Преминат ли е пикът и намаляват ли умствените способности при хората?
Защо способността на средностатистическия човек да мисли логично и да решава интелектуални проблеми непрекъснато намалява вече второ десетилетие?
Може би някой е гледал и си спомня теста за интелигентност в известната сатирична комедия „Идиокрация“, излязла на екран през 2006 година. Днес този филм, показваш преди 20 години масовото затъпяване на човечеството в бъдеще, вече изглежда като истинско пророчество за деградацията на съвременната цивилизация.
Какво представлява интелигентността? Това може да изглежда като елементарен въпрос с прост отговор: Оксфордският тълковен речник я определя като „способност за разбиране“. Но самото това определение повдига все по-актуалния въпрос в съвременния свят: какво се случва, ако нашата „способност да прилагаме тази способност“ на практика намалее? През последното десетилетие има все повече доказателства, че нещо подобно се случва с човешкия интелект.
Никой не би оспорил, че фундаменталната биология на човешкия мозък не може да се е променила за толкова кратък период от време. Въпреки това, според редица тестове, способността на средностатистическия човек да мисли логично и да решава проблеми изглежда е достигнала своя връх в началото на второто десетилетие на този век и оттогава непрекъснато намалява.
Когато беше публикуван поредния кръг от анализи на PISA – международното сравнително изследване, което оценява представянето в различните страни на 15-годишните в тестове по четене, математика и природни науки – голяма част от вниманието съвсем разбираемо беше насочено към ролята на пандемията от Covid за нарушаването на образователния процес. Но това прикрива по-дългосрочния и по-широк спад, който се наблюдава сред младото поколение.
Под дългосрочен спад се разбира, че динамиката на резултатите и по трите предмета показва, че пикът е настъпил около 2012 г. В някои случаи те намаляват дори повече между 2012 г. и 2018 г., отколкото през годините на пандемията. Но по-общо казано, този спад в способността за разсъждение и решаване на проблеми не се ограничава само до тийнейджърите. Подобна картина се наблюдава и при възрастните. В миналогодишно актуализирано изследване относно тенденциите в развитието на интелектуалните умения при възрастни се наблюдават спадове във всички възрастови групи.
Въпреки особената важност на този проблем, има много малко последователни дългосрочни изследвания относно човешкото внимание или умствените способности. Но има едно забележително изключение: всяка година от 80-те години на миналия век изследването Monitoring the Future, провеждащо се в САЩ, пита 18-годишните дали имат проблеми с мисленето, концентрацията или ученето на нови неща. Резултатите показват, че делът на учениците в гимназията, съобщаващи за затруднения, е бил стабилен през 90-те ма миналия век и първото десетилетие на този, но е започнал бързо да нараства в първата половина на 2010-те.
Тази повратна точка е забележителна не само защото е паралелна с резултатите от тестовете за интелигентност и мислене, но и защото съвпада с други, по-мащабни промени – начина, по който взаимодействаме с информацията, която е постоянно достъпна в Интернет.
Това, което виждаме, може отчасти да се дължи на преминаването от текстови към визуални медии – преминаването към „постграмотното“ общество, което е обсебено от светещите екрани на различните електронни устройства.
Освен това тази тенденция съвпада и с това, че нивата на четене наистина са намалели. През 2022 г. делът на американците, които са съобщили, че са прочели поне една книга през последната година, е паднал под 50 %.
В ЕС средният показател е приблизително същия, като през 2022 г. 52.8% от населението е прочело поне една книга през последната година , но България изостава значително в това отношение. У нас според данни на Евростат за 2022 г., само 37.8% от българите на възраст 16 и повече години са прочели поне една книга през последните 12 месеца. Този процент поставя България на 25-то място сред страните в Европейския съюз, като само в Италия (35.4%), Кипър (33.1%) и Румъния (29.5%) се наблюдават по-ниски нива на четене .
Но изглежда, че ставаме свидетели не само на спад в четенето само по себе си, но и на по-широка ерозия на човешкия капацитет за концентрация и използване на умствените способности.
Повечето от дискусиите на тази тема са свързани с въздействието на цифровите медии върху обществото и се фокусират върху възхода на смартфоните и социалните медии. Но промените в човешките способности за фокусирано мислене съвпадат с нещо доста по-фундаментално: с промененото ни отношение към информацията.
Наблюдава се преминаване от преглеждането на ограничен брой уеб страници към неограничен брой постоянно актуализиращи се емисии в социалните медии и постоянен порой от известия в месинджърите. Вече не прекарваме времето си, както преди, в активно сърфиране в интернет и взаимодействие с хората, които познаваме. Вместо това сме затрупани от потоци от най-различно съдържание. Това отразява преминаването от информационна самостоятелност към пасивно потребление и постоянно превключване между различни контексти.
Изследванията показват, че активното, целенасочено използване на дигиталните технологии често е напълно безвредно и дори полезно. Вместо това моделите на поведение, свързани с екраните на различните електронни устройства, които са преобладаващи през последните години, влияят на всичко – от способността ни да обработваме вербална информация до вниманието, работната памет и саморегулацията.
Добрата новина е, че основният човешки интелектуален потенциал със сигурност не е угаснал. Поне засега. Но резултатите зависят както от потенциала, така и от неговото прилагане. За много от нас дигиталната среда и поведението ни в нея е пречка за реалното ни развитие и това изисква както осъзната оценка за случващото се, така и корекция в информационното ни поведение.
