fbpx
На фокусПсихологияЧовекът

Защо се появява усещането за дежавю

Защо понякога ни се струва, че това, което ни се случва за първи път, вече сме го виждали? Какво иска да каже мозъкът ни с това? И как може да се обясни феномена дежавю?

Аз никога не съм бил тук, но… Не, определено не сме се срещали, но… Защо тази гледка от прозореца ми е толкова позната, като съм за първи път тук?

Много от нас са попадали в подобна ситуация и сигурно са си задавали сходни въпроси.

Понятието “дежавю” (“déjà vu”) в буквален превод от френски означава “вече видяно”. Това е усещането за мимолетно разпознаване на ситуация, миризма, непознат човек, обстановка или каквото и да е събитие, което по принцип изобщо не би могло да се е случвало преди това.

Странното чувство

Усещането за дежавю може да е различно и може да предизвика най-различни чувства – приятно блаженство, смущение, тревога, страх и дори сексуална възбуда. Внезапната му поява е малко странна, тъй като паметта ни сигнализира, че това никога не се е случвало в живота ни преди това. В повечето случаи усещането изчезва след около половин минута.

Джамеву е обратното състояние на дежавю, в което човек не може да разпознае познатото.

С появата на дежавю реалността, като правило, се изкривява, става неясна и мъглива. Колкото по-ярко и по-остро човек възприема това състояние, толкова по-вероятно е усещането за него да остане в паметта му в продължение на много години и той да се измъчва от въпроса – откъде то се появи. На някои им се струва, че нишката на паметта, която е причинила неразбираемите спомени, може да бъде уловена, но винаги се оказва невъзможно човек да си спомни това, което е било невъзможно да се случи на даденото място.

Интересно е, че дежавю изпитват както абсолютно психически здрави и психологически уравновесени хора, така и такива с мозъчни нарушения.

Първите опити за обяснение на феномена

Смята се, че първото споменаване на този феномен принадлежи на римския поет Публий Овидий в поемата “Метаморфози”, а първите експерименти за изследване на “фалшивата памет” са осъществени от Свети Августин преди 1600 години.

Феноменът на разпознаването на невидяното преди това се среща и в аналите на древността. Така например, Аристотел е вярвал, че причината за това се крие в краткотрайно психическо разстройство или замъгляване на ума на човек. Последователите на ученията на Питагор и Платон го обясняват като проява на спомени от минал живот.

Самият термин е въведен през 19 век от френския философ и психолог Емил Боарак, който описва феномена в научната работа „Бъдещето на психичните науки“. И така, какво е дежавю?

Хипотези

В продължение на много векове най-устойчивото обяснение за дежавю, е като за дар на предсказване и дори като спомени от минали животи. Подобни обяснения в древността са носили предимно религиозен и паранормален характер. През годините в стремежа да се разбере същността на феномена са изказани повече от четиридесет хипотези.

Но една от най-често срещаните остава версията за настъпил преди това мимолетен срив на „операционната система“ на паметта – тоест човек наистина го е видял, но го е забравил и събитието просто е изчезнало от паметта му под влияние на по-ярки впечатления . Тази теория е частично потвърдена от основателя на психоанализата Зигмунд Фройд, обяснявайки феномена с фантома на защитна реакция на нервната система – потиснати спомени, причинени от мощни емоционални и травматични събития за психиката, които мозъкът се опитва да забрави.

Но Фройд е имал и друго предположение, много по-близко с основните концепции на неговото учение – дежавю е напомняне за тайни желания, но и забранени фантазии на човека. А неговият последовател, унгарският психоаналитик Шандор Ференци, предполага, че тайната на феномена се крие в сънищата и тъй като ние ги помним изключително рядко, те не се задържат в паметта, като реално събитие.

Изненадващо е, че през 21-ви век учените стигнаха до извода, че Аристотел, Фройд и Ференци са били прави по свой начин, тъй като основната причина за явлението трябва да се търси в нарушенията в работата на мозъка и отчасти в сънищата и ярките събития, които биха могли да изтласкат от паметта дадено събитие или част от него.

Поддръжниците на теорията за „заблудилото се впечатление“ също обясняват феномена дежавю с определено нарушение във функционирането на мозъка, при което възниква временно объркване – мозъкът приема новата информация за вече известна, като едновременно я запомня и си спомня за нея.

Но съществува и друга забавна хипотеза – холографската. Теорията принадлежи на двама холандски учени Дон Линхен и Херман Сно, които твърдят, че възприятията и спомените изскачат в подсъзнанието ни като холограми, които, когато се наслагват една върху друга, предизвикват ефекта дежа вю.

Причините за дежавю

Може би понастоящем най-близо до разплитането на тази мистерия са американските учени – професорите по когнитивна психология Ан Клиъри (Anne M. Cleary) и Алън Браун (Alan S. Brown). Учените са проучили повече от 30 теории, дори и тези, базирани на свръхестественото, като екстрасензорни способности и реинкарнация. Голяма част от техните изследвания са описани в съвместната им книга „The Déjà Vu Experience“

Едни от основните и любопитни резултати от техните изследвания са били следните:

Усещането за дежавю са изпитвали две трети от анкетираните.

Идентифицирани са основните тригери за появата на усещането за дежавю.

Най-често дежавю е било причинявано от място или събитие, а втората по честота причина е била диалогът.

Изучавайки анамнези, Браун е обърнал внимание на интересна закономерност – в навечерието на появата на дежавю, много от хората са преживели силен стрес и големи умствени натоварвания на работа. А част от анкетираните страдали от епилепсия.

От своя страна Ан Клиъри е провела серия от лабораторни изследвания върху механизмите на появата на феномена и се е спряла на теорията за произхода на усещането за дежавю, появяващо се заради сходството на ситуацията, която човек не може да си спомни.

Усещането за неясно чувство за разпознаване на ситуацията в психологията се нарича гещалт хипотеза за запознанство. За да провери тази теория, Ан Клиъри е използвала технология за виртуална реалност. С нейна помощ хората били вкарвани в сцени с различни пространствени обстановки и конфигурации, имащи само бегли напомняния една за друга от дребни детайли. При участниците в експериментите дежавю е възниквало , когато подреждането на елементи във виртуалното пространство е било подобно на някое от предишните. В този момент се е появявало усещане за мимолетна асоциация. При това участникът е виждал изображението, но не можел да си го спомни конкретно.

Руският учен академик Павел Балабанов обяснява феномена дежавю с особеностите на мозъчната функция, която съдържа огромно количество комплекси от спомени, получени от различни сетива.

Всички, дори и най-малките и на пръв поглед незначителни детайли са важни за мозъка и паметта: полъхът на вятър, ароматът на цъфнали люляци, чуруликането на птичка, начинът, по който грее слънцето, вкусът на ябълката, цветът на ограда … Един от тези фрагменти може да бъде достатъчен, за да се превърне в импулс, зад който нашият мозък в различна среда ще доконструира ситуацията, разплитайки като кълбо от конци, това което някога се е случило.

Според теорията на Ан Клиъри, ефектът дежавю се основава на същия принцип, но в същото време мозъкът заблуждава сам себе си, намирайки леки прилики и допълвайки изображението, като леко мами и фантазира, тъй като пълната картина за реалността не съществува, а само фрагмент от нея.

Учените и досега не могат да разгадаят докрай феномена дежавю, но продължават да работят върху потвърждаването или опровергаването на много от съществуващите хипотези. Основната трудност, с която се сблъсква научната общност, с изключение на експериментите на Клиъри, е невъзможността изкуствено да се предизвика усещане за дежавю с други методи, тъй като така или иначе това е доста рядко явление.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x