Старостта може да е радост. Учените вярват, че са открили основната съставка на “еликсира на живота”
Изследвания показват, че от това как се отнасяте към процеса на стареене, зависи вашето здраве. Ако не гледате позитивно на този етап от живота си и не се смятате за достатъчно млад в напреднала възраст, това може да доведе до катастрофални последици.
В новата си книга „Ефектът на очакванията: Как начинът ви на мислене може да промени живота ви“ (The Expectation Effect: How your Mindset Can Transform Your Life) Дейвид Робсън, който е британски учен-писател специализиран в изследванията на човешкия мозък, тяло и поведение, разкрива как начина на мислене се отразява на нашето здраве. Според него, ако всички възрастни хора имат положително отношение към старостта, то това може да се превърне в мощен „еликсир на живота“. Позовавайки се на различни научни изследвания, авторът твърди, че хората, които в процеса на стареене виждат потенциал за личностно израстване, са склонни да имат много по-добро здраве на 70, 80 и даже на 90 години, отколкото хората, които свързват стареенето с безпомощност и спад в жизнеността. А това се отразява в тяхното здраве и продължителност на живот.
„Нашите мисли могат да повлияят на нашето стареене и дълголетие“, твърди Робсън.
В рамките на едно от изследванията, цитирани в книгата и посветено на факта, че нашето мислене влияе върху живота ни и процеса на стареене, психологът Елън Лангер от Харвардския университет е провела следния експеримент . През далечната 1979 г. тя е събрала група от 70 и 80-годишни доброволци, които били настанени за една седмица в манастирските помещения, в които имало предмети, мебели и друг интериор, пресъздаващ общата атмосфера от 1959 г. Всичко било подбрано с историческа прецизност: музика, филми, мебели, вестници и списания. Лангер и нейните колеги помолили участниците в експеримента да живеят така, сякаш са в 1959 година. Освен това участниците били помолени да обсъждат съответните политически и спортни събития два пъти на ден. Целта на експеримента била да събудят младежкото чувство у участниците, използвайки всички тези асоциации.
За сравнение , изследователите провели седмица по-късно друг експеримент с нов набор от участници със същия възрастов профил. Докато факторите като декор, диета и социални контакти останали същите, тези участници били помолени да си мислят за миналото, без открито да се държат така, сякаш преживяват този период.
Повечето от участниците показали известнии подобрения при тестове след експериментите, но именно при тези от първата група, които са се потопили по-пълно в света на 1959 г., се наблюдавали най-големите ползи. 63% от първата група постигнали значително подобрение при когнитивните тестове в сравнение с едва 44% в контролната група. Зрението им станало по-остро, ставите им по-гъвкави и ръцете им по-сръчни, тъй като част от възпаленията от артрита намалели.
В друго дългосрочно изследване, проведено от Бека Леви от Училището по обществено здраве в Йейл, участвали повече от 1000 души от щата Охайо, САЩ. Като част от изследването ученият провел изследване как участниците възприемали стареенето и ефекта от това върху продължителността на живота.
Средната възраст на участниците в експеримента била 63 години. В резултат на многогодишния експеримент, започнал през 1975 г., Леви установил, че хората, които са по-позитивно настроени към процеса на стареене, живеели средно 22,6 години след началото на изследването, а онези, които възприемали старостта като последен етап от живота, живеели средно 15 години.
„Едно скорошно изследване също показва, че има връзка между възприемането на стареенето и риска от развитие на болестта на Алцхаймер. Тези, които са положително настроени за възрастта си и не възприемат старостта като край на живота си, два пъти по-малко се разболяват от болестта на Алцхаймер. “, пише в книгата си Робсън.
Ако човек в напреднала възраст се смята за слаб, безпомощен и неспособен на нищо, то това пряко се отразява на физическото му здраве. Рискът от развитие на сърдечно-съдови и други заболявания бързо нараства, обяснява Робсън.
“Хората трябва да преосмислят собственото си остаряване. Различни проучвания показват, че нашият начин на мислене може да бъде променен. Като се научим да отхвърляме фаталистичните убеждения и да ценим някои от положителните промени, които настъпват с възрастта, можем да избегнем стресовите реакции, възникващи в резултат на негативни стереотипи за възрастта. Така може да се появи повече мотивация да упражняваме тялото и ума си, и да живеем пълноценен живот“, пише авторът.
