Има ли бъдеще цифровият долар и защо Уолстрийт се страхува от него?
Идеята за американска дигитална валута се подкрепя от политическите кръгове на САЩ, но Уолстрийт вижда в нея заплаха за своето господство в сферата на потребителското финансиране. По всички признаци бъдещето на световните финанси е в виртуалните валути. Китай вече тестира „цифровия юан“ в своите региони. Защо в тази нова „космическа надпревара“ САЩ изостават? Работата е там, че ако населението насочи своите вложения в цифрова валута на централната банка, традиционните банки няма да могат да кредитират както досега, а те са много влиятелни в САЩ.
Представете си, че влизате в своя акаунт във Федералната резервна система на САЩ (ФРС) от своя лаптоп или телефон и мигновено получавате налични пари в всяко кътче на планетата. Няма посредници , няма комисионни, няма чакане за превод.
Такава привлекателна картина за цифровия долар е мечтата на футуристите и проклятие за банкерите. И тази идея не се предвижва от любителите на биткойна и другите подобни криптовалути, а от финансовия и политически елит на САЩ. Председателят на ФРС Джеръм Пауъл обещава това лято да внесе в Конгреса нови изследвания по повод дигиталния долар, който ще е подобен на разработваните от други централни банки CBDC ( central bank digital currency) валути. Това явно ще стане сериозен повод за размисъл сред политическия елит на САЩ. Бившият председател на Комисията за търговия със стокови фючърси Джей Кристофър Джанкарло в партньорство с консултантския гигант Accenture Plc. пропагандира същата идея през своя проект с идеална цел „Цифров долар” . Той наскоро заяви пред банковия подкомитет на Сената, че:
„За да се увековечат американските ценности, такива като свободното предприемачество и върховенството на закона, ние трябва да „модернизираме долара“.
Понастоящем доларът остава главната световна резервна валута и предпочитано платежно средство при международните търговски и финансови операции. Но новите видове криптовалути заплашват неговата доминация и това е една от причините Федералната резервна банка в Бостън заедно с Масачузетския технологичен институт да разработят нова платформа за цифров долар. Правителствата на другите страни, особено китайското, за далеч по-напред в цифровизацията на своите валути. Но от друга страна надзорните органи на тези страни се притесняват, че възможностите за мошеничества ще стават много по-големи с увеличаване използването на криптовалути от все повече хора.
Бившият министър на финансите при президента Тръмп Стивън Мнучин смята, че срочна необходимост от цифров долар няма, но колегата му, който го смени Джанет Йелън смята, че трябва по-дълбоко изучаване на проблема. Дигиталният долар се ползва с подкрепата на двете партии и на Конгреса му предстои да изкаже своето мнение. На преминалите слушания през юни сенаторите Елизабет Уорън, демократ от Масачузетс и Джон Кенеди, републиканец от Луизиана, заявиха, че са отворени по отношение на тази идея. Уорън и други демократи подчертаха, че цифровият долар ще осигури безплатни услуги на семействата с ниски доходи, които сега плащат прекомерно високи банкови такси и комисионни, или въобще са извън банковата система.
Кенеди и неговите колеги републиканци виждат в цифровите валути финансов аналог на космическата надпревара между САЩ и СССР от втората половина на миналия век. Според тях това ще бъде битка за престиж, власт и преимущество за първопроходеца. Но в този случай противникът е Китай. През този месец Пекин обяви, че в продължаващите тестове за използването на „цифров юан“ ще получат право да участват повече от 10 милиона китайци.
Най-силно срещу виртуалния долар се съпротивляват американските банки. Своята дейност те финасират преди всичко от депозитите, които са на обща сума от 17 трилиона долара, заработвайки на разликата между лихвите за държателите на сметки и лихвите по кредитите. Освен това банките печелят милиарди долари от просрочвания на кредити, такси от услугите за банкоматите и комисионни и такси за обслужване на сметките на клиентите си. Създавайки цифрова валута, ФРС всъщност ще привлече част от клиентите на банките.
Наскоро президентът на Института по банкова политика Грег Байер в своя блог предупреди, че на купувачите на жилища, на предприятията и на другите клиенти ще им стане по-сложно да получават кредити, ако ФРС започне да оспорва исторически наложилата се роля на частния сектор във финансите.
„Федералната резервна система ще получи изключителна власт“ – пише Баер, който е бивш помощник на министъра на финансите в администрацията на Бил Клинтън.
Някои икономисти предупреждават, че цифровият долар ще дестабилизира банковата система. В момента федералното правителство предлага на вложителите в банките застраховане по вложенията им на сума от 250 000 долара. Тази програма вече неведнъж успешно е предотвратявала масови бягства от банките още от времето на Великата депресия. Но на фона на финансовата паника по модел от 2008 година въобще не е изключено вложителите да започнат бързо да теглят своите вложения от банките и да ги влагат в преки задължения на правителството на САЩ.
„В условия на криза това може допълнително да влоши ситуацията“ –смята Есвар Пресад, професор в Корнел, чиято книга за цифровите валути трябва да излезе през септември.
Въпросът дали въобще е нужен виртуален долар остава спорен. За големите компании международните банкови плащания вече са достатъчно бързи, което ограничава привлекателността на цифровите валути. Първите последователи на биткойна забогатяха на рисковите си инвестиции, когато цената излетя нагоре, но заради волатилността си той едва ли ще се превърне в замяна на надеждните държавни валути, такива като долара.
Но се появиха нов вид криптовалути – така наречените стейбълкойни, които могат да станат предизвикателство за господството на долара. Както и другите криптовалути, те представляват ред от код, който се проследява и заверява чрез онлайн регистри и се базират на блокчейн технологията. Но стейбълкойните имат принципиална разлика с биткойна и другите подобни на него криптовалути. Тяхната стойност е вързана към определена суверенна валута, например долара и по тази причина гарантират не само конфиденциалност, но и стабилност.
През юни 2019 година Facebook обявиха, че разработват стейбълкойн с името Libra (впоследствие преимунуван на Diem). За този гигант в социалните мрежи с 2,85 активни потребители по целия свят, това ще е огромен тестови пазар.
„Това променя правилата на играта и за много централни банки се превръща в катализатор“ – обяснява Прасад.
Но регулиращите органи се вълнуват и за защитата на потребителите. Стейбълкойните са толкова стабилни,колкото е стабилна мрежата от частни лица, която ги управлява. Ако нещо тръгне не така както трябва, държателите на тези валути могат да се окажат с празни ръце. Това стимулира правителствата да търсят собствени решения.
Въпреки че ФРС поглежда към цифровия долар поне от 2017 година насам, остават нерешени много важни въпроси, например, каква роля ще имат частните учреждения. На Бахамите, която е единствената засега страна с цифрова валута от централната банка, на специално упълномощени учреждения им е разрешено да откриват електронни портфейли за работа с „пясъчни долари“- виртуалния аналог на бахамския долар.
Ако вложителите се пренасочат към виртуалния долар, на банките ще им се наложи да търсят други начини да финансират кредити си. Привържениците на цифровия долар казват, че ФРС ще може да кредитира банките, за да могат те да отпускат своите кредити. За да помогнат на банките да запазят депозитите, правителството на САЩ може да установи таван за държателите на цифрови долари. Например на Бахамите максималната сума е 8 000 бахамски долара.
Бившият съветник във финансовото министерство по време на администрацията на Обама Лев Менанд предупреждава, че не си струва да се правят такива компромиси. По неговото мнение приоритет трябва да бъде неограничения достъп до цифровата валута на ФРС. Менанд , който сега чете лекции в юридическия факултет на Колумбийския университет обяснява, че тъй като идеята ще изисква съответен закон, пред Конгреса стои сериозна дилема:
„Или да създаде надеждна цифрова валута от централната банка, или продукт от типа на обезмаслено мляко, достатъчно разредено за да угоди на големите банки“.
