В САЩ се задава втора вълна на рецесия
Американската икономика е заплашена от втора вълна на спад. Поне така показват данните от предишните състояния на рецесия, когато тя след кратък период на подем, отново се е устремявала надолу. Може би това e неизбежно, за което говорят фактите, показващи понастоящем сериозни уязвимости в икономиката на САЩ.
Двойният спад, или също известен като дабъл–дийп, не е название на танц. Това е проверената от времето склонност на икономиката на САЩ да се връща в състояние на рецесия след кратък период на подем. През последните десетилетия повечето рецесии са били именно такива. Въпреки че финансовите пазари се надуват, очаквайки нирваната на V-образното възстановяване на икономиката, съществуват убедителни аргументи, че след първия опустошителен шок, предизвикан от Covid-19, Америка я очаква втора вълна на рецесия.
Мрачната история на американските бизнес цикли служи като предупреждение срещу успокоението. В следвоенния период повторен спад, определян като намаляване на реалния тримесечен БВП след временен отскок, се е наблюдавал при осем от единадесетте рецесии. Единствените изключения са били рецесията от 1953-1954 година, краткото свиване на икономиката през 80-те и умерения спад през 1990-1991 година. При всички останали са се наблюдавали двойни спадове, като при два от тях се е наблюдавал троен такъв, тоест след два фалстарта е следвал нов спад.
Двойният спад не възниква сам по себе си. Това е резултат от комбинация на съхраняващи се уязвимости в базовата икономика и „повторни тласъци“ след първите удари на рецесията. Съгласно общото правило, колкото е по-силна рецесията, толкова е по-силна вредата, толкова е по-дълго възстановяването и е толкова по-голяма вероятността от втори спад. Така се е случвало по време на силните рецесии от 1957-1958 година, 1973-1975 години и 1981-1982 години, а също така при най-голямото свиване на икономиката, който се съпровождаше от световната финансова криза през 2008-2009 година.
Сегашната рецесия създава класически условия за повторен спад. Едва ли можем да се съмняваме в съхраняващите се уязвимости след намаляването на БВП с 32,9% (в годишно изражение) през второто тримесечие на 2020 година. Това е най-силния спад в историята за едно тримесечие. Пострадалата като никога по-рано икономика, заради безпрецедентната карантина, въведена за борба с първата вълна на Covid-19, едва сега започва процес на възстановяване. Резкият скок в текущото тримесечие се явява резултат на проста аритметика и фактически е гарантиран от частичното отваряне на затворените по-рано предприятия. Но ще продължи ли той или ще се получи рецидив в болестта?
Финансовите пазари не се тревожат от повторния спад, което се обяснява преди всичко с безпрецедентната политика на монетарно смекчаване, каращо ни да си спомним проверения афоризъм „Не играйте срещу Федералния резерв“. Допълнителен комфорт създава и безпрецедентната бюджетна помощ, насочена да омекоти шока върху бизнеса и домакинствата.
Но всичко това може да се окаже желаното, което ние приемаме за действителност. Базовият проблем е вируса, а не необходимостта за наливане на ликвидност от страна на ФРС и временната подкрепа с бюджетни пакети. Монетарните и бюджетните мерки могат да омекотят трудностите на финансовите пазари, но те могат да направят много малко, ако въобще могат нещо да направят, за решаването на базовия проблем със здравето на населението, който тегли надолу реалната икономика.
САЩ, както и преди това, са обхванати от пандемията и затова аргументите в полза на устойчивостта на текущия подем изглеждат слаби. Скокът в производството и заетостта подчертава прогреса в предлагането на стоки и услуги , но въпреки това те не са още напълно компенсирани. През юли заетостта (без селското стопанство) възстанови само 42% от загубите, наблюдавани през февруари и март, а нивото на безработица (10,2%) е три пъти по-високо от допандемичното ниво от 3,5%. Промишленото производство през юли изоставаше с 8% от това през февруари.
От страна на търсенето оздравяването изглежда още по-неуверено. И това касае ключови компоненти на незадължителното потребление, като търговията на дребно, разходите за ресторанти, туризъм и почивка. Пълноценно участие в подобна дейност, в която се подразбира контакт на хора лице в лице, днес създава повишени рискове за здравето, а по-голямата част от населението не е готово да ги поеме, отчитайки високите показатели на нови случаи на заразяване и отсъствие на надеждни варианти за лечение и ваксина.
За да се разбере по-добре ефекта на пандемията, трябва да си спомним, че в първото тримесечие на 2020 година, тоест преди пандемията да удари с пълна сила, на транспорта, развлеченията, на ресторантьорството и хотелиерството (които са най-чувствителни към пандемията) се падаха 21% от всички разходи за услуги на домакинствата.
Месечните данни за юни подчертават за съхраняващите се проблеми в тези важни сегменти на дискреционното потребление. Общите разходи на потребителите както за дългосрочно, така и за краткосрочно потребление са скочили с 4,6% в сравнение с допандемичното ниво (в реално изражение), но съвкупните разходи на домакинствата за услуги (най-големия компонент в общото потребление) са възстановили само 43% от загубите, предизвикани от карантината.
Всичко това може да се характеризира като асинхронна нормализация. Частичното възстановяване на икономиката повече се опира на предлагането на услуги и стоки, отколкото на търсенето. Америка едва ли е уникална в този смисъл. Аналогични резултати се наблюдават и в други страни, даже и в Китай, където командно-административната система много по-ефективно управлява и контролира предлагането, но по-трудно влияе на нормите на поведение, които определят търсенето при домакинства, които са чувствителни към пандемията.
Впрочем асинхронната нормализация на американската икономика има едно важно отличие. Ужасните провали на САЩ в сдържането на вируса не просто засилват съхраняващите се страхове пред инфекцията, но ги засилват при евентуална втора вълна.
Наред с високото ниво на смъртност, което от края на юли е малко повече от 1000 човека на ден, повишеното темпо на разпространяване на инфекцията придобива важно значение като индикатор на това, което може да се очаква занапред. Страховете на потребителите и тяхното влияние на чувствителните към пандемията услуги, едва ли ще отслабнат в такава обстановка и вероятно ще се засилят ако се случи втора вълна.
Именно в това се заключава и причината за повторния спад. Частичната и асинхронна нормализация след най-лошия в историята шок свидетелства за съхраняващата уязвимост в икономиката на САЩ. А неспособността на страната да спре вируса подчертава вероятността за нови шокове. Именно подобни комбинации са водили в миналото до двойни спадове. В това време надуващите се финансови пазари предпочитат да разсъждават за класическо V-възстановяване на икономиката, въпреки че уроците от историята ни подсказват за съвършено друг резултат.
