Красиво, но опасно: изменението на климата е накарало водораслите да цъфтят често и интензивно

За последните 30 години все повече сладководни езера по целия свят се сблъскват с интензивното лятно цъфтене на водорасли, а това може да доведе до големи проблеми. До такъв извод са стигнали изследователи от Станфордския университет и НАСА. Както се съобщава, една от причините за това явлениe е промяната на климата. Още повече, че повишаването на глобалната температура може да затрудни възстановяването на езерата след интензивното им цъфтене.

Цъфтенето на водораслите е явление, при което микроскопични водорасли се събират на повърхността на водата и се размножават под въздействието на определени фактори интензивно и безконтролно. Това носи опасност от една страна заради интензивното им нарастване, а от друга заради това, че включват в себе си фитопланктон, произвеждащ токсини,. Това потенциaлно може да навреди както на животните, така и на хората.

„Това, което ние наричаме цъфтеж на водораслите, всъщност представлява цъфтене на фитопланктона. Тези микроскопични организми фотосинтезират. Фитопланктонът образува основата на водната хранителна верига и затова той e полезен сам по себе си. Но, когато цъфтенето започва да става особено интензивно или когато някои видове фитопланктон, образуващи токсини, излязат от контрол, цъфтенето започва да става вредно за хората и екосистемите.” обяснява водещият автор на изследването Анна Мичалак от Стандфордския университет в свое интервю пред изданието IFL Science.

Миналата година продължаващия „червен прилив” ( друго наименование на вредното цъфтене на водорасли) във Флорида е довел до гибелта на много морски млекопитаещи и десетки морски костенурки.

Но освен вредата, нанасяна на живите организми, цъфтенето на водорасли може негативно да се отрази на качеството на питейната вода, селското стопанство, риболова, почивката и туризма. Съгласно някои изчисления, само в САЩ ежегодно се изразходват четири милиарда долара за отстраняване на щетите, които нанася това явление.

Междупрочем, доскоро специалистите не знаеха, че ситуацията се влошава по целия свят.

За да изясни дали това е така, изследователите са използвали данни от окoлоземния спътник Landsat 5.Той е снимал земната повърхност в продължение на последните 30 години и е бил изведен от експлоатация през 2013 година.

Учените също са използвали възможностите на Google Earth Engine за обработването на повече от 72 милиарда единици информация. След това с помощта на компютърен алгоритъм, изследователите са определили интензивността на цъфтене на водораслите в най-големите езера на нашата планета. Те са изучили 71 езера, разположени в 33 страни на шестте континента.

Оказало се , че червените приливи стават все по-разпространено явление по целия свят. Учените констатирали, че цъфтенето на водорасли лятно време се е увеличило в 68% от езерата. Интензивността на цъфтене е намаляла само в 8% от езерата за същия период.

Важно е, че такава е ситуацията и за цианобактериите, и за синьозелените водорасли. Те могат да бъдат токсични както за животните, така и за хората (предизвикват масово измиране при рибите и отравяне при хората и животните).

В изследването обаче не е изяснено докрай, защо учените са наблюдавали точно такава картина. Учените предполагат, че съществува връзка между промяната на климата и цъфтенето на планктона. Но също така е вероятно това да зависи и от много други фактори в зависимост от конкретната ситуация във всяко езеро.

Промяната на климата може би е една от най-сериозните причини, въпреки че изследователите не са открили последователна връзка между повишаването на температурата на околната среда и по-интензивното цъфтене на водораслите.

Но очевиден факт е, пишат учените, че езерата, в които ситуацията за последните 30 години е по-добра, много по-малко са подложени на глобалното затопляне. Изследователите предполагат, че именно тези условия са помогнали на водоемите да противостоят на цъфтенето. От друга страна, много е вероятно промяната на климата вече да препятства възстановяването на езерата в други региони.

Специалистите смятат, че трябва да се определят факторите, които правят езерата по-възприемчиви към промяната на климата. Такава информация ще помогне на експертите да разработят нови стратегии за управление на водните ресурси.

С подробните резултати от изследването може да се запознаете в изданието Nature Monday.