fbpx
Климат и екологияПрирода и общество

Ще „запомни“ ли Земята пандемията, причинена от коронавируса?

Пандемията , предизвикана от коронавируса, обхвана цялата планета. В резултат икономическата активност силно се забави и емисиите на вредни газове значително намаляха. Но възниква въпроса: достатъчно ли е голямо това снижение от всички изхвърляния на замърсяващи вещества, за да може Земята „да запомни“ този период?

През 2017 година учени от няколко университета с помощта на най-нови лазерни технологии са изучавали ледени ядра, извлечени в Алпите и открили в тези проби следи от „черната смърт“. В хода на изследването на структурата на извлечените ледени ядра се установило, че за последните 2000 години ежегодното ниво на съдържание на олово в атмосферата рязко е намаляло само един единствен път – в периода от 1349 до 1353 година и именно в този период е бушувала една от най-страшните пандемии в историята на човечеството – черната смърт или бубонната чума, в хода на която е загинало от една трета до половината от населението на Европа. Тази чума е нанесла много силен удар по икономиката, в това число и на производството на олово. Като резултат, концентрацията на микрочастици от олово във въздуха е намаляло и съответно съдържанието му в алпийските ледници . Съвременните технологии позволяват на учените да разграничават ежегодните промени в концентрацията на оловните частици.

Сегашната пандемия Covid-19 обхвана цялата планета. Както показаха изследвания, проведени съвсем наскоро, понастоящем изхвърлянията на замърсяващи вещества в атмосферата значително са намалели, тъй като хората доста по-малко използват наземен и въздушен транспорт, а и много производствени предприятия не работиха. Съдържанието във въздуха на азотен диоксид, изхвърлян от транспортните средства в Китай е намалял с 40-60 %, а в Европа с 38%, в сравнение с аналогичния период миналата година. Концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата на Ню Йорк е намаляла два пъти в сравнение с тази от 2019 година. Глобалните емисии на СО₂ са намалели със 17% в сравнение с миналата година и както показват изследванията през 2020 година се очаква да бъде фиксирано значително намаление на обема на емисии на въглероден диоксид (с около два милиарда метрически тона или с 5,5% от общия обем, регистриран през 2019 година).

Но възниква въпроса дали това е достатъчно значимо намаление от различните емисии на замърсители, за да повлияе това на структурата на годишните кръгове при дърветата, ядрата лед, вземани като проби от ледниците и различните отлагания, тоест по друг начин казано, ще запомни ли Земята Covid-19?

Да си представим учен, който след 100 години ще взема проби от ледени ядра. Най-вероятно в изследвания лед ще бъдат открити аерозоли, предполага Пол Маевски (Paul Mayewski), директор на Института за климатични промени към Университета на Мейн, който е един от водещите учени, занимаващи се с изследването на периода на „черната смърт“. Както е известно, аерозолите са миниатюрни частици, които могат да се намират в атмосферата в течение на няколко дена и даже седмици, преди да попаднат на земята. Тези замърсяващи вещества, такива като олово, кадмий и сяра, излитат от комините на заводите и електростанциите, от ауспусите на превозните средства. Те могат да бъдат открити там , където се добиват, над металургическите заводи, а причината могат да са и много други източници.

„ С помощта на ледените ядра може достоверно да се построи разпределението на аерозолните частици по ежемесечното съдържание на различните аерозоли. Ето защо пандемията Covid-19 след време също ще може да бъде открита в тези проби от лед“ – обяснява палеоклиматолога Кристо Байзерт (Christo Buizert) от Университета в Орегон, който е водещ специалист в изследването на ледени ядра и резки промени на климата.

На значителна част на територията на много развити страни по света в продължение на два-три месеца беше въведена карантина. Освен това понастоящем се наблюдава глобално забавяне на световната икономика. Ето защо е много вероятно, че съдържанието на сяра и кадмий в ледените ядра ще бъде по-ниско.

Още един важен замърсяващ фактор , който по думите на Байзерт, може да се появи в ледените ядра са твърдите частици с диаметър 2,5 или по-малко микрона (обозначават се с РМ2,5) . Тези частици най-често се изхвърлят в атмосферата от въглищните и газови електростанции. Освен това техен източник могат да бъдат транспортните средства и домакинствата. Тези микрочастици са едни от най- опасните замърсители, влияещи на човешкото здраве. В Ухан, където възникна епидемията, след неговото блокиране нивото на РМ2,5 е намаляло с 44%, в Делхи с 60%, а в Лос Анджелис с 31%.

Може да се предположи, че през 2120 година нашият хипотетичен палеоклиматолог ще открие също така следи от Covid-19 на годишните кръгове на дърветата. Работата е там, че при своя растеж дърветата поглъщат сяра, азотни оксиди и метали, такива като кадмий, които попадат в почвата и водата. За да се анализира характера на промените в годишните кръгове, учените използват мас-спектрометри. В тях промените могат да бъдат проследени по-ясно, отколкото в ледените ядра, тъй като разположението на горските масиви е много по-близо до градовете и промишлените центрове, отколкото ледниците. Учените са установили, че даже ако тези частици се намират в атмосферата в продължение на кратък период от време, те са способни да се разпространяват на достатъчно отдалечени разстояния. Например, частици от сажда, откривани в ледената и снежна покривка на Арктика, се появяват там преди всичко в резултат на изгарянето на изкопаеми горива в САЩ и Европа.

Освен това в бъдеще учените ще могат да открият повишено съдържание на някои други вещества, които са маркери на сегашната пандемия. Палеоклиматологът Ким Коб (Kim Cobb) от Технологичния университет в Джорджия смята, че в утаечните слоеве на водните артерии ще може да бъде открито голямо количество изхвърлени пластмасови средства за индивидуална защита, известни като РРЕ (Personal Protective Equipment) .

„Тези средства вероятно ще могат да бъдат открити в делтите на реките, в крайбрежните утаечни слоеве и мисля, в някои езерни системи, които са близо до големите градове“ предполага Коб.

Понастоящем в тези отлагания се задържат метрични тонове пластмаса, но ако към тях се добавят милиони ръкавици, маски и други предмети за еднократно ползване, то това ще доведе до формиране на слой, наситен с пластмаса, а това ще свидетелства за случил се катаклизъм.

„Този слой ще стане маркер за нашето време, който ще представлява несъмнено интерес за геолозите в бъдещето“ – казва Коб.

Даже през 3020 година геолог ще може да различи този слой, тъй като пластмасата се разлага изключително дълго. Специалистът по дендрохронология (датиране според кръговете на дърветата) също ще успее да датира появата на аерозолните частици с помощта на някои дървета-дългожители. В ледените ядра, безусловно, също ще се запазят свидетелства за сегашната пандемия, ако разбира се в бъдеще ледниците и ледените щитове не изчезнат от повърхността на нашата планета.

Въобще, ледът е способен да разказва своята история на учените от бъдещето даже след хиляди и милиони години. Интересно, че най-старите извлечени ледени ядра, свидетелстващи за климатични промени, имат възраст от няколко милиона години.

„Ледените ядра не лъжат – обяснява Маевски – Моето убеждение е, че в ледените слоеве се съхранява, всичко което се е съдържало в атмосферата“.

Но в тези ледени летописи ще бъде трудно да се открие промяната на концентрацията на въглероден диоксид, свързана със сегашната пандемия. Обикновено газообмена между атмосферата и снежното покритие се осъществява до този момент, докато въглеродният двуокис, който е проникнал в дълбочина, не се пресова под тежестта на снега, а след това се превърне в лед. Но ако сегашното намаляване на емисиите на въглероден диоксид продължи само няколко месеца, то това време сигурно ще е недостатъчно за да се отрази намалялата концентрация. Но ако пандемията продължи по-дълго, то по-ниското съдържание на въглероден диоксид неминуемо ще се отрази.

Напълно е възможно, човечеството , в края на краищата, да стигне до извода, че съкращаването на използването на органични горива по време на тази пандемия е прекрасен пример за това, че си струва да се ограничава тяхното използване. Като резултат от това климатът няма да се променя скокообразно, а постепенно. Ако това се случи, то 2020 година ще може да бъде смятана за годината на прелома. По мнението на Ким Коб, след стотици или хиляди години нашите потомци може би ще забележат, че 2020 година „най-вероятно се е характеризирала с рязко намаляване на емисиите на въглероден диоксид и следователно намалена концентрация на този газ в атмосферата, тоест човечеството най-накрая е осъзнало своята колективна отговорност пред себе си, пред своите потомци и пред тази малка, но прекрасна планета“.

Източник

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x