Може ли изкуственият интелект да направи лошата медицина още по-лоша?
Логиката за внедряване на технологиите в Силициевата долина може да бъде опасна за лекарите и пациентите.
Не толкова отдавна имаше множество съобщения от изследователи в Google, че тяхната система с изкуствен интелект (ИИ) може да надмине специалистите-хора при диагностицирането на рака на гърдата с помощта на мамограмия. Това изглежда като голяма победа и още един пример за това, как изкуственият интелект ще промени здравеопазването. Ще открива повече ракови заболявания! Ще има по-малко лъжеположителни резултати! Медицинската помощ ще стане по-евтина и качествена!
Но може би трябва да се въздържим засега с възклицателните знаци. Медицинското обслужване с използване на машини може да донесе много ползи в предстоящите години, но резултатът ще зависи от начина на тяхното използване. Ако лекарите от самото начало започнат да задават неправилни въпроси и да карат ИИ да преследва грешни предположения, то тогава технология може да се окаже непригодна , а даже и да задълбочи по-ранните грешки.
Това касае и заявлението на Google. Те отначало се опитаха да повторят, а след това и да надминат човешките постижения в медицинска процедура, която предизвиква спорове сред специалистите дали по принцип не е грешна. Ако не сте проследили многогодишната полемика по повод скрининга на рака, то тя се свежда до следното: ако на мамография се изпращат хора, при които не се наблюдават симптоми за заболяване, могат да бъдат открити неща, които изглеждат като рак, но не заплашват живота им. С развитието на знанията в областта на биологията на рака и повсеместното разпространение на скрининговите процедури, стана ясно, че не всеки тумор става смъртоносен. В същност много хора живеят с безобидни форми на рак, които не представляват опасност за тяхното здраве. За съжаление, стандартните скринингови тестове най-добре откриват именно тях -бавно нарастващите тумори , които по-добре да бъдат игнорирани.
На теория това не е толкова лошо. Когато скрининговите тестове открият неопасен рак, той може да бъде игнориран, нали? Проблемът се състои в това, че по време на тестовете практически е невъзможно да се разбере, ще се окаже ли това образувание опасно или не. На практика повечето лекари са склонни да лекуват всяка форма, диагностицирана като рак, която се явява потенциална заплаха за здравето на пациента. В същото време въпросът дали мамографията спасява животи, продължава активно да се обсъжда. Някои смятат, че спасява, други – не, но даже да приемем за чиста монета най-положителните интерпретации, числото на спасените, благодарение на тази масова процедура, не е много голямо. Някои изследователи даже са пресметнали, че мамографията като цяло, е вредна за здравето на пациентите. Те смятат, че съвкупната вреда от прекомерното лечение, предизвикано от мамографията и туморите, предизвикани от излъчването, е по-голяма от всички преимущества, която тя носи.
С други думи, системите с изкуствен интелект, подобни на тази на Google, обещават да обединят хора и машини, за да подобрят диагностиката на рак, но заради съществуващите проблеми, такива като прекаленото тестиране, хипердиагностиката и прекомерното лечение, тези усилия могат само да влошат нещата. Засега не е ясно, реални ли са подобренията в показателите за лъжеположителните и лъжеотрицателните резултати. В изследванията на Google ИИ е показал по-добри резултати, отколкото рентгенолози, които не са били специално обучени за разшифровка на мамографии. Но дали ИИ ще бъде по-добър от екип от тесни специалисти в тази област? Трудно е да се каже без проверка. Освен това повечето изображения в изследването са били създадени с помощта на устройства за визуализации, произведени от една компания. Не е известно дали резултатите на системата с изкуствен интелект ще бъдат аналогични при използване на изображения от устройства на други компании.
Проблемът не е ограничен само до скрининга на рака на гърдата. Отчасти привлекателността на ИИ се състои в това, че той може да анализира множество познати данни и да си избира променливи, които хората никога не биха сметнали за важни. По принцип това може да помогне за диагностицирането на всяко заболяване на ранен етап, точно така както едвам различими отклонения при сеизмограф предупреждават за земетресение (междупрочем ИИ помага и там). Но понякога скритите променливи всъщност въобще не са важни. Например, да предположим, че тестове за рак на белите дробове постъпват от клиники само в петък. В резултат на това изкуственият интелект може да реши, че сканирането в петък с голяма вероятност е свързано с рак на белите дробове. Тези тривиални корелации след това ще бъдат включени във формулата за по-нататъшното поставяне на диагнозите.
Ранната диагностика, даже ако е точна, не винаги е за добро. Така, някои медицински проекти в областта на ИИ са били насочени към ранно откриване на болестта на Алцхаймер и аутизъм. Това са две състояния, при които ранната диагностика не променя силно хода на болестта. Това демонстрира единствено това, че алгоритъмът може да се научи да определя характеристиките, които ние го учим да открива, но тази му способност не влече след себе си жизнено важни подобрения за пациента.
Някои начини за използване на алгоритмите и машинното обучение могат да създадат нови и сложни проблеми за лекуващите лекари. Да вземем например функцията в Apple Watch да открива мерцателна (мъждукаща) аритмия, вид сърдечна аритмия, която е фактор на риск за развитието на инсулт. Мерцателната аритмия се лекува с помощта на антикоагуланти, но заради техните странични ефекти едно незначително падане може да се превърне в опасна за живота травма. Ако вие действително рискувате да получите инсулт, то може би риска си струва. А какво се случва при хората, при които мерцателната аритмия е открита от „умен“ часовник? Традиционно това състояние се диагностицира, когато някой отива на лекар с характерните оплаквания. Сега Apple Watch проверява здрави хора без симптоми и открива събития, които с голяма вероятност никога не биха се проявили клинично. Не е ясно, дали за тази група хора лечението ще бъде ли толкова полезно.
„Ние не знаем дали тези две групи хора са с едно и също заболяване“ – казва кардиолога Венкатеш Мурти.
Много по-полезно е когато изкуственият интелект се използва за откриване на хора, на които достъпните методи за лечение действително ще донесат полза.
Ако ИИ действително ще се превърне в революционна технология, на него ще му се наложи да направи нещо повече, от това да промени статускво. До приемането, на който и да е подход, трябва да се решат два фундаментални въпроса.
Какъв проблем трябва да реши технологията ? Как тя ще подобри лечението на хората? За решаването на тези въпроси се изисква време!
Ето защо знаменитият девиз на Марк Зукърбърг „Движи се бързо и руши“, подходящ за Facebook, не е много подходящ за медицината, с или без ИИ. По думите на хематолога-онколог Винай Пресад, начинът на мислене в Силициевата долина може да е опасен за лекарите. Именно този подход, че трябва новите многообещаващи идеи да се внедрят, колкото си може по-бързо, когато на карта е поставен човешкия живот, ни е вкарало в скрининговия хаос. Прасад, обяснява, че мамографията се е появила преди да се появят тези данни и при това положение, когато медицинската процедура се е превърнала в стандарт, е много трудно тя да излезе от употреба.
„В културата, която е свикнала с оперативност и завишени изисквания е трудно да се прояви смирение и търпение“.- резюмира той.
