Мозъчен имплант връща частично зрението на сляп човек
Устройство, имплантирано от неврохирурзи от Калифорнийския университет в Лос-Анджелис (UCLA) под черепа на незрящ пациент, частично му върнало визуалното възприятие.
В момента на автокатастрофата, отнела напълно зрението му, Джейсън Естерхойзен е бил на 23 години. Той се е обучавал за летец и мечтаел да управлява самолети, но съдбата му отредила да бъде един от 39-те милиона официално признати незрящи хора.
Тези хора живеят в особен свят. Както свидетелства известният психолог Оливър Сакс в своята книга „Антрополог на Марс”, слепотата постепенно отнема на човек зрителната памет, а даже в някои случаи и самата представа за предназначението на очите (като затова понякога са необходими само няколко години).
Но от друга страна много от тях не губят надежда и мечтаят поне частично да си възвърнат зрението. За радост, новите технологии откриват такава възможност.
В случая на Естерхойзен е използвано устройството „Орион” (Orion) създадено от компанията Second Sight Medical Products. То се състои от миниатюрна камера, прикрепена към тъмни очила, и имплантирано в мозъка устройство.
Данните, събирани от камерата, се предават по безжична връзка. Устройството има 60 електрода, вкарани направо в зрителната кора на главния мозък. По тази причина то е подходящо не само за пациенти с увредени очи, но и за тези, при които не функционира зрителния нерв.
Разбира се , не става въпрос за пълно възстановяване на зрението. Камерата не е толкова добра, колкото човешкото око , а имплант с няколко десетки електроди не може пълноценно да възпроизведе информацията в зрителната система на човек. Но системата връща на пациента частично зрителните усещания, от които той може да се извлича информация за околния свят.
„Аз виждам малки бели точки на черен фон, все едно гледам нощем звездното небе – споделя впечатленията си Естерхойзен, преживял седем години в пълна слепота – Когато човек започва движение към мен, аз виждам три малки точки. С приближаването му, светват все повече нови и нови точки.”
По този начин при пациента се възвръща способността да различава светлина и тъмнина, да възприема движещи се предмети и да се ориентира в пространството.
„За пръв път се появи напълно имплантируемо устройство, което хората могат да използват вкъщи без необходимостта за включване към външни устройства” –твърди един от участниците в експеримента, неврохирургът Надер Пуратян (Nader Pouratian) от Калифорнийския университет в Лос-Анджелис (UCLA).- „То помага на пациентите да определят , например, къде се намира вратата, къде започва и къде завършва тротоара или къде се намира пешеходния преход”.
Новата система е способна да работи в два режима. Единият е да отделя тъмните обекти на светъл фон (например, предмети в слънчев ден), а другият е точно обратния (светлини в тъмнината, в това число и фаровете на автомобилите). Потребителят може да превключва тези режими, натискайки малко копче.
„Сега аз мога да правя това, което по-рано не можех. – признава Естерхойзен – Аз мога да сортирам бельо, да се ориентирам в осветени коридори, без да използвам бастун, и по-безопасно да преминавам улиците. Това прави моя живот доста по-лесен”.
Към настоящия момент „Орион” експериментално е присаден на шестима доброволци, които по-рано са били абсолютно незрящи.
Изследователите обмислят да подобрят своето изобретение. Понастоящем устройството стимулира зрителната кора само в лявото полукълбо, осигурявайки на пациента дясната част от зрителното поле. В бъдеще учените планират да задействат и дясното полукълбо.
Очевидно е, че и „качеството на картината” е трудно да се нарече съвършено, въпреки че Естерхойзен се радва и на това, което има.
„Просто е удивително отново да имаш някаква форма на функционално зрение” – казва той.
Междупрочем, експериментите за частично възвръщане на зрението не винаги завършват добре. Както твърди Сакс в своята книга, частично прогледналият след дълговременна слепота, нерядко изпада в депресия. Той може да се обърка в този сложен и неразбираем свят, откриващ се пред него чрез неговото несъвършено зрение, Мозъкът, който е отвикнал от нормално зрително възприятие , с огромен труд усвоява странните сигнали, изпращани от частично функциониращата сензорна система.
Много такива пациенти не използват напълно своите нови възможности. Някои от тях напълно се завръщат към предишния си начин на живот на незрящ човек, а други въобще са склонни към самоубийство. Това показва, че на специалистите все още им предстои надеждно и безопасно да повишават качеството на живот на пациента, на когото те частично са върнали зрението. В този процес важна роля не трябва да играят само невробиолозите и инженерите, но и психолозите, а също експертите по рехабилитация.