Генетиката наполовина определя нашите доходи
Неотдавнашно изследване на екип от финландски учени-социолози показва, че наследствеността оказва значително влияние на това, което печелим.Съгласно данните от изследването, от генетиката при жените зависи около 40% от техния доход, а за мъжете – повече от 50%.
Изводите били направени на основа анализа на финансовата ситуация на голяма група еднояйчни и разнояйчни близнаци с дълъг работен стаж. Близнаците са стандартен обект на наблюдения в социологията още от 70-те години. Те дават нагледен материал за оценка ролята на вродените признаци в сравнение с придобитите. Децата, родени от едни и същи родители едновременно, като правило растат при еднакви условия, но генетичната им идентичност зависи от начина на зачеване и последващото развитие на ембрионите. Така сравняването на разликите в доходите в двойките еднояйчни и разнояйчни близнаци дава възможност да се установи кое се явява определящо – средата или наследствеността.
За последните няколко десетилетия подобни изследвания са провеждани в Европа и САЩ нееднократно, но авторите отбелязват, че преобладаващото болшинство от тях са правени за достатъчно кратък период от една до три години.
В даденото изследване са събрани сведения за доходите на близнаци в течение на двадесет години ( от 1990 до 2009 година ). Учените отделили особено внимание на чистотата на събираните данни. Под внимание се вземало единствено трудовия доход , а сумата се преизчислявала в съответствие с покупателната способност и инфлацията в дадения момент. Информацията се събирала само от официални източници, а не от лични събеседвания, за да се избегнат субективните грешки и изкривявания. Освен това били подбрани близнаци родени в периода 1950 – 1957 година, което позволило те да се оценяват в периода, когато се предполага, че те са достигнали до кариерния си връх.
Но въпреки всички допълнителни стъпки за повишаване на точността, резултатите като цяло потвърдили заключенията от предните изследвания, че наследствеността определя финансовия доход приблизително на половина ( от 40 до 60% ). При това, както показали събраните данни, нито образованието, нито нивото на доходите не оказват голяма роля. Едни и същи тенденциите се проследяват по целия диапазон.
Изследователите в своя отчет не дават конкретно какви точно вродени характеристики трябва да смятаме за определящи успеха. Авторите споменават в числото на предполагаемите особености умствените способности и „ чертите на характера, които влияят на трудолюбието, склонността към риск, избора на образование и работно място”. Също така не се посочва точно обяснение защо показателите при мъжете и жените значително се отличават.
Отначало приетата хипотеза, че различното положение на половете в обществото, се отразява на нивото на влияние на генома, съвпада с получените резултати. Но кръгът на външни фактори, които влияят повече на жените предстои да бъде очертан.Такива фактори могат да бъдат степента на фертилност (естествената способност за зачеване), тенденциите на пазара на труда, възпитанието в семейството и усвоените по време на детството сценарии.
Учените признават, че такива изследвания могат да имат сериозни последствия. Изводите за наследствеността могат да станат опасно оръжие в политическите дебати. Но те подчертават също, че генетичната предопределеност на социално-икономическото неравенство не го прави непреодолимо и изразяват надеждата, че изследването ще даде на научното общество възможност за по-дълбоко разбиране за ролята на семейството в живота на човек.