Защо се появява усещането за дежавю

Защо понякога ни се струва, че това, което ни се случва за първи път, вече сме го виждали? Какво иска да каже мозъкът ни с това? И как може да се обясни феномена дежавю?

Аз никога не съм бил тук, но… Не, определено не сме се срещали, но… Защо тази гледка от прозореца ми е толкова позната, като съм за първи път тук?

Много от нас са попадали в подобна ситуация и сигурно са си задавали сходни въпроси.

Понятието “дежавю” (“déjà vu”) в буквален превод от френски означава “вече видяно”. Това е усещането за мимолетно разпознаване на ситуация, миризма, непознат човек, обстановка или каквото и да е събитие, което по принцип изобщо не би могло да се е случвало преди това.

Странното чувство

Усещането за дежавю може да е различно и може да предизвика най-различни чувства – приятно блаженство, смущение, тревога, страх и дори сексуална възбуда. Внезапната му поява е малко странна, тъй като паметта ни сигнализира, че това никога не се е случвало в живота ни преди това. В повечето случаи усещането изчезва след около половин минута.

Джамеву е обратното състояние на дежавю, в което човек не може да разпознае познатото.

С появата на дежавю реалността, като правило, се изкривява, става неясна и мъглива. Колкото по-ярко и по-остро човек възприема това състояние, толкова по-вероятно е усещането за него да остане в паметта му в продължение на много години и той да се измъчва от въпроса – откъде то се появи. На някои им се струва, че нишката на паметта, която е причинила неразбираемите спомени, може да бъде уловена, но винаги се оказва невъзможно човек да си спомни това, което е било невъзможно да се случи на даденото място.

Интересно е, че дежавю изпитват както абсолютно психически здрави и психологически уравновесени хора, така и такива с мозъчни нарушения.

Първите опити за обяснение на феномена

Смята се, че първото споменаване на този феномен принадлежи на римския поет Публий Овидий в поемата “Метаморфози”, а първите експерименти за изследване на “фалшивата памет” са осъществени от Свети Августин преди 1600 години.

Феноменът на разпознаването на невидяното преди това се среща и в аналите на древността. Така например, Аристотел е вярвал, че причината за това се крие в краткотрайно психическо разстройство или замъгляване на ума на човек. Последователите на ученията на Питагор и Платон го обясняват като проява на спомени от минал живот.

Самият термин е въведен през 19 век от френския философ и психолог Емил Боарак, който описва феномена в научната работа „Бъдещето на психичните науки“. И така, какво е дежавю?

Хипотези

В продължение на много векове най-устойчивото обяснение за дежавю, е като за дар на предсказване и дори като спомени от минали животи. Подобни обяснения в древността са носили предимно религиозен и паранормален характер. През годините в стремежа да се разбере същността на феномена са изказани повече от четиридесет хипотези.

Но една от най-често срещаните остава версията за настъпил преди това мимолетен срив на „операционната система“ на паметта – тоест човек наистина го е видял, но го е забравил и събитието просто е изчезнало от паметта му под влияние на по-ярки впечатления . Тази теория е частично потвърдена от основателя на психоанализата Зигмунд Фройд, обяснявайки феномена с фантома на защитна реакция на нервната система – потиснати спомени, причинени от мощни емоционални и травматични събития за психиката, които мозъкът се опитва да забрави.

Но Фройд е имал и друго предположение, много по-близко с основните концепции на неговото учение – дежавю е напомняне за тайни желания, но и забранени фантазии на човека. А неговият последовател, унгарският психоаналитик Шандор Ференци, предполага, че тайната на феномена се крие в сънищата и тъй като ние ги помним изключително рядко, те не се задържат в паметта, като реално събитие.

Изненадващо е, че през 21-ви век учените стигнаха до извода, че Аристотел, Фройд и Ференци са били прави по свой начин, тъй като основната причина за явлението трябва да се търси в нарушенията в работата на мозъка и отчасти в сънищата и ярките събития, които биха могли да изтласкат от паметта дадено събитие или част от него.

Поддръжниците на теорията за „заблудилото се впечатление“ също обясняват феномена дежавю с определено нарушение във функционирането на мозъка, при което възниква временно объркване – мозъкът приема новата информация за вече известна, като едновременно я запомня и си спомня за нея.

Но съществува и друга забавна хипотеза – холографската. Теорията принадлежи на двама холандски учени Дон Линхен и Херман Сно, които твърдят, че възприятията и спомените изскачат в подсъзнанието ни като холограми, които, когато се наслагват една върху друга, предизвикват ефекта дежа вю.

Причините за дежавю

Може би понастоящем най-близо до разплитането на тази мистерия са американските учени – професорите по когнитивна психология Ан Клиъри (Anne M. Cleary) и Алън Браун (Alan S. Brown). Учените са проучили повече от 30 теории, дори и тези, базирани на свръхестественото, като екстрасензорни способности и реинкарнация. Голяма част от техните изследвания са описани в съвместната им книга „The Déjà Vu Experience“

Едни от основните и любопитни резултати от техните изследвания са били следните:

Усещането за дежавю са изпитвали две трети от анкетираните.

Идентифицирани са основните тригери за появата на усещането за дежавю.

Най-често дежавю е било причинявано от място или събитие, а втората по честота причина е била диалогът.

Изучавайки анамнези, Браун е обърнал внимание на интересна закономерност – в навечерието на появата на дежавю, много от хората са преживели силен стрес и големи умствени натоварвания на работа. А част от анкетираните страдали от епилепсия.

От своя страна Ан Клиъри е провела серия от лабораторни изследвания върху механизмите на появата на феномена и се е спряла на теорията за произхода на усещането за дежавю, появяващо се заради сходството на ситуацията, която човек не може да си спомни.

Усещането за неясно чувство за разпознаване на ситуацията в психологията се нарича гещалт хипотеза за запознанство. За да провери тази теория, Ан Клиъри е използвала технология за виртуална реалност. С нейна помощ хората били вкарвани в сцени с различни пространствени обстановки и конфигурации, имащи само бегли напомняния една за друга от дребни детайли. При участниците в експериментите дежавю е възниквало , когато подреждането на елементи във виртуалното пространство е било подобно на някое от предишните. В този момент се е появявало усещане за мимолетна асоциация. При това участникът е виждал изображението, но не можел да си го спомни конкретно.

Руският учен академик Павел Балабанов обяснява феномена дежавю с особеностите на мозъчната функция, която съдържа огромно количество комплекси от спомени, получени от различни сетива.

Всички, дори и най-малките и на пръв поглед незначителни детайли са важни за мозъка и паметта: полъхът на вятър, ароматът на цъфнали люляци, чуруликането на птичка, начинът, по който грее слънцето, вкусът на ябълката, цветът на ограда … Един от тези фрагменти може да бъде достатъчен, за да се превърне в импулс, зад който нашият мозък в различна среда ще доконструира ситуацията, разплитайки като кълбо от конци, това което някога се е случило.

Според теорията на Ан Клиъри, ефектът дежавю се основава на същия принцип, но в същото време мозъкът заблуждава сам себе си, намирайки леки прилики и допълвайки изображението, като леко мами и фантазира, тъй като пълната картина за реалността не съществува, а само фрагмент от нея.

Учените и досега не могат да разгадаят докрай феномена дежавю, но продължават да работят върху потвърждаването или опровергаването на много от съществуващите хипотези. Основната трудност, с която се сблъсква научната общност, с изключение на експериментите на Клиъри, е невъзможността изкуствено да се предизвика усещане за дежавю с други методи, тъй като така или иначе това е доста рядко явление.