Културата е в нас от люлката: мястото на раждане може да повлияе на характера още от невръстна възраст
Учени са установили, че хората от различни страни като средни показатели се различават помежду си от много ранна възраст.
Бебетата имат много общи неща: плачат, пълзят, спят много. Но при това се проявяват някои техни малки индивидуални особености. Например едно бебе може да прекарва повече от времето си в настроение, изразяващо недоволство , а друго да е очаровано от яркия свят около себе си и да посяга към всичко, което привлича вниманието му.
Темперамент е терминът, чрез който психолозите описват тези различия. Според психолога Самуел Пътнам в него могат да се проявяват някои личностни особености, наблюдавани при бебетата и децата. При възрастните личностните черти са не само в поведението и чувствата, но там са и моделите на мислене , способността за задълбочено разсъждение, артистичните способности или ефективното изпълнение на задачи. При бебетата и децата темпераментът може да се оцени по характеристики, които могат да бъдат наблюдавани от родителите или обкръжаващите ги хора, например по нивото на активност и емоционалните реакции. Темпераментът на бебетата продължава да се развива след прохождането и след това, когато децата се оказват в нови ситуации, като по този начин техните способности нарастват. Това, което се появява в началото на живота, служи като основа за това, което идва по-късно.
Тези промени обаче не се случват еднакво навсякъде. Вече в зряла възраст между групите от хора в различните страни се появяват средни различия в личността. Например в някои страни и региони (като Съединените щати, Канада и голяма част от Западна Европа) хората имат по-високи показатели за екстравертност, отколкото в други (като Индонезия и голяма част от Източна Азия). Изследователите също така отбелязват средни различия между различните страни в другите личностни характеристики от Голямата петорка (в която влизат екстравертност, доброжелателност, добросъвестност, невротизъм и отвореност към нов опит). Например във Франция и Русия се наблюдават относително високи нива на невротизъм, докато в Естония и Швеция те са по-ниски.
Може да се предположи, че за появата на подобни личностни различия при възрастните е необходимо те да прекарат много години в своите общности. Но се оказва, че доказателства за междукултурни различия в темперамента могат да бъдат открити още в ранна детска възраст. В проведени по-рано изследвания са били сравнявани бебета и деца, растящи в две или повече култури и било установено например, че италианските бебета (особено момчетата) били оценявани като „по-любвеобилни“ от техните връстници в САЩ и в същото време при американските бебета се наблюдавали по-високи нива на активност. В друго изследване американските бебета и деца били оценени като по-страшливи от финландските. През 2017 г. Пътнам и психологът Мария Гартщайн са извършили по-мащабно сравнение, откривайки разлики в средните резултати за темперамента на бебета и децата в 18 различни страни.
Свързвайки разликите в темперамента със страната на възпитание, а не с непосредствените фактори, подобно изследване позволява да се предположи, че темпераментът може би се формира не само от ДНК-то на детето или родителските навици, но и от по-широката културна среда, в която детето е потопено, включително традициите, ценностите, вярванията и други социални условности. За да докажат по-всеобхватно подобно предположение , Пътнам, Гартщайн и техните колеги са провели ново изследване и наскоро публикуваха резултатите от него. В тях може да се види най-подробната картина досега за това как темпераментът на децата варира по света, включвайки наблюденията на родители от 59 страни върху своите бебета, малки деца и по-големи деца. Освен това учените също така са развили идеята за това как определени социални условия (и тяхното влияние по отношение на децата) могат да променят индивидуалните черти още от най-ранна детска възраст.
Пътнам и неговите колеги са помолили родителите от всичките 59 страни да оценят децата си в три широки групи, всяка от която представлява набор от слабо свързани една с друга характеристики.
Първата група била свързана с негативната афективност, склонността да изпитват и изразяват негативни чувства като страх, дискомфорт или тъга. Ако детето се отличавало със силна раздразнителност или плачело по-често от другите, родителят по всяка вероятност би трябвало да го оцени по-високо по това измерение.
Учените определили втората област като „активност“. Психолозите смятат, че този параметър до голяма степен съответства на екстраверсията при възрастните, включително нивото на активност, усмивките и смеха, както и отношението към нови неща и стимули.
„Активните бебета, веднага щом започнат да пълзят, винаги са в движение. Дори преди да пропълзят, те постоянно посягат към нещо“, обяснява Пътнам. „Те също така обичат интензивните дейности, така че едно дете с високи показатели на активност ще се спусне по пързалката с главата надолу и ще иска да се люлее толкова високо, колкото е възможно.“
И накрая, третата група характеристики били регулаторните способности, които се свързват със самоконтрола и вниманието. Те се променят с течение на времето и при детето се изразяват в това колко често си играе с играчка или разглежда книжка с картинки за повече от няколко минути, а по-късно способността да следва инструкции или да се концентрира по време на оцветяване. Тези характеристики оценяват регулаторната способност. Този аспект на темперамента е доста подобен на личностната характеристика при възрастните, показваща добросъвестността и организираността.
За да сравни как бебетата и децата (до 10-годишна възраст) са били оценявани от техните родители въз основа на това къде са израснали, изследователският екип събрал десетки хиляди оценки на родители от цял свят. Когато са давали оценките си, родителите посочвали колко често детето им проявява определено поведение (например, те можели да посочат, че след получаване на играчка, детето им се усмихва или се смее „рядко“, „по-малко от половината време“ и т.н.). Или оценявали колко подходящи са определени описания (например „той трудно може да бъде успокоен, когато е разстроен“ или „харесва активни и шумни игри“).
Въпреки че има огромни различия в рамките на едно място, които ограничават възможността да се каже какви деца живеят в една или друга страна, съществуват ясни разлики между регионите и държавите. Например в Южна и Западна Азия, в Южна Америка и Южна Европа, а също така в страни като Колумбия, Иран, Косово, Малайзия, Нигерия и други, родителите като правило поставяли на децата си по-високи оценки за негативна афективност. Обратно, родителите в Северна и Западна Европа, например Ирландия, Холандия и Швеция, били склонни да оценяват този показател при децата си по-ниско.
Как могат да се обяснят тези регионални различия? Пътнам смята, че неговият екип е идентифицирал две значими променливи. Едната от тях е колективизмът:
„Децата в тези култури, включително Южна Америка и Азия, в които се поставя по-голям акцент върху сплотеността на групата и не се отделя такова внимание на индивидуалността, са склонни да показват по-високи нива на негативна афективност.“
Причините за това вероятно са сложни и могат да отразяват както влиянието на културата върху отделните индивиди, така и колективното формиране на културна среда.
„Може да се предположи, че нещо в негативната афективност кара хората да се обединяват и да наблягат на съвместната работа като начин за борба с опасността, която виждат в света около себе си“, обяснява Пътнам. „В тези колективни системи изразяването на негативна афективност може да бъде по-приемливо, успешно или възнаграждаващо, отколкото в други култури.“
Друга важна променлива, свързана с регионалните различия в негативната афективност, се оказал националният доход: в по-малко заможните общества родителите съобщавали за повече признаци на негативна афективност при децата си. Предполага се, че това , поне отчасти, може да се дължи на повишения стрес, който съпътства бедността.
За другите аспекти на темперамента резултатите са се оказали не толкова еднозначни. В анкетите от Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия, а също така от Югоизточна Азия оценките за активността на децата били относително високи, докато в Източна Европа и Източна Азия те се оказали по-ниски. Изследователите предполагат, че в страните от Източна Азия по-ниските резултати може би се дължат на „дългосрочния начин на мислене“, описан в предишни изследвания, включващ „ценностите на пестеливостта, постоянството и чувството на срам“, които могат да сдържат такива форми на поведение като стремежа към хазартно поведение или незабавно възнаграждение. Междувременно оценките за способността на децата да регулират поведението си били най-високи в Югоизточна и Западна Азия и най-ниски в Източна Азия, но не е ясно какво може да причинява тези разлики и те не били свързани с нито една от културните променливи, изследвани от учените.
Новите резултати значително допълват по-ранните изследвания върху личността на възрастните, което е напълно логично, тъй като се смята, че бебетата и децата с определени темпераменти с голяма вероятност ще развият подобни личностни черти като възрастни.
„Можем да очакваме, че тези с буен темперамент, пораствайки ще бъдат склонни да поемат рискове, ще търсят силни усещания и ще бъдат по-екстровертни“, казва Пътнам.
Затова е интересно, че междукултурните различия в темперамента се припокриват по някакъв начин с наблюдаваните преди това различия в личностите на възрастните. Например, страните, в които родителите са оценили децата си високо по отношение на негативната афективност, обикновено са същите страни, в които възрастните преди това са се оценяли сравнително високо по отношение на показателите за невротизъм. По същия начин, активните деца живеят в страни, където възрастните имат по-високи резултати за екстраверсия.
Ако културните характеристики влияят върху темперамента на бебета и децата по различен начин, както предполагат изследователите, тогава въпросът как възникват тези влияния остава открит. Но предишна работа на Пътнам и колегите му дава представа за това.
Влиянието на културата и възпитанието не може да бъде разделено: първото може да влияе на второто. Може да се окаже, че родителските практики, свързани със съня, помагат да се обясни връзката между културата и темперамента.
“В страните с колективистичен начин на живот и по-негативни нагласи децата изглежда спят по-малко и си лягат по-късно. Родителите вероятно по-малко използват такива рутинни процедури, включени в ежедневния график, като къпане преди лягане, четене на приказка и точно време за лягане“, обяснява Пътнам, цитирайки свое предишно изследване.
Има много други варианти за това как различията в поведението на родителите в различните култури теоретично могат да повлияят на темперамента на децата. В преглед на изследвания върху темперамента и културата, публикуван през 2018 г., психологът Синин Чен отбелязва, че поради изискванията на социалните, икономическите, историческите и екологичните обстоятелства хората в различните общества придават различно значение на определени характеристики на детето. Това означава, че родителите по света могат да насърчават, толерират или обезсърчават определени тенденции (като срамежливост, например), които могат да допринесат за разликите в оценките на темперамента, които изследователите са открили.
„Когато децата проявяват характеристики, които се ценят в рамките на една култура, те получават социално одобрение и подкрепа, което не само спомага за съхраняването на тези характеристики, но също така помага на децата да установяват положителни социални взаимоотношения и да се възползват от възможностите и предимствата на това“, пише Чен.
Сигнали за това какво е нормално и добро идват при нас не само чрез нашите родители, но и от други източници.
„Когато детето ни отиде в къщата на съседа, на училище или където и да е, то може да получава напълно различни сигнали“, обяснява Пътнам. „Но силата на културата се заключава в това , че всички се съгласяват: именно такъв трябва да бъдеш на това място.“
Както предполага Пътнам, всичко това влияе на начина, по който възрастните възприемат собствените си или чуждите деца, а в ретроспекция и себе си.
„Има известна истина в идеята, че децата се раждат различни“, казва той. „Но също така е вярно, че те могат до известна степен да бъдат променени.“
Новата глобална карта на темперамента, показваща как ранните оценки съответстват на това от коя част на света идва човек и на аспектите от неговата култура, може да даде представа защо бебетата и учениците в дадена страна може да са „много различни“ в някои отношения от техните връстници на другия край на света. А също така е възможно това да бъде повод да се замислите как посланията, ценностите, родителските навици и други социални ориентири на вашата културна група може би са ви накарали да бъдете по-малко активно дете, отколкото сте могли да бъдете, или по-малко да се разстройвате, или да развиете други черти, които пораствайки са станали част от вас.
Наскоро публикувахме статията „ „Как станах такъв?“, или Наследствеността срещу Средата“, в която се разглежда въпроса „Какво стои на първо място в развитието на психиката – генетиката или възпитанието, наследствеността или средата?“ , предизвикващ постоянни дискусии сред психолози, невробиолози и всички други учени, занимаващи се с въпроса за формирането на човек в различна културна среда. Истината е, че противопоставянето между наследствеността и средата няма абсолютно никакъв смисъл и тясното взаимодействие на генетиката и света, в който живеем, ни прави това, което сме.
