9 когнитивни изкривявания, пречещи ни да оценяваме обективно и да действаме точно, особено по време на криза
Всички ние знаем, че ако силно се постараем, винаги можем да намерим потвърждение на всяка своя идея или оправдание за всяко свое действие. Но вземането на решения става особено трудно по време на криза, когато изпитваме стрес и тревога, и това се натрупва към усещането за неизвестност и обърканост. По тази причина ние много по-често сме подложени на влиянието на когнитивни изкривявания, тоест на логически грешки. Първата крачка в борбата с тях е да забелязваме тяхното съществуване. Ето някои от когнитивните грешки, които в момента срещаме най-често в политиците, роднините, приятелите и в самите себе си.
Връщане към началното състояние
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в стремежа на хората да оставят нещата такива каквито са били по-рано, даже ако това е опасно.
Особено често това изкривяване можеше да се срещне, когато новините за разпространението на коронавируса току-що се бяха появили. То се проявява в желанието да се оставят нещата така както са били до пандемията. Например, да не отмените събитие, за което сте се готвили дълго време , като особено важна среща или рождения ви ден. Да се свикне с новата реалност е сложно, но необходимо. Задайте си въпроса „ Щях ли да планирам това събитие, отчитайки сегашната обстановка?“ Пробвайте да намерите креативен и безопасен начин да проведете това, което сте подготвяли дълго време.
Политически предубеждения
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в стремежа да потвърждаваме фактите през нашите политически възгледи.
Политическите възгледи влияят на това как хората интепретират информацията и вземат решения. Расистките идеи или пълното отрицание на съществуването на вируса се базират на това в какво човек вярва. СМИ подгряват обстановката и разказват за това, което хората искат да чуят, например, за „невероятните“, но и непроверени изследвания.
За да се справи човек с такива когнитивни изкривявания трябва, особено сега по време на карантината, да използва времето си за изработване на система за проверка на фактите. Търсете реални данни и проверени източници. Не се доверявайте на кликбейтни (примамка за кликания) заглавия на статии, разказващи как лимон и сода ще ви излекуват от всичко.
Склонност към потвърждаване на своята гледна точка
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в стремежа преднамерено да избираме само тези факти, които ще потвърдят нашите възгледи.
Когато ние си избираме източника на информация, най-често вземаме под внимание това, което потвърждава нашето мнение. Всичко това се подкрепя от вървящата инфодемията в СМИ на темата Covid-19. Например, ако вие имате предубеждения към Китай, то вие по всяка вероятност в Twitter следвате тези, които наричат коронавируса „китайски вирус“.
За да получите по-ясна картина за текущата ситуация, не се бойте да четете текстове на хора, чиито възгледи не съвпадат с вашите. Опитвайте се да водите добронамерен диалог в социалните медии. Обърнете се към достоверни източници и помнете, че да променяте своето мнение при получаване на нова информация е нормално и естествено.
Евристика на достъпността
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в стремежа да се оценяват вероятностите за възникване на събитията по това, което първо ни дойде на ум.
Пандемията е сложен проблем. Може да ви се стори, че цялата информация по въпроса я има в социалните медии. Нали там може да разберете как се лекуват известни личности като Том Ханкс, принц Чарлз или Борис Джонсън. Достъпността на информацията може да ви накара да си мислите, че техните случаи са показател за стандарт. Това не е така.
Четете за реалното положение на нещата от проверени източници. Позицията „ моят дядо е пушил до сто години и е нямал никакви проблеми“ или „Том Ханкс се е излекувал, ще се излекувам и аз“ в дадената ситуация могат да ви изиграят много лоша шега.
Ефектът на твърдите рамки
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в това, че фактите се изкривяват заради избраните човешки формулировки и акценти.
Играта с поднасянето на информацията по определен начин е един от най-силните и действени начини за въздействие върху човек. Например в САЩ въпросът за контрола над вируса най-често се отклонява в посока на „да се спаси икономиката или всичко да се затвори“. Ултимативните въпроси рядко завършват с ефективни решения. Ние, както и политиците, можем да се окажем в ситуация, когато на нас ни се поставят ултиматуми или ние сами се вкарваме в ограничаващи рамки. Ако това се случва, постарайте се да погледнете на проблема от различни страни и да намерите нови варианти.
Ефектът за присъединяване към мнозинството
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в това как човек се съгласява с определено мнение в зависимост от това, колко то е популярно.
Сигурно сте забелязали, че всеки ден в интернет се появяват нови доминиращи идеи и най-често това са новини за лечението на коронавируса. В тях могат да се забележат много неточности и отсъствие на линкове към оригиналните изследвания. С течение на времето, разбира се, много от тях биват опровергавани, но винаги се появяват нови подобни на тях. За да се избегне този непрекъснат цикъл, старайте се да вярвате и да разчитате само на заявленията на учени и сериозни източници, например на Световната здравна организация (СЗО).
Определяне на чуждите намерения като враждебни
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в това, че ние интерпретираме несъгласието на човек с нашите възгледи като акт на враждебност.
Когато не се съгласяват с нашето мнение в стресов за нас период, ние можем да възприемаме това като враждебност. Например, хора, излизащи да се разхождат по време на ранните етапи на развитието на епидемията и при това съблюдаващи всички мерки за безопасност, можеха да бъдат подложени на заклеймаване от страна на близките си и от страна на СМИ.
Тежко е постоянно да очакваш от хората негативни намерения. Това единствено добавя стрес. Старайте се да се концентрирате на това, което зависи конкретно от вас. Вие не можете да отгатнете каква е мотивацията на другите хора.
Пренебрегване на вероятността
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в това, че човек не може правилно да оцени рисковете.
Здравеопазването и епидемиологията се опират на статистиката. Хората, които не разбират напълно тази концепция, са склонни често да стигат до крайни разсъждения от рода „ние всички ще умрем“. Частично това е свързано с това, че Covid-19 не е изучен напълно. Но е важно да се следват препоръките, които са били формулирани на базата на известни статистически данни – по-често си мийте ръцете, самоизолирайте се и така нататък.
Предубеденост за нормалност
Как се проявява това когнитивно изкривяване – в това, че човек не очаква каквито и да било събития, ако това не му се е случвало по-рано.
Предубедеността за нормалност, това е вярата, че нещата ще продължават да вървят така както са вървели и по-рано. Това кара хората да изпитват нежелание да планират непредвидени обстоятелства. Въпреки че светът се е сблъсквал с испанския грип или с другите коронавируси (SARS – атипичната пневмония или MERS – близкоизточният респираторен синдром) повечето политически лидери игнорираха това. Именно затова ние се оказахме в ситуация, когато медицинското оборудване не стига, а план в случай на извънредна ситуация няма. Много е важно това да се осъзнае по време на пандемията и подробно да се обсъжда след нея.
Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман отбелязва, че знанието за тези изкривявания не е достатъчно за да бъдат те забелязвани. Затова ние можем да помолим нашите приятели, колеги и роднини да ни ги споменават постоянно, за да можем да останем обективни в нашите разсъждения и да предприемаме точните решения във всяка сложна ситуация.
