Критикуват проект на Бил Гейтс, целящ забавяне на глобалното затопляне

Милиардерът и филантроп Бил Гейтс е основен спонсор на проект, в който се планира да се разпръснат милиони тонове прах от креда (калциев карбонат) в стратосферата над определени региони на планетата. Целта е по този начин да се отрази част от слънчевата светлина и да се блокира част от слънчевата енергия, за да може да се охлади Земята и да се забави глобалното затопляне. Въпреки че проектът е още в самото си начало, критиците му изказват своите сериозни страхове, че неговата реализацията може да има катастрофални последствия за климатичните системи на планетата.

Първият експеримент от проекта, насочен към разпръскване на прах от креда в стратосферата с цел да се „затъмни Слънцето“ и да се охлади Земята, може да се проведе през юни тази година, съобщава Daily Mail.

Експерти от Харвардския университет ще изпробват системата, отправяйки голям въздушен балон на височина 12 мили (около 19 километра) над шведския град Кируна и изхвърляйки от него 2 килограма прах от креда в стратосферата. Мисията ще струва 3 милиона долара и е подкрепена от редица частни спонсори, включително и Бил Гейтс.

Целта на мисията е да се види как праха от креда ще отрази част от слънчевото излъчване, не му давайки да попадне на земната повърхност.

Изследователският аеростат ще издигне 600 килограма научно оборудване във въздушното пространство над шведския арктически град и ако всичко протече така както са планирали учените, там ще бъдат пуснати 2 килограма прах от креда. Така ще се образува шлейф с дължина от няколко километра, тоест недостатъчно голям за да повлияе по някакъв начин на интензивността на слънчевите лъчи, падащи на Земята.

По време на първия експеримент екипът ще събира информация как частиците прах от креда ще взаимодействат с въздуха. След това получените данни ще могат да бъдат използвани в компютърни модели, които да предскажат какво може да се случи, ако този проект някога бъде изпълнен в голям мащаб.

Тази идея още от самото начало е остро критикувана, а самият ръководител на проекта Франк Койч определя необходимостта от подобен геоинженеринг с такъв мащаб като „ужасяваща“. Много експерти предупреждават, че такъв необичаен метод може да има катастрофални последствия за климатичните системи, които никой не може да предскаже.

Франк Койч в свое изказване пред Times споделя, че той и екипът му искат да определят истинските ефекти, тъй като сегашните модели „може би са твърде оптимистични“ и по този начин правят технологията достатъчно привлекателна.

За да се промени каквото и да било, ще са необходими тонове прах и шлейфове, простиращи се на стотици километри, като теоретическият модел предполага , че по този начин прахът ще създаде масивна слънцезащитна козирка. Тя ще отрази част от слънчевите лъчи и топлината от тях ще се върне обратно в космическото пространство, защитавайки Земята от разрушителното въздействие на затоплянето на климата.

Койч, чиято лаборатория в Харвард ръководи този проект, обяснява, че тази стратегия ще бъде използвана единствено в много крайни случаи, когато има сериозна опасност цели региони на планетата да станат непригодни за живот.

Изследванията показват, че ако не бъдат положени усилия за спиране промените в климата, такива като ограничаване емисиите на парникови газове от изкопаеми горива и други замърсители, в някой части на планетата температурата ще се повиши с 10 градуса по Фаренхайт (около 6 градуса по Целзий) , отколкото тя е сега. В резултат на това някои региони на Земята ще станат непригодни за живот, например някои райони на Австралия, където максималната температура вече надминава 123 градуса по Фаренхайт (+50,5 градуса по Целзий).

Критиците на концепцията за облаците от прах обясняват, че това дава възможност на политиците да не предприемат сложни и сериозни мерки, необходими за истинско решаване на проблема с промяната на климата.

Професорът от Единбургския университет Стюард Хаселдин казва пред Times, че блокирането на Слънцето по никакъв начин няма да отстрани основната причина за глобалното затопляне.

„Това ще охлади планетата, отразявайки слънчевото излъчване, но когато вие започнете да правите това, то ще заприлича на вземането на хероин: ще се налага да продължавате да вземате „наркотик“, за да има ефект.“ – казва той.

Ученият обяснява, че без борба със замърсяването на атмосферата като първостепенна задача, ще се налага да се вдига все повече и повече прах в стратосферата, което ще промени цвета на дневното небе на бял и когато това в даден момент спре, то температурата отново ще започне да се покачва.

Сър Дейвид Кинг от Кембриджския университет също пред Times споделя, че пред внедряването на тази технология трябва да бъде наложен мораториум. По неговите думи, тя може да има катастрофални последствия за климатичните системи, които никой не може да прогнозира и затова данните следва да се събират с помощта на моделирания и други методи. Други страхове на учените са свързани с това, че по този начин ще бъде нарушен озоновия слой и съответно ще се увеличи ултравиолетовото лъчение към повърхността на Земята.

Франк Койч обяснява, че неговият екип прави именно това, извършвайки тестиране с твърде малък шлейф, който няма да създаде проблеми, но е достатъчен за моделиране.

Друг член на екипа от учени от Харвард Дейвид Кейт обяснява, че идеята е да се използва този метод заедно с други мерки, а не в качеството му на самостоятелно решение. Според него по този начин „ще може да се купи малко време“, докато се решава по-големия проблем за замърсяването на атмосферата, включително и търсене на технологии, които ще могат да извличат въглерода от атмосферата.

„Работата е там, че каквото и мнение аз или други хора от моето поколение да имаме за слънчевия инженеринг, включително и хората, които мислят, че той никога не трябва да бъде използван, ние не сме тези които трябва да решаваме – казва Дейвид Кейт пред Times – Сега пред нас стои решението, струва ли си този метод сериозно да бъде изучаван. От моя гледна точка, сериозно изследване какви са рисковете и колко добре той може да работи, ще даде възможност на следващото поколение да получи по-качествена информация за вземане на максимално обосновано решение“.