Мозъкът – последното убежище за личното ни пространство

Все повече технологиите навлизат в личното пространство. За да определят интересите на потребителя, компаниите следят действията му в интернет, профилите му, социалните му контакти, местораположението му, текстовете на съобщенията му. Но те вече се прокрадват и към мозъка. На новото направление в маркетинга- невромаркетинга, ще му е нужен потребителския невронен профил, тоест чрез сканиране на мозъка да разбере потребителя по-добре, отколкото той сам разбира себе си. Но дали дотам ще спре навлизането в личното пространство? С какви други цели могат да бъдат използвани невронните профили?

На 24 септември 2019 година стана известно, че Фейсбук са купили стартапа CTRL-Labs, разработчик на невронни интерфейси. Очилата Google Glass са съвместими с монитора за електроенцефалография (ЕЕГ) на NeuroSky чрез приложението с отворен код (open-source aplication) MindRDR. На 16 юли 2019 година стартап на Илон Мъск представи революционния невронен интерфейс Neuralink. Илон Мъск заявява за „реални трансхуманни цели в дългосрочна перспектива”.

Тези новини ни показват в каква посока се движи тази индустрия. В това число трябва да имаме предвид интернет-компаниите, чиято основна печалба се формира от показването на целева реклама, отчитайки интересите на конкретния потребител. За да определят тези интереси, те провеждат масирано събиране на данни, следейки за действията на потребителя в интернет, неговия профил и социалните му контакти, текстове на негови съобщения и т.н. Но това е малко.

Засега ЕЕГ-скенерите и имплантите са доста ограничени в своята функционалност, но технологиите се развиват много бързо. Вече могат да бъдат разпознавани базови емоции, някои непроизнесени думи и мислените опити да се осъществи определено движение. Всичко това се постига чрез мозъчно сканиране.

Учените откриха прилика в това как мозъка на различните хора обработва информация. Така те могат да правят груби предположения за мислите на човек на база мозъчната му активност.

Клиничните интерфейси мозък-компютър трябва да помогнат на хората да възстановят контрола над своите крайници или да управляват протези. Други импланти помагат на слепи хора да възстановят своето зрително усещане. В същото време някой от компаниите, например Facebook започват да експериментират с ЕЕГ за установяване ефективността на рекламата.

Facebook и стартапи като Neuralink разработват ново поколение невротехнологии и правят смели обещания. Например, Facebook обещава да реализира набиране на писмен текст с помощта на силата на мисълта, а Илон Мъск предвижда сливане на човешкия мозък с изкуствен интелект.

Всички тези устройства генерират огромно количество невронни данни, които са потенциално една от най-чувствителните форми на лична информация.

На 10 септември 2019 година Лондонското кралско общество публикува 106-страничен доклад за перспективите и рисковете на невротехнологиите. Те прогнозират, че „невронната революция” ще се случи в близките десетилетия.

Главният проблем се състои в това, че данните от мозъка могат да станат търговски продукт. Сега рекламодателите използват конфеденциална информация за предпочитанията, навиците и месторазположението на хората. Добавянето на невронни данни в този набор сериозно ще увеличи заплахата за индивидуалността , смятат учените.

Достъпът към данни, директно от човешкия мозък, ще доведе до истинска промяна в парадигмата. Ако Facebook, например, обедини невронни данни със своята огромна колекция от лични данни, то може на тази база могат да бъдат създавани „много по-точни и всеобхващащи психографични профили” – казва Марсело Иенка (Marcello Ienca) От Висшето техническо училище в Цюрих, Швейцария.

Невромаркетинг

Търговската експлоатация на невронните профили е в основата на „невромаркетинга”, новото направление в маркетинговите изследвания, което използва сканирането на мозъка за да разбере потребителите по-добре, отколкото те сами разбират себе си.

По пътя на неинвазивна регистрация на биоелектрическата активност на мозъка (електроенцефалограма), невромаркетолозите следят посекундно реакциите на мозъка от реклами. В перспектива те се надяват , че технологиите ще позволяват да се проследява активността на мозъка по време на използване на приложения, общуване в интернет, гледането на филми и предавания.

Това ще позволи максимално да се повиши ефективността на рекламата и на други методи за въздействие върху аудиторията.

Наскоро на изложба на IKEA за ексклузивни стоки бяха демонстрирани възможностите на невромаркетинга. Чрез сканиране активността на мозъка, изследователи разграничаваха истинските ценители на килими, изработени по проекти на известни дизайнери, които искат да купят тези произведения на сравнително ниски цени, от прекупвачите, които след това предлагат същите стоки няколкократно по-скъпо в интернет.

Разбира се, такива технологии се използват не само в рекламната индустрия. В свое неотдавнашно интервю пред френското радио France Inter Едуард Сноудън обясни, че технологичните гиганти са инструмент в ръцете на още по-влиятелни играчи.

„Ние виждаме как по цял свят расте авторитаризма и реалността е такава , че това се явява част от една и съща заплаха. Тези компании функционират като оръдия на правителствата. Разбира се, вие можете да се безпокоите за следенето от страна на корпорациите, но е много опростено да се каже, че корпорациите се явяват реалната заплаха, като в същото време те се явяват част от една по-глобална заплаха” –казва той.

Специалистите по етика се опасяват, че информацията от мозъка може да бъде използвана за дискриминация на хора. Например ако се окаже, че при някой се наблюдава модел на мозъчна активност, много приличащ с моделите, наблюдавани при склонност към наркотици, депресия или неврологични заболявания. Възможно е на основата на такива данни от мозъчно сканиране работодатели да отказват да приемат на работа, застрахователите да увеличават застрахователните премии, а банките да предлагат кредити с по-неизгодни условия.

„Бъдещето към което ние се стремим, това е света, в който нашите невронни данни, към които даже ние нямаме достъп, могат да бъдат използвани срещу нас” –казва Тим Браун (Tim Brown),изследовател в Центъра за невротехнологии към Вашингтонския университет.

Мислите на човек са последната отбранителна линия за личността, защото всички предишни сражения бяха загубени безусловно, смятат скептиците.