Метеоролози не вярват в достигането на целите на Парижкото споразумение, залегнали за близките пет години

Средногодишната температура в следващите пет години (от 2020 до 2024 година) ще бъде с 0,91 – 1,59 градуса по Целзий по-висока от доиндустриaлния период (дефиниран като средната температура за периода 1850-1900 година). Глобалната промяна на климата ще окаже влияние за засилването на ветровете над Атлантика, което ще доведе до по-чести бури по бреговете на Западна Европа. Над териториите от по-големите географски ширини ще падат повече валежи, а в северните и източните части на Южна Америка сушите ще се засилят. Съгласно отчета на Световната метеорологична организация (СМО), достигането на целите, залегнали в Парижкото споразумение за климата, в следващите пет години на практика е невъзможно.

През 2015 година 180 страни ратифицираха Парижкото споразумение по климата. Този документ замени Протокола от Киото и в него са залегнали целите и задачите, които ще спомогнат за намаляване темповете на промяна на климата, дължаща се на антропогенния (човешкия) фактор. Основната цел на споразумението е да не се допусне повишаването на средногодишната температура с повече от 2 градуса по Целзий до 2050г. в сравнение с доиндустриалната епоха. По-амбициозната цел е това повишение да е по-малко от 1,5 ⁰С. През настоящата 2020 година започна нов петгодишен срок по изпълнението на мерките залегнали в Парижкото споразумение за климата.

Световната метеорологична организaция, публикува годишния си доклад, в който се дава климатичната прогноза за периода 2020 – 2024 година. В него също са показани редица сравнения за различни климатични показатели за последните десетилетия и през доиндустриалната епоха. Водеща роля в тази прогноза е имало Метеорологично бюро на Великобритания, като към него са се присъединили изследователски групи от Испания, Германия, Канада, Китай, САЩ, Япония, Австралия, Швеция, Норвегия и Дания.

Съгласно този отчет през 2020 година температурата в Северното полукълбо ще бъде с 0,8 ⁰С по-висока, отколкото средната за периода 1981 – 2010 година, като Арктика ще се нагрее два пъти повече, отколкото средните значения за планетата. Много райони на Южна Америка, южните части на Африка и Австралия през тази година ще страдат от по-голяма суша, отколкото в близкото минало.

Вероятността средната температура в периода 2020-2024 година да бъде по-висока с 1,5⁰С в сравнение с доиндустриалното ниво, е ниска (по-малка от 3%). Но вероятността в една от тези пет години средната температура да е по-висока с 1,5 ⁰С се оценява на 20%, като с всяка изминала година тя нараства. А вероятността, че температурите в течение на един или няколко месеца през следващите пет години ще надскочат това ниво, се увеличава до 70%. Като цяло учените се придържат към предположенията, че всяка от идващите пет години ще покаже увеличение от 0,91 – 1,59 ⁰С.

Авторите на доклада очакват промени и в глобалното разпределение на влажността. Съгласно техните прогнози, валежите над териториите в по-големите географски ширини и в Сахел (тясната ивица от тропически савани на юг от Сахара) ще бъдат повече, а в северните и източни части на Южна Америка да бъдат по-малко и съответно сушата там да е по-голяма. В северната част на Атлантическия океан за същия период ще се наблюдават силни колебания на налягането на океанската повърхност, което ще доведе до усилването на силата на ветровете, водещи до по-чести бури по бреговете на Западна Европа.

По думите на Петери Таалас (Petteri Taalas), генерален секретар на СМО, проведеното изследване показва сериозните проблеми, с които ще се сблъска човечеството в опитите си да постигне целите на Парижкото споразумение.

Антропогенното въздействие върху климата показва своето влияние не само на база на доиндустриалната епоха, но и в много по-големи времеви мащаби. Така например в неотдавнашни изследвания учените показаха, че нивото на концентрация на въглероден диоксид в атмосферата е на рекордно високи нива за последните 23 милиона години.