Когнитивна гъвкавост: необходимото качество в бързо променящия се 21-век
Когнитивната гъвкавост е и ще бъде едно от най-търсените професионални качества в бъдеще, смятат участниците на Световния икономически форум. Какъв е този навик и как той може да се използва, за да се учи и работи по-ефективно? Защо футуролозите смятат , че гъвкавостта на мислене ще е една от задължителните предпоставки за успех? И защо нобеловите лауреати по-често от другите се увличат от изкуство? Всичко това има един отговор – когнитивна гъвкавост позволява да се адаптираме към двете най-големи предизвикателства на 21-век: постоянните промени и нарастващата сложност на света.
Някои определят когнитивното мислене като способността на мозъка ефективно да превключва между различни мисловни навици. Други смятат, че по-важната негова характеристика е възможността за радикална промяна на самия начин на мислене, поведение или гледна точка в зависимост от обстоятелствата. Вакас Ахмед смята, че най-точната интерпретация е тази на Рандом Спиро, изследовател на психологията на обучение от Университета в Пенсилвания.
„Когнитивната гъвкавост е способност към различни начини за спонтанно реструктуриране на собствените знания, адаптирайки се към радикално променящите се обстоятелства”
Когнитивната гъвкавост е качество, което използват в своята работа преводачите, често превключващи между различните езици или актьорите, на които им се налага да влизат в нови роли. Без гъвкавост на мисленето не могат да се разминат и хората, съвместяващи няколко различни професии. Тя е свойствена и за хората, които имат няколко социални или културни идентичности, например девойка-билингуал от работническо семейство, която благодарение на старанията си е постъпила в най-доброто училище в града. В зависимост от своето обкръжение на нея и се налага не само да говори на различни езици, но и постоянно да променя начина си на мислене и маниерите на общуване.
Танцуващите нобелови лауреати
Ранд Спиро уверява, че подвижността на мисленето помага за увеличаване на креативността. Когнитивно гъвкавият човек не се страхува да работи с различни идеи, модели и гледни точки, даже често в области, които са далеч от неговата област на знания.
Възможно, именно разнообразните интереси и отвореност към нови знания помагат на носителите на нобелови премии да постигат такива големи научни успехи. Американският психолог Бърнис Ейдсън е провел голямо изследване, в което той открил, че повечето от половината носители на тази най-престижна научна премия са се увличали най-малко от едно изкуство. При това почти всички са имали хоби – от шахмат до ентомология (науката за насекомите). Една четвърт от тях са били музиканти, 18% са рисували. Оказало се, че нобеловите лауреати 25 пъти по-често са се занимавали с пеене или танци и 12 пъти по-често са пишели поезия или проза , отколкото останалите учени. Постоянното превключване между различни подобни практики им е помагало да виждат в своята работа това, което другите не са забелязвали.
Разширяване на съзнанието без психоделици
В някои случаи когнитивната гъвкавост може да бъде страничен ефект от заболяване, например Синдрома на саванта, от духовни преживявания или психоделически опит. Тази подвижност е характерна и за полиматите, тоест хората с необикновено многостранни интереси, такива като Леонардо да Винчи, Бенджамин Франклин или първата афроамериканка, полетяла в космоса Мей Джемисън, която в течение на своята професионална кариера е усвоила такива различни специалности, като химическо машиностроене, физика, медицина и афроамерикански изследвания.
Как да разширим своето съзнание, ако не сме полимат по рождение? Експертите в тази област препоръчват да се практикува паралелно и системно мислене, и да се усвоява навика при сложни ситуации да се погледне на проблемите от алтернативна гледна точка. А за да се усвояват тези мисловни подходи трябва да изградим и да използваме критично мислене.
Паралелното мислене е практика, предложена от Едуард де Боно в книгата ”Шестте мислещи шапки ”. Неговата същност се състои в това, че група от хора започват да изследват някоя тема едновременно от няколко различни гледни точки. Всеки изказва колкото се може повече идеи. Даже ако някой е на абсолютно различно мнение с останалите, той не спори да устоява своята теза. Важно условие за достигане на гъвкавост на ума се смята откритостта към нови хипотези и теории. Колкото повече нови области на знания ние усвояваме, толкова нашата картина за света става по-богата. Отвореността към новото е черта, характерна за някои хора изначално. Но така или иначе ние можем да разширим своите граници за представите си за света, развивайки в себе си това, което зоологът Дезмънд Морис нарича неофиличен стремеж, тоест стремеж към новото. А затова е нужно по-често да се оказваме в необичайни ситуации, повече да рефлексираме и постоянно да подлагаме под съмнение собствените си представи за света.
Важно е в нашия мозък да се изграждат нови връзки между нещата и явленията. За това помага системното мислене, което разглежда света като мрежа, а не като съвкупност от несвързани между себе си звена на знания. Когнитивната гъвкавост по-скоро ни учи плавно да преминаваме от една интелектуална сфера към друга без да забелязваме прехода, а не да превключваме механично между тях.
За кого ще се намери професионална реализация в бъдещия свят?
Много професии ще изчезнат в бъдеще и това време вече не е много далеч. Вина за това имат и все повече ще имат новите технологии, роботизацията, изкуствения интелект, тоталната цифровизация.
Историкът и футуролог Ювал Ной Харари в своята книга „21 урока за 21 век” предупреждава:
„За да бъдем в крак със света образец 2050 година, ще се налага не само да предлагаме нови идеи и продукти. Преди всичко ще е нужно да обновяваме самите себе си”.
За важността на когнитивната гъвкавост говори и Андерс Сендберг, невроучен и философ от Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет :
„През следващите няколко десетилетия, докато машините не са станали по-умни от хората, полиматите ще са много важни за обществото”.
Футурологът Рей Курцвейл смята, че отвореността на мислене е необходима , защото „ все по-често решенията на проблемите се намират на границата на различните области от знания… Тясноспециализираните специалисти ще останат важни за екипната работа, но лидери ще бъдат тези, които могат да строят мостове между различните области на знания.”
Когнитивната гъвкавост не е просто забавление за хора, обичащи интелектуалните предизвикателства, което ги кара да се чувстват в ролята на хора от Възраждането. Това ще е задължителен навик за тези , които ще искат да се научат да се адаптират към двете най-големи предизвикателства на 21-век: постоянните промени и нарастващата сложност на света. Може би и на вас в бъдеще ще ви се наложи да усвоите нова професия , а без гъвкавост на мисленето това ще е невъзможно.
