Спечелиха ли САЩ решаващо преимущество в комерсиално усвояването на космоса?
Зад успешната космическа мисия на Crew Dragon и ликуването на ентусиастите на космоса от целия свят може да не бъде забелязано най-главното. Изстрелването на пилотиран космически апарат, създаден от американска частна компания, с дебела черта сложи край на епохата на романтичния интернационализъм и отбелязва началото на века на Pax Americana в космоса. В Русия, особено сред експертите в тази област, все по-категорично се изказва мнението, че наследената от СССР някога най-мощна космическа програма, в момента изостава с 10 и повече години. Но това се отнася и за останалите страни като Китай, Индия, Япония, ЕС, които също развиват космически програми. Именно затова САЩ имат вече решаващо преимущество в търговското усвояване на космоса и развитието на космическата икономика.
Подновяването на възможността за извеждане на човек в космоса от американска ракета от американска земя е поредния факт във важните технически, практически и законодателни събития, свързани с американската космическа програма. Разработката на многоразовите метанови ракетни двигатели от ново поколение – ВЕ-4 от компанията Blue Origin и Raptop от компанията SpaceX направи САЩ напълно независими от Русия в областта на ракетното двигателостроене. Изборът на Лунната орбитална платформа, а не продължаването на програма, аналогична на Международната космическа станция, като следващото постоянно място за пребиваване на човек в космоса, и свързаните с това финансови разходи и технологични сложности прави САЩ практически единствения оператор на Лунната платформа. Подписаният от президента на САЩ указ в подкрепа на международното участие за усвояване на ресурсите на Луната и другите небесни тела на практика обезсилва Споразумението за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела, прието от Генералната асамблея на ООН през декември 1979 години. Новият указ фактически определя като приоритетно американското право при търговското усвояване на лунните и астероидни ресурси. В усвояването на Космоса днес САЩ не само нямат текущи и потенциални конкуренти, но и не желаят повече да действат в интерес на международната общност и даже в полза на своите съюзници.
Степента на технологично превъзходство на САЩ в космоса е толкова всеобхватно, че никакви потенциални противници/конкуренти в обозримо бъдеще няма да могат даже да се доближат до ускоряващия се локомотив на частните американски иновации в космоса. Руската космическа програма изглежда бледна сянка на технологичната мощ на Съветския съюз. За целия постсъветски период не е създадена нито един наистина новаторски продукт или технология. Незабележимостта на руската икономика, продължаващото изтичане на мозъци, деградацията на техническото образование, изолацията на космическата индустрия, благодарение на международните санкции и ограничаването на закупуването на западни технологии, а най-важното – монополното квазидържавно структуриране на космическата индустрия при пълно отсъствие на предприемачески инициативи, всичко това се явява причина за гарантирано стопяване на миналото могъщество.
Не трябва също да се преувеличават възможностите и перспективите на китайската космическа програма. При всичките и външни успехи, тя е слаборазвито копие на съветската програма, с използване на купени или откраднати технологии от постсъветското пространство. В технологиите за ракетостроене, в създаването на надеждни и високопроизводителни космически апарати, изоставането на Китай от САЩ се изчислява на десетилетия, а след мощния скок, осигурен от американската частна инициатива през последните десет-петнадесет години, това изоставане само се увеличава. А издигнатите от САЩ и техните съюзници технологични бариери, като забраната за износ и разширяването на списъка на двойни технологии, забраната за обучение на китайски студенти в американски университети, спирането на научния обмен, съчетано с икономическите трудности на Китай и на архаичната космическа програма (въпреки че е по-конкурентна от тази на Русия), не оставя никакви шансове на Китай да стане значим конкурент на САЩ в космоса в близко бъдеще.
Освен това човечеството се намира на водораздела за промяна на мотивацията за усвояването на космоса. Интригуващото състезание в космоса на различните обществени системи през 60-те и 70-те години на миналия век и романтичните и интернационални сантименти отстъпват място на икономическата логика. Доскоро размерът на космическата икономика, която възлиза понастоящем на около 100 милиарда долара, беше незабележим на фона на останалите индустрии. По тази причина логиката на партньорство и научно развитие преобладаваше.
Сега вече е ясно, че колосалните икономически възможности в усвояването на космоса през 21 век ще определят лидиращата позиция на страните, ръста на икономиките им и бъдещето на човечеството. Използването на космически системи за включването на безпилотни коли към интернет и превръщането им в устройства за доставка на контент на пътниците ще създаде пазар за трилиони. Неограничената слънчева енергия, достъпна 24/7 в космоса, ще разкрие възможности както за използването и в космоса, например за обработване на данни или за производство на материали в космоса, така и за предаване на енергия на Земята. Лунните и астероидните ресурси, такива като редки и благородни метали, конструкционни материали могат да създадат независима космическа икономика. В близките 25-50 години напредъка в космическата индустрия ще осигури предвижването на човек от тясната хралупа на земната атмосфера към стихията на космоса. Това толкова грандиозно събитие за човечеството като биологичен вид е може би единствено сравнимо с излизането на земноводните преди 400 милиона години от океаните на сушата.
Самата диалектика на развитие на частния бизнес и възможностите, отварящи се в космоса, се явяват двигателя на стратегията на САЩ. Не е правилно да се мисли, че Тръмп или ръководителя на НАСА Джеймс Брайденстайн са основните актьори в разиграващата се пиеса. Истинските режисьори са американските предприемачи (играещи ролята на барони-разбойници) и стоящите зад тях инвеститори. Почти всички големи американски компании се явяват играчи в космоса. Amazon и Blue Origin развиват заедно проекта в областта на космическите комуникации Kuiper, SpaceX със своите съинвеститори от Google стартираха изпълнението на програмата Starlink. Apple в своя обичаен стил разработва секретен космически проект, също като Facebook. Когато става въпрос за такива възможности и пари, оръдията замлъкват, а дипломатите стават изразители на интереса на бизнеса. По тази причина САЩ не са заинтересувани от някаква координация както с бюрократична и неповратлива Европа, така и с другите си съюзници, оставяйки им единствено възможност да се присъединят под знамената на Pax Americana, или да останат встрани от еволюцията.
Именно затова успешния полет на Crew Dragon и триумфа на Илон Мъск се явяват много по-важни фактори за бъдещето, отколкото могат да ни се сторят на пръв поглед.
