Учени свързват 15% от жертвите на коронавируса по света със замърсяването на въздуха
Изследване на екип от немски учени свързва около 15% от жертвите на Covid-19 по света със замърсения въздух. Особено характерно е това за страните на Източна Азия и Европа, съответно средно 27% и 19%. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в изданието Cardiovascular Research.
„Когато хората вдишват замърсен въздух, то фини прахови частици от него проникват през белите дробове в кръвоносните съдове, предизвиквайки възпаление и клетъчен стрес. В резултат на това се уврежда вътрешната повърхност на артериите, които се свиват и губят гъвкавост. Нещо подобно протича и когато коронавирусът прониква в организма по същия път“ – разказва един от авторите на изследването Томас Мюнцел, професор в Университета Йохан Гутенберг в Майнц.
По оценка на Световната здравна организация, всяка година заради замърсяванията на атмосферата с различни вредни вещества умират около 7 милиона човека. Много изследователи предполагат, че реално смъртните случаи са доста повече. Засега няма единно мнение кои замърсители са най-опасни за здравето на човека и домашните животни, но фините прахови частици РМ 2,5 (тоест с диаметър по-малък от 2,5 микрона) се смятат като много опасен фактор за човешкото здраве, причиняващ най-различни заболявания.
Двоен удар по белите дробове
Мюнцел и неговите колеги са се заинтересували, колко силно замърсяването на въздуха влияе на протичането на коронавирусната инфекция. Изследователите са използвали епидемиологични данни от предишни американски и китайски изследвания на замърсяването на въздуха и COVID-19, и огнището на ТОРС през 2003 г., а също така данни от Италия. Те комбинирали тези данни със сателитни данни, показващи глобалното замърсяване с фини прахови частици PM2,5, информация за атмосферните условия и наземните мрежи за наблюдение на замърсяването, за да могат да създадат модел за изчисляване на частта от смъртните случаи от коронавирус, които могат да се отдадат на дългосрочно излагане на PM2,5. Резултатите се основават на епидемиологичните данни, събрани през първата половина на 2020 г.
В своето изследване, те са правили приблизителна оценка на частта от смъртните случаи от COVID-19, която би могла да бъде избегната, ако населението е било изложено на по-ниски нива на замърсяване на въздуха, причинено от изгарянето на изкопаемите горива и други антропогенни (причинени от хора ) емисии. Учените добавят, че тази приписвана на Covid-19 част от смъртните случаи не означава пряка причинно-следствена връзка между замърсяването на въздуха и смъртността от COVID-19 , въпреки че е възможна, а по-скоро връзката с утежняването на съпътстващите заболявания, които биха могли да доведат до фатални последици за здравето от коронавирусната инфекция. Например, ако организмът на пациента дългосрочно е бил под въздействието на замърсен въздух, при инфекция с коронавирус може да има адитивен (добавен) неблагоприятен ефект върху здравето, особено по отношение на сърцето и кръвоносните съдове, което води до по-голяма уязвимост и по-малка устойчивост към COVID -19.
Оказало се, че това влияние е достатъчно голямо. Например, тяхната оценка е, че в Чехия със замърсения въздух са свързани 29% от жертвите на Covid-19, в Китай – 27%, в Германия – 26%, в Швейцария – 22%, в Белгия – 21%, в Нидерландия – 19%, във Франция – 18%, в Швеция – 16%, в Италия – 15%, във Великобритания – 14% , в Бразилия – 12% , в Португалия – 11% , в Ирландия – 8% . В градовете на Източна и Южна Азия този показател бил още по-висок и е достигал до 35-40%.
Най-ниски показатели се наблюдавали в Нова Зеландия, Австралия и Израел. Там оценката за възможната връзка със замърсяването на атмосферата била съответно за 1%, 3% и 6% от смъртните случаи, причинени от Covid-19.
„Последните изследвания на колегите показват, че аерозолите и фините прахови частици повишават активността на рецепторите ACE2 на повърхността на клетките. Именно затова може да се говори, че замърсяването на въздуха нанася двоен удар по здравето на човек, повреждайки тъканите на белите дробове и правейки ги по-уязвими за атаките на вируса“ – обяснява професор Мюнцел.
В своето изследване учените резюмират, че ако за овладяването и спирането на пандемията в близко бъдеще ще се появи ваксина, която да помогне на човечеството да се справи с коварния вирус, то срещу лошото качество на въздуха и изменението на климата няма такова средство. Единственият изход е да се намали замърсяването на въздуха чрез използване на „зелени“ технологии, което ще допринесе за подобряване на околната среда и на общественото здраве, както на местно ниво, така и в световен мащаб.
