Изследване: Биопластмасите не са по-малко вредни за здравето, отколкото обичайната пластмаса

Пластмасата от растителна суровина е толкова вредна за здравето, колкото и традиционните „нефтени“ пластмаси. До такъв извод са стигнали немски учени, които са направили най-голямото засега изследване за състава на биопластмасите и въздействието им върху човешкото здраве. Резултатите от изследването са публикувани в списание Environment International.

Суровини за производството на пластмаса обикновено служат нефта, въглищата или природния газ. Но в последните години нараства интереса към биопластмасите, които се получават от растителна суровина.

Една от причините за това е, че традиционните пластмаси, такива като полиетилена и полипропилена, не се разлагат в природата много дълго. Като резултат се образуват цели планини от пластмасови отпадъци. Но и те не са вечни, и тяхното бавно разрушаване води до образуването на частици от микропластмаса, които са вече почти навсякъде в околната среда, а освен това попадат в организмите на животните и хората. Химиците се стремят да създадат материали, които при попадане в околната среда бързо да се разпадат на безопасни вещества. Един от очевидните пътища към това е използването на компоненти, приличащи по състав на дървесината, на падналите листа и други обичайни за екосистемите субстанции.

Освен това нефтът, въглищата и природният газ съдържат огромно количество различни съединения, част от които са токсични. В процеса на производството на пластмасата тези вещества могат да попадат както в пластмасата, така и в околната среда. От друга страна, някои потребители без всякакви разумни доводи са убедени, че всичко натурално е по-добро от изкуственото. Това разбира се в някои случаи е грешка, тъй като например синтетичният захарин е доста по-безопасен от натуралната и екологически чиста „бяла смърт“ – захарта. В този смисъл търсенето на биопластмаси се подхранва в това число и от ирационални убеждения.

Но действително ли „растителната“ пластмаса е по-безопасна за човешкото здраве, отколкото традиционните аналози? Този въпрос решили да изяснят авторите на новото изследване.

Учените са оценявали 43 най-разпространени вида пластмасови изделия. Много от тях са били предназначени за контакт с храна, такива като едноразови прибори за хранене, опаковки за шоколад, бутилки за напитки, винени тапи.

Изследваните предмети за били произведени от девет от най-популярните видове биопластмаса. Сред тях е имало продукти, които са получили такова определение по най-различни причини.

Така например, биополиетиленът с нищо не се е различавал от обикновения полиетилен, тоест нито по своите свойства, нито по технологията за своето производство от етилен. Разликата била единствено в това откъде се взема този етилен. В случая с биопродукта той имал растителен произход, вместо от нефт или газ. От друга страна, част от тестираните пластмаси имали далеч повече основания да носят приставката „био-“. Те били основно произведени от целулоза или нишесте, и бързо се разлагали, попадайки в боклука.

Но всички тези материали ги обединявало едно нещо: те съдържали много вещества – примеси. Даже в най-чистата биопластмаса били открити почти 190 различни съединения, а в най-„мръсната“ – около 20 хиляди. Осемдесет процента от изделията съдържали не по-малко от десет хиляди различни химически вещества, като най-много били открити именно в „нишестените“ и „ целулозни“ пластмаси. Възможно е екологично чистият основен компонент да не е бил много практичен в качеството на материал и производителите да са компенсирали това с многочислени добавки.

При това, често „букетът“ от добавъчни химикали е зависел не само от материала, но и от типа на изделията. Така например, в пакетите от биопропилен са съдържали съвсем други добавки, отколкото изработените от същия основен компонент винени тапи.

Разбира се, разнообразието на този състав от добавки не е повод за паника. В края на краищата и естествените продукти съдържат много разнообразни вещества.

За да изяснят влиянието на биопластмасите върху човешкия организъм, изследователите са провели опити върху култури от човешки клетки и са получили тревожни резултати. Оказало се, че в повечето „натурални и екологично чисти“ пластмаси съдържат отровни вещества. 67% от тях се оказали токсични, 42% предизвиквали окислителен стрес, а 23% оказали въздействие, подобно на хормоналното. Някои от образците имали по две или три от изброените неприятни свойства. А най-опасни се оказали отново биоразлагащите се пластмаси от целулоза и нишесте.

За сравнение учените тестирали и изделия от традиционни пластмаси и като цяло не открили никаква разлика.

„Пластмасата на биологична основа и биоразлагащата се пластмаса с нищо не са по-безопасни за човешкото здраве, отколкото другите пластмаси“ – резюмира водещия автор на изследването Лиза Цимерман (Lisa Zimmermann) от Университета „Гьоте“ във Франкфурт.

Разбира се това не означава, че самата идея за биопластмасите е порочна. Изводът е , че производителите трябва да обръщат много по-голямо внимание и да въведат по-строг контрол за веществата, които се добавят (или случайно попадат) в тези материали при тяхното производство, предупреждават авторите.