Астероидната опасност не е само научна фантастика
На конференция, състояла се през май, учени от САЩ и други страни са разгледали варианти, как да се действа ако се установи, че към Земята приближава, даже среден по размери, астероид. Наяве са излезли множество проблеми. От този, че може да нямаме време да реагираме, до този, че даже хипотетично не се разглежда варианта за промяна на траекториите на астероидите с помощта на ядрени взривове. Причината е в наличието на юридически сложности и липсата на консенсус между държавите по този въпрос. На дадения момент, даже и да ни се отдаде да открием не голям , но опасен астероид, насочващ се към Земята, ние нямаме никаква възможност да го спрем .
През май тази година учени се събраха във Вашингтон за да се опитат да намерят отговор на тревожния въпрос: Как трябва да се действа, ако открием, че към Земята лети астероид?
Астрономите от планинската обсерватория на Хаваите на разстояние 56 милиона километра от Земята са открили астероид с диаметър приблизително 254 метра и го кръстили 2019 PDC. По мерките за астероиди, той не е голям и съвсем не прилича на онова десеткилометрово парче скала, което както се смята, е унищожило динозаврите преди 65 милиона години. Но въпреки това, ако този астероид, летящ със скорост 50 хиляди километра в час, се сблъска със Земята от удара ще се освободи енергия , еквивалентна на взрив от 500 мегатона тротил, която ще е 10 пъти по-мощна от всяка вече създадена атомна бомба.
Учените от Лабораторията за реактивно движение към НАСА са пресметнали, че този огромен камък лети към Денвър. Ако траекторията на астероида не бъде променена, то ще се наложи преселването на два милиона човека, а градът ще бъде унищожен.
Всичко това е достатъчно плашещо, но за щастие няма да се случи в реалност. Учените са участвали в твърде драматичен, но научно обоснован сценарий, за хипотетичен сблъсък на астероида със Земята по време на шестата Конференция по планетарна отбрана, провеждаща се от Международната академия по астронавтика в Колеж-Парк в щата Мериленд.
Този път от небето не се стовари нищо на Земята, но въпросите, послужили като причина за провеждането на тези „учения” остават актуални. Много учени твърдят, че най-ефективният начин за справяне със заплахата, произтичаща от астероиди, е да се изпрати безпилотен космически апарат с ядрен взрив на борда ( учените не искат много да го наричат бомба), който ще може да взриви астероида или да измени траекторията му. Унищожаването на заплашващия астероид с помощта на ядрено оръжие е метод, който много се харесва на Холивуд. Този сценарий прекрасно проработи през 1998 година в увлекателния, но спорен от научна гледна точка, филм „Армагедон”. Изпращането на ядрено оръжие в космоса, даже и за спасяването на Денвър, кара много хора да нервничат. Освен това, това може да е в разрез с международните договори, регулиращи милитаризацията на космоса.
По тази причина, след горещи спорове, учените, събрали се в Мериленд, решиха да използват срещу страшния астероид флот от безпилотни неядрени космически апарати, способни да му нанесат „кинетичен” удар”. В същност, това е технологията на артилерийския изстрел. Вие запълвате апарата с твърди метали, а след това правите така, че той да се вреже в астероида, но не за да го разрушите, а да намалите скоростта му. По този начин , във момента, когато астероидът достигне до точката на предполагаемата среща със Земята, нашата планета вече ще е подминала тази точка и ще продължи да се движи по своята орбита. Астероидът ще прелети около нея, без да и нанася вреда.
Във всеки случаи, това е теоретичния вариант. По сценария на НАСА, който се е отработвал в Мериленд, Европейската космическа агенция, Япония, Русия и Китай спешно са проектирали и изстреляли без изпитания такива апарати, предназначени за кинетичен удар. Три от тях са се врязали в астероида. Основната част от него си е променила орбитата и астероидът не трябва да падне на Земята. Денвер е спасен! За нещастие, в резултат на един от кинетичните удари, от астероида неочаквано се е откъснало парче с диаметър приблизително от 60 метра и сега този отломък трябва да падне върху Ню-Йорк.
Единствената надежда е да се унищожи това парче с атомно оръжие. Но съществуващите в момента наземни балистични ядрени ракети не са предназначени за нанасяне на удари в космоса. По тази причина за изстрелване на космическия апарат срещу астероида няма време. За Ню-Йорк остава единствения вариант да поеме удара. Милиони хора са евакуирани, а астероидът като огнено кълбо се врязва в Сентръл парк и Манхатън е изтрит от лицето на Земята.
За щастие, в реалността, Манхатън засега е невредим. Но ученията ни напомниха, че защитата на планетата от астероиди не е само сюжет взет от научната фантастика, а сериозен проблем.
Разбира се, рискът, че нашата цивилизация ще бъде унищожена от астероид е много малък, във всеки случай в близко бъдеще. Паданията на астероиди, които опустошават цели региони и предизвикват катастрофални климатични промени средно се случват веднъж на 100 000 години, даже и по-рядко. Истината е, че Земята постоянно е бомбардирана от малки астероиди, които почти винаги изгарят високо в атмосферата, разпадайки се на метеорити. Визуално това е доста впечатляващо, но не представлява никаква опасност или поне е минимална такава. Например, през декември 2018 година над Беринговия проток се взриви астероид с диаметър около 10 метра.Освободената енергия при този инцидент беше около дузина бомби, подобни на тези от Хирошима. Но никой даже не забеляза този инцидент, изключвайки няколко спътника и сензорни системи.
Най-голямата заплаха не идва от най-големите и от най-малките астероиди, а от средните. За последните две десетилетия ловците на астероиди от НАСА откриха и проследиха орбитите на повече от 20 000 астероида, известни също като околоземни обекти , които преминават близко до Земята и се въртят около Слънцето. От тях 2 000 бяха квалифицирани като потенциално опасни. Тези астероиди бяха достатъчно големи (с диаметър по-голям от 140 метра ), за да предизвикат локални разрушения. И което е важно, техните орбити минават достатъчно близо до Земята и по принцип представляват теоретическа заплаха за нас.
Добрата новина се състои в това, че по изчисленията на учените, нито един от известните астероиди не трябва да се сблъска със Земята в близките сто години. Но някои от тях ще преминат твърде близко. В един дяволски петък на 13 април 2029 година, астероид с диаметър 300 метра и името Апофис ще премине на малко по-малко от 30 000 километра от Земята. А това е по-близо, отколкото орбитите на спътниците, които транслират DISH TV.
Но има и лоши новини. Стотици хиляди други околоземни астероиди, големи и малки, засега не са открити. Ние не знаем къде са те сега и накъде се насочват. На 15 февруари сравнително малък астероид с диаметър около 20 метра, движещ се със скорост около 70 000 километра в час, се взриви в атмосферата надалеч от руския град Челябинск, предизвиквайки ударна вълна, от която пострадаха около хиляда и петстотин човека. Никой не видя, как астероидът се приближаваше към Земята.
На нас ни е необходимо да намерим и да проследим траекторията на тези неизвестни „врагове”, колкото се може по-скоро. Въпреки, че отделяния за „планетарна защита” бюджет в последните години постоянно расте, тези 150 милиона долара, които са предвидени за 2019 година за откриване и проследяване на астероиди и други, свързани с това програми, все още са по-малко от 1% от общия бюджет на космическата агенция, достигащ 21,5 милиарда долара.
Също така не е ясно, ще можем ли да изменим траекторията на не голям, но опасен астероид, летящ към нас, даже и да го забележим. Нито един метод, който се предполага, че ще може да да отклони или забави астероид, не е изпробван в реални условия. Ученията, които се проведоха на конференцията, показаха, че при използването на непроверени технологии винаги има вероятност нещо да не тръгне по предварителния сценарий.
През 2021 година НАСА предвижда да изстреля тренировъчна мисия, при която агенцията ще се опита с помощта на кинетични удари да измени орбитата на неопасен двоен астероид с името Дидимос. Но и след тази мисия ще са необходими още много изпитания, за да се постигнат някакви резултати по разработването на сравнително сигурни методи за защита на нашата планета. Заради юридически и политически възражения, засега НАСА не планира използването в космоса на методи за промяна на траекторията на астероиди с използване на ядрени взривове.
За своите 4,5 милиарда години съществуване, Земята милиони пъти е подлагана на удари от астероиди и това неизбежно ще се случи отново. Може това да стане и след двеста години, но може да се случи и следващия вторник. Затова въпросът не е в това дали човечеството някога ще се сблъска с проблема за астероидната заплаха, а кога именно това ще се случи. И следващия важен въпрос е дали в този момент човечеството ще има надежден начин да се предпази от катастрофата.
