Как да си правим планове и да вземаме важни решения във времена на несигурност и неопределеност?

Повече от две години светът живее в режим на несигурност и неопределеност за бъдещето . Но дори и в тези условия е необходимо да се вземат решения и да се правят планове – както лични, така и по-мащабни, както краткосрочни, така и такива, свързани с по-далечното бъдеще. Но как да правим това, свеждайки до минимум риска от грешка?

В момента светът и особено Европа живеят в обстановка на силна турбулентност. Сякаш след двугодишно обикаляне по планетата пандемията от коронавируса отшумява. Но от февруари в центъра на Европа след агресията на Русия срещу Украйна се разгоря ожесточен военен конфликт, който се отразява силно на нашия континент. От комбинацията на тези фактори се очертава икономическа рецесия, която неминуемо ще се отрази на живота на много хора. Инфлацията расте, цените на енергоносителите са високи, а доставките несигурни, не се знае каква ще е ситуацията през идващата зима. Като добавим към това и всекидневните стресиращи новини, ние чувстваме, че нашият живот все повече е белязан с несигурност и неопределеност. Но от друга страна всичко това не отменя необходимостта да вземаме както лични решения, касаещи нас и най-близките ни хора, така и бизнес решения, свързани със съдбите на други хора. Именно затова трябва да се отчитат както всички фактори, внасящи тази несигурност и неопределеност, така и да сведем до минимум риска от грешка.

До голяма степен това зависи лично от нас, как ще подходим към решаването на проблемите и как ще вземaме необходимите решения. Ето няколко съвета, които могат да ви помогнат в тази посока.

Постоянно имайте предвид, че не сте обективен/на

Първото основно правило, когато оценявате ситуация в условия на неопределеност, е да елиминирате неопределеността, която вашият собствен мозък внася във вашето решение. Световноизвестният американският психолог и Нобелов лауреат Даниъл Канеман пише в книгата си „Мисленето“, че нашето поведение се регулира от две системи: съзнателна и автоматична. При липса на информация мозъкът преминава в автоматичен режим на работа, моделирайки картина на реалността въз основа на опита ни. Понякога това сработва, но много често се превръща в грешки, които изкривяват перспективата. Ето пет когнитивни изкривявания, които могат да повлияят при вземането на решения.

• Пристрастност към потвърждението. Вие несъзнателно търсите и помните само информацията, която потвърждава вашето мнение или желание.
• Евристика на достъпността. Определен сценарий на развитие на събитията ви изглежда по-вероятен, само защото в този момент си спомняте няколко подобни случая от живота си.
• Фалшиво свързване. Гледате на проблема през призмата на всякакви свежи впечатления, дори те да нямат нищо общо с проблема: четете обезпокоителни новини за екологията и вашата икономическа прогноза става по-песимистична.
• Илюзия за нулев риск. Фокусирането твърде много върху основната заплаха ви пречи да видите други рискове, които може да се окажат по-сериозни.
• Ефектът на сляпото петно. Това базово когнитивно изкривяване се състои в това, че ние трудно забелязваме изкривяваването на реалността в своите възприятия. Затова „очевидните факти“ не са достатъчни. Необходими са целенасочени съзнателни усилия.

Старайте се да бъдете хладнокръвен/на

Безпокойството само изостря нашите когнитивни изкривявания. Най-вероятно няма да успеете да се отървете от него в условията на неопределеност и потискането му може да причини още повече вреда (а това въобще не ви е необходимо). Но можете да промените отношението си към тревогата.

През 2010 г. изследователи от Харвардския университет са установили, че когато обяснявали на студентите, че тяхната нервна възбуда всъщност е полезна и мотивираща, то те се справяли по-добре с тестовете. Именно чрез този механизъм, тоест чрез положително преформулиране, работи когнитивно-поведенческата терапия. В книгата си „„Да се чувстваш добре“ професорът по психиатрия Дейвид Бърнс описва подробно тази техника, която накратко може да се сведе до следното:

• Запишете ситуацията или проблема. Можете да добавите информация за емоциите, които изпитвате.
• Запишете автоматичните мисли, които проблемът предизвиква. Най-вероятно в тях ще се съдържат и когнитивни изкривявания, които увеличават тревожността. Примери за такова мислене са „всичко или нищо“ (типичен пример е фразата „това е пълен провал“), прекомерно обобщаване („винаги греша“), обезценяване на положителното („комплиментът беше от учтивост“) ), прибързани заключения, отрицателен филтър и т.н.
• Формулирайте и запишете рационални отговори на автоматичните мисли. Списъкът с изкривяванията, с които се бори когнитивно-поведенческата терапия, е доста дълъг, но те и доста си приличат: карат ви да си мислите най-лошото и изглеждат логични само на пръв поглед. Не е необходимо да ги познавате всичките (въпреки че това ще ускори процеса на самоанализ), здравият разум така или иначе ще ви помогне да разпознаете неконструктивните мисли.

Събирайте информация

Опитайте се да съберете възможно най-много информация за проблема или задачата. Специалистите по дизайн на поведението съветват, че за решаване на лични проблеми си струва да използвате тактиката на съвременните компании: разработването на нов продукт винаги включва вземане на решения в условия на неопределеност. За тази цел компаниите правят много тестове и интервюта с експерти и потенциални клиенти. В този смисъл събирането и анализ на данните, касаещи собствената ни екосистема и решенията, които трябва да вземем, също е умение и колкото по-задълбочено го развиваме, толкова е по-голяма вероятността да получим по-добър резултат.

Как да го приложим всичко това на практика?

• Направете два списъка. В първия вкарайте потенциалните експерти, към които можете да се обърнете. Те може да са ваши приятели или колеги, които сега са в същата ситуация като вас; тези, които са били в подобна ситуация в миналото и всеки, който може да има теоретични познания в областта, която ви интересува. Във вторият списък напишете въпросите, на които трябва да си отговорите, за да вземете решение. Важно е да ги записвате: когато формулираме мислите си на хартия, това ни помага да ги осмислим по-добре, което само по себе си вече е полезно за вземане на решения. Опитайте се да бъдете ясни и кратки, за да могат вашите експерти бързо да разберат какво искате да разберете от тях и по този начин да получите по-конкретен и полезен отговор.
• Съберете възможно най-много информация от отворени източници. Проучете официалните уебсайтовете на компаниите и организациите, които по някакъв начин са свързани с решението, което трябва да вземете. Потърсете статии и новини по темите, които ви вълнуват. И накрая, можете да потърсите отзиви и препоръки по форумите.

Но не се доверявайте само на търсенето в интернет – общуването на живо може да ви даде много повече.

Вземете поне някакво решение

Нашият мозък е свръхмощна машина, която непрекъснато анализира сигналите, идващи през сетивата, и предсказва хода на събитията. Ние извършваме повечето действия автоматично, тъй като мозъкът работи с модели, които вече са му познати, но веднага щом се случи нещо необичайно (посегнахме към чашата, а тя се оказа гореща), се включва сигнал за грешка.

Липсата на решение сигнализира постоянно за грешка в орбитофронталната кора на мозъка. Тя отклонява вниманието ни, което бихме могли да отделим например за постигане на целите си. Ето защо липсата на определеност е толкова трудно поносима както за вас, така и за тези, които зависят от вашето решение (роднини, колеги, подчинени). Затова понякога е по-добре да вземете поне някакво решение, отколкото да измъчвате себе си и другите в условията на неизвестност.

Съществува легенда за съветския конструктор Сергей Королев и изстрелването на първия апарат до Луната. В началото на 60-те години все още нямало разбиране дали повърхността на Луната е твърда или покрита с дебел слой прах, а дизайнът на устройството и много други подробности, свързани с полета, зависели от тази информация. За да сложи край на неразрешимите в този момент спорове, Корольов от позицията на безусловен лидер постановил, че повърхността е твърда и легендата гласи, че решението било формулирано под формата на указ: „Считайте Луната твърда. С. Королев“. В действителност бележката на известния конструктор на космически апарати не била толкова лаконична, но това не променя същността. Между другото, повърхността на Луната наистина се оказала твърда!