Дари

Китайската система за управление на времето ще се разшири на площ 1,5 пъти по-голяма от Индия

Китай обяви за плановете си съществено да разшири експерименталната си програма за управление на времето. Предполага се, че проектът ще позволи да се предизвиква снегопад или дъжд на площ по-голяма от 550 милиона хектара. Това е 1,5 пъти по-голяма територия от тази, която заема Индия. Валежи от град ще могат да се предотвратяват над площ от приблизително 58 милиона хектара.

Съгласно заявлението на Държавния съвет на КНР до 2025 година страната ще създаде „развита система за промяна на времето“. Очаква се, че тя ще спомогне в борбата с последствията от стихийни бедствия, такива като горски и степни пожари, а освен това ще е полезна за селското стопанство. Смята се, че с нейна помощ ще може да се води борба с необикновено високите температури и сушите.

Китай отдавна се стреми да управлява времето в подкрепа на своето селско стопанство и за създаването на благоприятни условия за важни мероприятия. Например, преди Олимпийските игри в Пекин през 2008 година се е провело „посяване“ на облаци за намаляване на смога над олимпийската столица и за предотвратяване на валежите по време на състезанията.

Технологията за „посяване“ на облаци е била разработена още в средата на 20-ти век. Тя предполага вкарването на сребърен йодид или други вещества в облаци с високо съдържание на влага. След такава обработка водната пара кондензира с помощта на добавените реагенти и пада на Земята във вид на валежи.

В Китай активно инвестират в тази и аналогични технологии. За Програмата за промяна на времето за периода 2012 – 2017 година държавата е изразходвала повече от 1,34 милиарда долара. Според съобщенията на правителствената информационна агенция Синхуа, миналата година управлението на атмосферните валежи е помогнало да се намалят със 70% вредите от валежи на град в Синдзян-Уйгурския район, явяващ ключов в селскостопанската политика на Китай.

Въпреки че и други страни , включително и САЩ, инвестират в подобни технологии за управление на времето, активността на Китай в тази сфера предизвиква безпокойство, особено в съседна Индия. Индийското селско стопанство е силно зависимо от мусоните, чиято устойчивост се променя в последните години от климатичните промени.

Индия и Китай и така не се намират в особено дружески отношения, потвърждение, за което е граничния конфликт в Хималаите от тази година , който причини даже човешки жертви. От години от страна на Индия се изказват предположения, че управлението на времето ще даде на Китай по-голямо преимущество при евентуални конфликти в планинските райони, където възможността за предвижване на военните части силно зависи от времето.

Впрочем, за опасността от промяна на атмосферните условия извън пределите на Китай при използване на системата за управление на времето на неговата територия, предупреждават експерти и от много други страни. Например, учените от Националния Тайвански университет в своя статия, публикувана миналата година, в частност заявяват, че „отсъствието на подходяща координация в сферата на управлението на времето може да доведе до повдигане на обвинения за „кражба на дъжд“ от съседни региони“.

Освен това, някои специалисти предполагат, че успехите на Китай в сферата на промяната на времето могат да станат повод за реализацията на още по-амбициозни геоинженерни проекти, които да предизвикат непредвидени и много сериозни последствия.

Източник

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x