Гените нямат много общо с това: децата по характер приличат на родителите си много по-малко, отколкото ни се струва
“Крушата не пада по-далеч от дървото”. Всеки е чувал тази стара поговорка. Но има ли истина в това твърдение? Както се оказва не толкова много и затова не трябва да предсказвате характера на детето, съдейки по неговите родители.
Гените имат значение
От една страна, изглежда логично децата в много случаи да приличат на родителите си, защото чертите на характера частично се предават по наследство.
В продължение на десетилетия психолозите постоянно изучават личностните черти на генетично подобни хора, което им е помогнало да направят едни от най-значимите открития в психологията. Например, генетично идентичните близнаци около два пъти повече си приличат от разнояйчните близнаци във всяка измерима характеристика, което означава, че гените са свързани с личностните черти.
Но от това не следва, че гените определят личността. Всъщност гените не означават много за личността на всеки конкретен човек. Това е така, защото дори еднояйчните близнаци, които споделят 100% от своите гени, далеч не са идентични и корелацията между резултатите от личностните характеристики на близнаците е около 0,40.
За да разберем това число, нека да предположим, че двама генетично идентични близнаци са направили личностен тест и са получили обратна връзка за такава черта като екстравертност, като са получили ниска, средна или висока оценка в сравнение с хората като цяло. Има само 45% шанс и двамата близнаци да получат еднакъв резултат. За двама непознати вероятността да постигнат еднакъв резултат е 33%.
Но всеки родител и дете споделят само около 50% от гените, които прави хората различни. Останалите 50% от гените се предават от другия родител. Тъй като гените са важни за индивидуалността, може да се предположи, че родителите и децата би трябвало още по-малко да си приличат един на друг. Оказва се, че е точно така.
Повечето деца не приличат на родителите си
За повечето личностни черти корелацията между оценките родител-дете е около 0,15.
За да разшифроваме този показател, нека да си представим изследване, в което родители и деца попълват въпросник, определящ личностните характеристики и след това получават обратна връзка за получените резултати. Всяко дете получава ниска, средна или висока оценка в сравнение с всяко друго дете в това изследване и същото се отнася за всеки родител. Ако родители и децата си приличаха силно, то почти винаги щяха да получават еднакви оценки.
Но при корелация от 0,15 има около 38% шанс детето и родителят да получат еднакви оценки. Това е само няколко процентни пункта повече от 33%-та вероятност за съвпадение с напълно непознати хора.
По този начин общите гени на децата и родителите не ги правят много по-сходни от двама непознати. Типично ниското сходство между родители и деца също е в съответствие с друго добре известно откритие от изследванията на близнаците, че като цяло, възпитанието не влияе много на приликата и разликата в характерите на хората. Ако това беше така, децата и родителите щяха да си приличат много повече, отколкото е в действителност, особено ако предположим, че родителите предават влиянието, което ги е оформило.
Но хората имат много черти
Както видяхме по-горе, вероятността родители и деца да получат еднакъв резултат по всяка черта е около 38%, в сравнение с 33% прилика между непознати.
Но хората се характеризират с повече от една черта на характера. В днешно време повечето учени измерват личностните черти на хората с помощта на въпросника, известен като „Голямата петорка“, оценявайки основните пет личностни характеристики, а именно:
• отвореност към нов опит (любопитство, активно въображение);
• съвестност (съзнателност);
• екстраверсия (и интроверсия на другия край на скалата);
• доброжелателност (способност за постигане на съгласие и топло отношение към другите);
• невротизъм (противоположният полюс е емоционалната стабилност).
Вероятността децата и родителите да получат пълно съвпадение по характеристиките от Голямата петорка е изключително малка – малко под 1%. Това се дължи на факта, че вероятностите за сходство за всяка отделна характеристика трябва да бъдат умножени: 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 × 0,38 = 0,01, или 1%.
Не просто личност
Разликата на много деца от техните родители е свързана не само с личностните характеристики. Например, резултатите на родител и дете на тест за интелигентност корелират с малко над 0,40. Ако разделим хората на групи с ниско, средно и високо ниво, това би дало около 45% шанс родител и дете да попаднат в една и съща категория.
Или да вземем ръста, който се смята за една от най-наследяваните черти. Височината на родителите и децата корелира с около 0,50, което означава малко под 50% шанс ниските, средните или високите родители да имат дете със същия ръст. Така много често родителите и децата се различават дори по този показател. Какво остава за чертите на характера!
Не съдете за човек по родителите му
Изводът е, че не трябва да се опитваме да предсказваме чертите на характера на човек, съдейки по тези на майка му или баща му. Почти неизбежно ще сбъркаме по един или друг начин.
Повечето родители, може би биха се съгласили с това твърдение. За добро или лошо, обикновено ние не разпознаваме себе си в децата си. По някаква причина те сами стават такива, каквито биха искали да бъдат, а не като нас или такива, каквито сме искали да ги видим.
А има и друго последствие. Да приемем, че някой ви предлага брак, но има черта на характера, която не ви харесва в него, и се притеснявате, че тя ще се прояви в бъдещите ви деца. Ако можете да живеете с факта, че вашият партньор притежава тази черта, тогава може би не трябва да отхвърляте предложението, само защото се притеснявате, че ще се предаде на децата ви. Има голяма вероятност те да не я наследят.
Но също така няма голям смисъл да очаквате, че идеалният ви партньор ще предаде на децата желаните черти от характера, тъй като децата така или иначе често се оказват напълно различни.
