fbpx

Можем ли да станем по-мъдри, учейки се да осъзнаваме своята неправота?

Никой не обича да е неправ, но излизайки извън границите на своята правота ние можем да извършим сериозен личностен интелектуален и творчески скок. Това може да се превърне в нов път към творчеството и знанията, започвайки по-леко да възприемаме критиката, предизвикателствата и новата информация. Но за да постигнем това са нужни известни усилия, следвайки някои съвети и личностни упражнения.

Хората не обичат да признават своята неправота. Повечето избягват това, отричайки очевидното, и прехвърляйки отговорността на другите или на обстоятелствата.

Ние всички знаем тези абстрактни девизи и фрази от книжките за самопомощ или в някои групи в Интернет, от рода на това , че се учим от грешките си, че това е свойствено за човек и т.н. Разбира се, когато нещата касаят лично нас и то точно сега, всички тези умни думи и фрази изчезват и губят своето значение. Ние ненавиждаме да грешим. Нашият мозък, без да се консултира със съзнанието, се старае навсякъде да търси потвърждение, че сме постъпили правилно. Това ни кара да се чувстваме по-уверено и да се борим за нашето оцеляване.

Като резултат, ние блокираме сигналите, доказващи че сме били неправи и забелязваме само това, което потвърждава нашата гледна точка. По тази причина 2/3 от хората искрено се огорчават от критиката и смятат, че обкръжаващите хора ще се смеят над грешките им.

„Страхът от провал е пряко свързан с чувството на самоценност, тоест с вярата в собствената ни ценност като човек“ – отбелязва професор Мартин Ковингтън от Калифорнийския университет в Бъркли.

Култът към правотата се поддържа в продължение на целия наш живот. В училище, в университета, на работа обикновено се подкрепят тези, които не грешат и дават правилните отговори на въпросите. По този начин в нас с години и десетилетия се формира нереалистично убеждение, че винаги трябва да постъпваме правилно.

Но към неправотата трябва да се отнасяме по друг начин. Носителката на премията Пулицър американската журналистка Катрин Шулц в своята книга “Бъди неправ“ (Being Wrong) пише:

„Съмненията следва да се разглеждат като полезен навик. Грешките ни се струват като симптоми за морална, социална несъстоятелност, но всъщност те са основата на мъдростта“.

„Ако ние успеем да излезем от границите на чувствата си за своята правота, то това ще бъде най-сериозния морален, интелектуален и творчески скок, който ние можем да направим“ – смята Шулц.

Тя подчертава, че проблемът не е в самата неправота, а в мисълта за нея. Това е важна идея, че повечето грешки в нашия живот се случват без да ги забележим. Не знаейки за своята неправота, човек не започва да се съмнява, да се огорчава и да я коригира. Получава се като в анимационния филм, когато лошият герой, гонейки след своята летяща жертва, преминава границата на пропастта и чак когато започне да пада, осъзнава, че е във въздуха без твърда почва под себе си.

Търсенето на собствените си грешки може да е много полезно упражнение. Когато започнеш да подлагаш на съмнение това, което си смятал за очевидно, е много вероятно да откриеш нов начин за навигация в този сложен свят.

Психолозите дават три съвета как правилно да бъдем неправи, тоест да се чувстваме комфортно, когато грешим.

Да осъзнаем, че ценността на човек не намалява, ако той греши. Трябва да се помни, че умението да се прощава и да се съчувства на самия себе си, което е доказано и от изследвания, ни помага да се справяме с трудностите.

Да се прислушаме към алтернативните мнения. Това въобще е универсален съвет, който може да ни помогне да избегнем много грешки при вземането на решения. Да слушаш само себе си е доста скучно нещо. Много успешни хора обичат да се правят на „най-глупавите в стаята“, задавайки много елементарни въпроси на подчинените , на купувачите и на случайни събеседници, за да разберат какво мислят другите, разширявайки своя кръгозор и получавайки нови идеи.

Слагане на „ограничения за правотата“. Това не винаги може да се използва, но понякога е много полезно. Ограниченията могат да бъдат временни („Ще преразгледаме това решение след 3 месеца“), информационни („ Аз няма да взема това решение, докато не разбера мнението на 10 приятеля / 100 клиента и т.н.) или когато това е свързано с дадено условие („Компанията ще си промени стратегията, ако не достигне даден темп на растеж или обем на продажби.). Това, освен в професионалната сфера, може със същия успех да се използва и в личния живот.

Тези съвети понякога е доста трудно да се използват. Но на тяхна основа всеки може да си разработи своя схема за тренировка на неправота. Например Бари Даврет, известен блогер, който изпробва постоянно над себе си различни способи, стараейки се да повлияе на своето възприятие на света и личната си ефективност , е разработил методика, която е получила името 30-Day Becoming Wiser Challenge (Да станеш по-мъдър за 30 дена). Той се опитал да превърне собствената си неправота в полезен навик, изследвайки грешките в своето ежедневие. Ето и описанието на програмата.

Сутрин: подгответе ума си към отвореност и изследване на реалността.

Попитайте себе си кое ваше убеждение или мнение днес може да се окаже грешно? Даврет предлага да се започне с нещо незначително, например правилно ли наливам първо млякото,а след това слагам мюслито? Така постепенно преминавайте към по-сложни личностни въпроси. Записвайте отговорите си.

Пишете, къде ще търсите информация, която може да опровергае вашето мнение. Това могат да са СМИ, които обикновено вие не четете или разговор с човек, чието мнение не съвпада с вашето.

Пригответе се за противодействие. Една от причините защо ние не обичаме са си признаваме нашата неправота е в това, че се боим да не ни осъдят обкръжаващите ни хора. Бъдете готови, че приятелите или роднините няма да приемат промяната в мнението ви и обмислете как да им го обясните. Но не зацикляйте на оправданията.

На всеки етап Даврет съветва да си записвате отговорите на тези въпроси. Това ще ви помогне да не забравите за тях. Така ще фиксирате резултатите и ще придадете значимост на новата рутина .

Вечер : в края на деня опитайте се да рефлексирате на това, което се е случило през деня, за да закрепите навика да подлагате на съмнения своите убеждения.

Попитайте себе си, в какво сте се оказали неправ днес? Както и преди това, запишете отговора. Възможно той да е „в нищо“ и това е нормално. Даже в такъв случай по всяка вероятност вие ще забележите, че вашата позиция вече не е много устойчива.

Отбележете, кое ви е помогнало да разберете, че сте бил неправ (допълнителна информация или беседа с някого) и сложно ли ви е било в тази ситуация.

Поощрявайте себе си. Успешно опровергавайки нещо или провокирайки в себе си въпроси, които по-рано не са възниквали във вас, възнаградете себе си, например с парче черен шоколад. Това малко прилича на дресирането на животните, но именно така работи нашия мозък. Наградата помага да се научиш да предпочиташ съмнението пред увереността.

„За мене това упражнение се оказа повратен момент – пише автора на експеримента – Аз се научих да възприемам неправотата не като признак за непълноценност, а като път към знанията“.

По думите на Даврет, след 30 дена преставаш да чувстваш дискомфорта от неправотата и разбираш, че съмненията и неувереността са нещо хубаво.

„Когато търсенето на начини за преубеждаване на самия себе си ви стане навик, ще започнете по-спокойно да приемате критиката, предизвикателствата и новата информация. Това от своя страна помага в промяната на отношенията на работа, с близките и приятелите и към самия себе си“.

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline