fbpx
АкцентиСамопознаниеЧовекът

Удовлетворени и несъвършени: 5 простички съвета за щастлив живот

Как да излезем от екзистенциалната криза на всяка възраст?

Всеки нас има собствени представи за това какви са критериите му за успех, личен или професионален: добро здраве, удовлетворяваща работа, любящо семейство, финансова стабилност или нещо друго. Някои хора постигат тези цели по балансиран и последователен начин, докато други се намират в състояние на постоянна борба със света и себе си, и изпитват перманентна неудовлетвореност.

Когато идеалните житейски сценарии остават непостижими, ние постоянно живеем с чувство на вина и срам, особено с напредване на възрастта, когато ни остава все по-малко време да ги реализираме. В качеството на противоотрова на тези угнетяващи ни усещания е много вероятно да се ядосаме на света, който ни заобикаля, да се обвиняваме за това, което се е объркало, безмилостно да се самоукоряваме или непрекъснато да се насилваме.

Но има отличен начин да се откажем от идеализираните си идеи за това какъв трябва да бъде животът ни и вместо това, следвайки няколко простички съвета, да се съсредоточим върху това как да живеем във всяка една възраст в съответствие със своите нужди и ценности.

Задайте си трудния въпрос „ Кой съм аз, без да мислите как ви възприемат другите“

На този въпрос може да бъде трудно да се отговори, защото често мислим за себе си във връзка с другите хора. Много често, даже без да усещаме, очакванията на другите и как ние ги оправдаваме са от голямо значение за нас. Това е особено важно в ранна възраст, когато значимите за нас възрастни ни съставят „карта“ за това как трябва да мислим за нашето място в света. Когато получим любов и одобрение за определено поведение или резултати, това семе по всяка вероятност ще продължи да расте и да служи като ръководство за това, към което трябва да се стремим.

Понякога това оказва натиск върху нас, не ни позволява да се отклоним от пътя, който изглежда идеален и правилен, но който е избран без нашето съзнателно участие. Това, което мислим, че трябва да бъдем, може да не е нашия истинският и уникален път. Това ограничава творческата ни изява и индивидуалност, защото в известен смисъл живеем според сценария на някой друг.

Понякога ни се струва, че не правим достатъчно, особено ако имаме усещането, че никога не сме били достатъчно добри или че сме направили грешки, които не могат да бъдат поправени. Каквото и да сме постигнали, колкото и да сме натрупали, всичко може много бързо да загуби своята стойност. Оказваме се в същото положение, както преди. Това е все едно да се опитваме да изплатим дълга си, използвайки грешна валута. Дори когато постигнем известен успех и сигурност, всичко ни изглежда доста крехко и ни се струва, че във всеки момент може да рухне.

На пръв поглед постигането на абсолютен контрол и съвършенство е много привлекателно. Всъщност това е мъчителен и угнетяващ стремеж, отчитайки колко проблематично е поддържането на това състояние и колко малко удовлетворение може то да ни донесе. И все пак от това желание е много трудно да се откажем, тъй като то може да е основният или единственият модел, по който сме живяли и живеем. Живеем в капан и по тази причина не можем да имаме гъвкаво отношение към бъдещето си.

Приемете ограниченията

При такъв подход е трудно да се приемат каквито и да било ограничения. Когато реалността ни предизвиква с идеалните представи за нас, това ни кара да усещаме постоянна вътрешна тревога.

Животът обаче върви по своя път, карайки ни да осъзнаем колко малко неща можем да контролираме в него. Когато връзката ни приключи, нещата в работата и във финансово отношение не вървят по план, тялото ни не функционира по начина, по който искаме, любими хора умират и се случват всякакви други неприятни неща, ние сме принудени да осъзнаем факта, че идеалният живот не е нещо, което може да се постигне, а по-скоро това е нещо, за което трябва да съжаляваме.

Тази мъка може да бъде достатъчно силна, но тя може да бъде преодоляна. Това, което може да ни помогне, е признаването и осъзнаването на постиженията ни, но в същото време трябва да се разбере, че много неща ще останат недостижими. След като откажем да се самоопределяме с това, което не сме постигнали, нашата самооценка значително ще се укрепи.

Открийте своя достатъчно добър вариант

Освобождавайки се от мисълта за това, какво би могло да бъде или представите за това, какво е трябвало да бъде, ние откриваме ценността на това, което е в момента, на това, което е оцеляло след краха на идеала. По този начин можем да открием в себе си онова свое истинско „аз“, което съществува отвъд нереалистичните очаквания, от които сме се ръководили. Именно то ни помага за изграждането на пълноценен живот, в който има цел и смисъл.

Простете си

Простете на себе си и на другите за факта, че животът ви не се е развил така, както бихте искали. Истинското състрадателно и прощаващо отношение, включително към себе си, намалява стреса и подобрява емоционалното благополучие.

Също така помага за намаляване на тревожността и стреса, свързани със социалните взаимодействия. Стремежът да живеем според идеалната версия на себе си може да доведе до усещането, че сме наблюдавани от другите, което ни кара постоянно да се притесняваме и да бъдем предпазливи в общуването с тях.

Култивирайте благодарност

Култивирайте чувство на благодарност. Реалистичният поглед върху това колко сме постигнали може да осигури по-здравословна самооценка. Това служи като противовес на инстинктивното желание да се отхвърли всичко, което не отговаря на идеала.

Благодарността може донякъде да смекчи желанието безкрайно да се стремим към повече. Тя също така потиска завистта, онази вредна емоция, която често възниква, когато виждаме постиженията на другите и което ни кара да се чувстваме непълноценни. В стремежа си да съкратим тази разлика, може да се опитаме да обезценим техните достойнства или да издигнем себе си на измислен пиедестал.

5 1 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x