Чернобилска плесен може да служи като радиационен щит на бъдещите космическите станции

Щитове, блокиращи лъчението, създадени от живи организми, могат да помогнат по-дълбоко да се проникне в космоса. Американски учени от Станфордския университет и Университета на Северна Каролина са изучили свойствата на плесени, които живеят в едни от най-радиоактивните зони на разрушения реактор в Чернобил и установили, че те могат да служат като биологичен радиационен щит в бъдещите космически станции.

НАСА планира да се върне на Луната през 2024 година и е възможно да установи там постоянно човешко присъствие към края на настоящето десетилетие. Има още доста материално-технически препятствия, които трябва да се преодолеят за това, но има един голям и свързан с човека проблем, а именно че космосът иска да го убие.

Космическата радиация представлява реална заплаха за здравето на астронавтите. Ако хората възнамеряват да прекарват продължително време в космоса и да покоряват други планети, като Марс например, то задължително те трябва да се предпазят от това.

Магнитното поле и атмосферата на Земята ни защитават от лъчението, докато сме в техния обхват. Но когато ние излизаме в космоса, нашето защитно „одеяло“ изчезва. Астронавтите от Международната космическа станция (МКС) получават 20 пъти повече радиация, отколкото нормалната радиация, която получава земния жител за една година.

За да защитят астронавтите и бъдещите космически станции, учените са изучили свойствата на необикновено устойчив организъм, който е открит в едно от най-радиоактивните места на Земята – Чернобил.

Взривът, който е направил огромна дупка в реактор №4 на Чернобилската АЕЦ е бил изключително разрушителен. На някои места нивото на радиация е достигнала толкова високи значения, че облъчването там би могло да убие човек за 60 секунди. Но в реактора на блока са били открити няколко вида плесен, които продължават да си живеят там много добре, „хранейки“ се с екстремално високи дози радиация.

Миналата седмица в хранилището bioRhiv беше публикувано ново изследване, което тепърва трябва да бъде подложено на експертна оценка, в което се разглежда един от тези видове плесен, а именно Cladosporium sphaerospermum. Предполага се, че тази плесен може да бъде използвана в качеството си на самовъзстановяващ се, съмовъзпроизвеждащ се щит за защита на астронавтите в открития космос.

Изследователите са сложили тази плесен на МКС в течение на 30 дена и анализирали нейната способност да блокира космическото лъчение. Плесените, както и Cladosporium sphaerospermum, съдържат пигмент, известен като меланин, способен да се адаптира към микрогравитацията, който може да поглъща космическото лъчение и да го превръща в енергия.

Потвърждение за тази концепция на изследването се оказал факта, че плесента е способна да се адаптира към микрогравитацията и да се развива под въздействие на радиацията. Като резултат се отдало да бъде блокирано част от входящото лъчение, намалявайки неговото ниво с 2%.

Изследователите пишат, че едно от основните преимущества на плесента се състои в нейното самовъзпроизводство. Необходимо е във космическото пространство да се изпрати неголямо количество от нея, да и се осигурят хранителни вещества и да се даде възможност тя да се размножава, образувайки биологичен радиационен щит. С някои промени тази плесен може да се използва за защита на бъдещите бази на Луната и Марс.

Специализираното издание New Scientist миналата седмица също съобщи за тези резултати.

Преди време ви запознахме с друг интересен и авангарден архитектурен проект, финансиран от НАСА, в който се предлага да се използва мицел на гъби (мико-архитектура) за построяване на сградите, мебелите и другите необходими предмети в бъдещите космически станции на Луната и Марс.