5 грешки, които правим, когато се намираме в състояние на безпокойство
Когато се чувствате подтиснат, вие може би реагирате по такъв начин, че не само не подобрявате ситуацията, но и значително я влошавате. Много е вероятно да не забелязвате някои характерни закономерности или пък неправилно да я оценявате, но въпреки всичко се опитвате да действате. Съществуват пет основни грешки, които се допускат от хората в подобно състояние. Знаейки за тях и анализирайки ги, ние можем да намерим много по-вярно решение, което би ни позволило да се справим със ситуацията в такива критични моменти.
1. Вие мислите, че нямате време за действия, които смятате, че биха ви помогнали
В хората често възникват отлични идеи относно неща, които ще им помогнат да се почувстват по-добре и ефективно да контролират ситуацията около себе си. Например, това може да бъде решение за наемане на някой, който да ви помага в поддържането на дома, да посетите терапевт, да си вземете отпуск или да организирате игрова вечер с приятели. Но вие се отказвате от тези идеи, тъй като смятате, че сега сте много зает или момента не е подходящ, отлагайки решението за следващ момент, който почти никога не настъпва.
Вместо да мислите за идеалния момент, изберете най-добрия вариант, който в момента ви е възможно да осъществите. Може би нямате време да търсите най-добрия от най-добрите лекари, но имате време да изберете човек, който да отговаря на няколко важни ваши критерия и да проведете няколко сеанса с него.
Когато се появяват добри идеи, но вие не ги реализирате, това може да доведе до чувство за безсилие. Освен това вие ще се връщате към тези мисли отново и отново. Когато бездействате, вие пропускате ползите, които можете да извлечете от изпробването на идеите си. Действайки, за да помогнете на себе си, вие ще се научите да намирате изпълними решения и по-бързо да се възползвате от техните преимущества.
2. Вие недостатъчно използвате своето подсъзнание
Концентрацията не е единствения начин да постигнете целите си. Вашето подсъзнание също може отлично да решава проблеми.
Когато излизаме на разходка нашите мисли обикновено блуждаят и ние не се стремим да се разхождаме осъзнато, а по-скоро позволяваме на ума си да плува по течението, без да се стремим да го управляваме. Много често ни се струва, че това пречи на нашата конкретна работа, но именно тогава решенията на проблемите се появяват достатъчно неочаквано и приоритетите ни започват да стават все по-ясни.
Вашият безсъзнателен, блуждаещ разум е толкова ценен инструмент за решаване на проблеми и помагащ на творческото мислене, колкото и вашия съсредоточен ум. Неговото правилно използване ще ви помогне да изпълнявате важни задачи без да чувствате особено напрежение, изискващо постоянна концентрация, запазването на която за дълъг период по принцип е почти невъзможно.
Хората, които се чувстват подтиснати, понякога се опитват да блокират в свободното си време мислите , свързани с работата, слушайки музика, подкастове или се потапят в друг вид развлечения. Но това може да ви лиши от част от потенциала на продуктивността на блуждаещия ум. Пробвайте да определите действията, по време на които вашият разум по естествен начин блуждае в полезни посоки и решава вашите проблеми. Много често това може да бъде карането на автомобил, заниманията с физически упражнения, вземането на душ или просто почивка на слънце.
3. Вие възприемате чувството на подтиснатост като слабост
Често ние се чувстваме подтиснати просто заради това, че трябва да изпълним задача, с която не сме особено добре запознати или пък задачата е сложна, а ние искаме да я изпълним перфектно. По принцип това не е задължително да е проблем. Често ние се справяме с такива задачи, въпреки чувството на притеснение.
Но понякога ние самокритично се отнасяме към факта, че се чувстваме подтиснати. Ние си мислим „Това не трябва да ме притеснява. Това не е така сложно. Аз би трябвало да се справя без прекалено да се напрягам“. Когато вие сте твърде самокритични, то с голяма вероятност е да отложите решаването на проблема за по-късно, защото дадената задача не само предизвиква притеснение, но срам и безпокойство от тези чувства. Различните хора различно реагират на чувството на тревога. Те могат да пристъпват към решаването на задачата с прекален перфекционизъм или да престанат да се обръщат към околните за съвети и помощ. По тази причина е много важно самокритиката да бъде заменена със откровен и състрадателен разговор със самия себе си.
4. Вие по подразбиране използвате своите обичайни подходи
Когато изпитваме стрес, ние ставаме по-строги. Тъй като разполагаме с ограничени когнитивни и емоционални възможности за изучаване на други варианти, ние ставаме по-малко гъвкави в адаптацията, изисквана от ситуацията и по подразбиране използваме обичайните си начини за решаване на проблемите.
Всички ние имаме ценности, но не винаги ги използваме в наш интерес. Например, замислеността може да се превърне в прекалено преживяване на мислите, увереността може да се трансформира в желание всичко да направим самостоятелно, високите стандарти да доведат до прекалена придирчивост и перфекционизъм, а находчивостта може да ви накара да направите нещо прекалено сложно.
Когато се намирате в подтиснато състояние е важно да оцените дали вашите ценности съответстват на характера на ситуацията. Изисква ли се „нещо специално“ за решаването на конкретната задача или проблем? А може би друг подход по-добре ще сработи при дадените обстоятелства?
5. Вие се отказвате от своите “опори”
Ако се чувствате подтиснат, много вероятно е количеството на емоционалната ви енергия да е твърде ограничено. Това може да доведе до важни промени във вашето поведение и до емоционална ви достъпност. Тези прояви могат да бъдат незабележими на пръв поглед. Например, вие сте свикнали силно да прегръщате детето си, когато то идва към вас, но вместо това в дадената ситуация вие просто го потупвате, мислейки за други неща, а след това се връщате към това, с което сте се занимавали.
Това е неправилно. Вие изпускате възможността да допълните своята емоционална чаша, когато това може би ви е най-необходимо и рискувате, че вашите близки хора ще забележат разликите и ще действат, така че да ви привлекат вниманието (например, детето ще почне да рисува на неподходящо място или партньорът ви ще започне да спори с вас за нещо незначително).
Затова е много важно да продължавате да общувате с вашите “опори”, даже ако вашата емоционална енергия е ограничена. Например, ако на вашата дъщеря и харесва да рисувате заедно, направете го в своята почивка. Ако сте свикнали да я прегръщате преди сън, не забравяйте да го правите. Ако ви е сложно да намерите време за подобни неща, опитайте се да ги включите във всекидневния си и седмичен график. Например, можете всяка неделя да приготвяте празнична закуска с детето си.
Знаейки за тези пет грешки, които ние обикновено правим, когато сме под особен стрес, и опитвайки се да ги избягвате, вие ще облекчите не само вашия живота, но и този на околните. Това са напълно разбираеми закономерности, присъщи на всеки от нас и не са повод за самокритика. Внасяйки неголеми промени в своето поведение в трудни и сложни ситуации, вие ще можете да ги преодолеете много по-успешно и безболезнено.
