележимо изостават.

„Представете си какво би се случило с развиващите се икономики, ако текстилът или автомобилите бяха по-евтини за производство в Калифорния, отколкото в Мексико? И какво ще се случи, ако след 20 години някой в Сан Франциско или Пекин знае всички лични данни за всеки политик, съдия и журналист във вашата страна? Ще бъде ли все още страната ви независима или ще се превърне в цифрова колония? Когато имате достатъчно данни, не е нужно да изпращате войници, за да контролирате другата държава.”

„Ако не бъдат взети мерки за разпределяне на технологичното богатство, което ни дава изкуственият интелект, то тогава това богатство ще бъде концентрирано в няколко центъра, а другите страни или ще фалират, или ще се превърнат в експлоатирани информационни колонии.“

Технологията може да доведе до появата на нова раса

През следващите десетилетия, благодарение на ИИ и биотехнологиите, хората ще имат невероятни възможности за реинженеринг на живота и дори да създават напълно нови форми на живот.

„След четири милиарда години еволюция, дължаща се на естествения подбор, ние навлизаме в нова ера на неорганичен живот, рационално проектиран от човека с помощта на технологиите.”

“Правителствата, частните корпорации и армиите вероятно ще използват технологиите, за подобряване на уменията, от които се нуждаят, като интелигентност и дисциплина, като същевременно пренебрегват други качества като състрадание, артистична чувствителност и духовност.”

„Резултатът може да бъде раса от хора, които са много интелигентни и много дисциплинирани, но без състрадание, духовна дълбочина и неспособни да възприемат произведенията на изкуството. Разбира се, това не е пророчество. Това са само възможности. Технологиите са непредвидими.”

Някои хора обвиняват Харари в сензационализъм и „научен популизъм”, но както и самия Харари не веднъж уточнява: много от нещата, за които той говори не са пророчества, а по-скоро предупреждения за възможните сценарии на развитие. Именно за да не се сбъднат възможните най-черни варианти политиците, гражданските общества, а и самите хора трябва спомогнат за намирането на най-правилните решения, така че да се осигури добро бъдеще за идните поколения.