Какво трябва да знаят инвеститорите, когато пада долара?
Доларът започна да пада по отношение на другите валути, но прибързани изводи не трябва да се правят. Когато валутата на дадена страна отслабва, това означава ли, че стоките, произведени от нея стават по-достъпни, а икономиката расте? Само на пръв поглед. Всъщност се включват множество финансови фактори.
Америка вече загуби подчертаното си икономическо превъзходство, която тя имаше над всички страни след Втората световна война. Но така или иначе доларът си остава водеща световна валута. Повече от 60% от официалните световни валутни резерви се падат на американската валута. Тя широко се използва в световната търговия, особено в продажбите на такива стоки като нефт, а също така се явява предпочитана валута за тези, които заимстват извън границите на САЩ, на които им е нужно да привлекат средства в чуждестранна валута. Всяка по-дългосрочна тенденция за ръст или падане на световната валута се отразява на инвестиционните стратегии.
В трудни времена доларът обикновено укрепва, тъй като инвеститорите търсят сигурни убежища. Това се случи през есента на 2008 година, когато световната финансова криза достигна своя апогей. И отново се повтори тази пролет, когато пазарите ги обхвана паника заради заплахата от сериозни икономически последствия от пандемията.
Но мартенският скок на долара се оказа кратък и несистемен, особено в сравнение с валутите на други развити страни, например в сравнение с еврото и британския паунд. След тогавашния пик той тръгна надолу, губейки до началото на есента една десета от стойността си. Освен това, доларът за този период сдаде позициите си по отношение на валутите на развиващите се икономики, но с едно важно изключение – китайския юан.
На пръв поглед , падащият долар би трябвало да стимулира икономиката на САЩ, правейки нейният износ по-конкурентноспособен и по-печеливш. И обратно, страните, чиито валути по отношение на долара се засилват, би трябвало да пострадат. Но на практика общото смекчаване на финансовите условия по целия свят, обикновено има по-голяма тежест от преките последствия от поевтиняването на американската валута. Както казва Клаудио Борио (Claudio Borio) от Банката за международни разплащания (BIS), швейцарския посредник между централните банки в миналогодишната си лекция „Отслабването на долара съвпада с подема в световния финансов цикъл.“
Такъв подем, а той се случва най-често в страните с развити икономики, обикновено започва със смекчаване на парично-кредитната политика на централната банка на САЩ. Тази пролет Федералният резерв на САЩ проведе именно такова голямо смекчаване, орязвайки краткосрочните лихвени нива и изкупувайки облигации, за да намали доходността в дългосрочна перспектива. Това направи американските пазари по-непривлекателни за капиталовложения от страна на инвеститорите и доведе до падане на курса на долара. Това лято Федералният резерв направи още една важна крачка и промени фиксирания ценови показател на инфлацията от 2%,. Той го замени с осреднения целеви показател от 2% за неопределено дълъг период. Изразът на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл (Jerome Powell), „Отчитайки устойчивото непостигане на целевите инфлационни показатели“, беше сигнал за целия свят, че парично-кредитната политика на САЩ ще остава мека за дълго време.
Накъдето и да тръгне Федералният резерв, останалите централни банки ще го последват, особено ако се опитват да възстановят конкурентноспособността за своята промишленост, сдържайки поскъпването на своите валути спрямо долара. Колкото по-надолу е падал долара, толкова по-мощно е нараствал натиска в полза на още по-голямо смекчаване, особено от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е свикнала да се опира на евтина европейска валута за да подкрепя икономиката на Еврозоната. Според Банката за международни разплащания още по-слаб долар ще спомогне за разширяване на „финансовия канал на обменния курс“: компаниите извън границите на САЩ по-лесно ще обслужват своите дългове в долари и ще разширят заимстването в американската валута.
Ако тенденцията към отслабване на долара се съхрани, то връзката с подема на световния финансов цикъл ще стане още един аргумент в полза на придобиването на по-рискови активи, особено акции. Международните фондове обикновено работят с активи от развитите страни и съответните фондови пазари би трябвало да се чувстват сравнително комфортно при отслабването на финансовите условия, предлагайки на инвеститорите по-стабилна политическа среда.
