Изследване: Как да намерим нещо позитивно в зимата и пандемията
Норвежците имат следната поговорка: „Няма лоша зима, има лоша дреха“. Изследване показва, че една от най-важните роли за това норвежците от крайния Север да не се подават на стреса от полярната нощ играе особения „начин на мислене“. Оказало се, че колкото те повече разглеждали зимата като впечатляваща възможност да се насладят на студения климат, толкова по-добре се чувствали, демонстрирайки високо ниво на удовлетвореност от живота и общо психическо здраве. Освен това, с увеличение на географската ширина, тоест колкото географското разположение било по-северно, толкова било по-оптимистично отношението на хората към зимата. Иследователите предполагат, че приемането на позитивното „зимно мислене“ може да направи приемането на пандемията и евентуален втори локдаун по-малко плашещ за тези, които се притесняват за своето психическо състояние.
Когато Кари Лейбовиц за пръв път посетила норвежкия град Тромсьо, тя била едновременно заинтригувана и наплашена от приближаващата зима. В града, който се намира на двеста мили на север от Полярния кръг, не виждат Слънцето от средата на ноември до средата на януари.
Бидейки медицински психолог, Лейбовиц искала да разбере как жителите на Тромсьо се справят с дългата „полярна нощ“. В много страни се смята, че кратките зимни дни предизвикват вялост и лошо настроение, което води до сезонно афективно разстройство (САР). Съществува предположение, че основата на това явление е чисто биологична, а именно, че нивото на невротрансмитерите, регулиращи настроението, такива като серотина, през зимата са по-ниски, отколкото лятото, а скорошно изследване показало, че хора с по-невротична личност са особено възприемчиви към лошото зимно настроение. За лечението на САР често се използват стандартни антидепресанти, а също така и психотерапия.
В най-тъмните периоди на полярната нощ Тромсьо получава само по два-три часа непряка слънчева светлина, сияеща в небето зад хоризонта. Но от това неговите жители не изпитват тази зимна депресия, която може да се очаква за град потънал в такава тъмнина. Изследвания на Мей Трюде Йонсен от Университета в Тромсьо показало, че самочувствието на гражданите практически не се променя през годината. Без ежедневния ритъм на изгряване и залязване на Слънцето при тях се наблюдават леки нарушения на съня, но без никакви психически разстройства.
В какво се състои тяхната тайна? Има множество възможни обяснения, но изследването на Лейбовиц предполага, че една от най-важните роли играе особения „начин на мислене“., който въоръжава гражданите против стреса от полярната нощ.
Тези уроци понастоящем са особено актуални. Много от нас не живеят на крайния север, но смятат зимата за най-мъчителната част на годината. И това без да се отчита настоящата пандемия. По съобщение на The Observer, британците, осъзнавайки плашещата перспектива от втора изолация в студените тъмни условия, се запасяват с нагревателни уреди. Но ако оставим настрани потребителския въпрос, на какво може да ни научи психологическата устойчивост на норвежците?
Изводите на Лейбовиц се опират на проведените през последните десетилетия изследвания, показващи, че психологическото възприятие на стресовите събития може силно да влияе на това как ние приемаме тези събития. Хората, които възприемат стресовите фактори като „предизвикателство“, позволяващо им да се учат и да се адаптират, като правило се справят много по-добре, отколкото тези, които повече се фокусират на заплашителните аспекти, такива като възможните неуспехи, трудности или болести. Тези различия в манталитета влияят не само на настроенията на хората, но и на физиологичните реакции, в това число на промяната на кръвното налягане и честотата на сърдечния ритъм, а също така на това колко бързо те могат да се възстановяват след дадено събитие. Въздействието може да бъде продължително и да се отразява по време на големи промени. Например, изследване, проведено от израелски учени, е показало, че оценката на стреса на имигрантите може да предскаже колко успешно те ще се адаптират към новата страна.
Излишно е да се споменава, че нашата оценка за това, дали дадено събитие се явява заплаха или нова възможност, зависи от нашите обстоятелства и вътрешните ресурси за решаване на проблема, с който ние се сблъскваме. В един показателен експеримент на Елисън Ууд Брукс , професор от Харвардското бизнес училище, тя помолила участниците да се сблъскат лице в лице със своя страх от публично изказване. Брукс открила, че обикновената молба към участниците да повторят фразата „Аз съм развълнуван“ помага да се намали чувството на тревога и води до подобряване на работоспособността, тъй като те започват да разглеждат ситуацията като ново предизвикателство, а не като заплаха. Много психотерапевтически методи, такива като когнитивно-поведенческата терапия и терапията на приемането и отговорността, също повишават нашата устойчивост, помагайки ни да преосмислим стресовите събития по по-конструктивен начин.
За да провери може ли разликата в светоусещането да обясни устойчивостта на жителите на Тромсьо, Лейбовиц е разработила „скала на манталитета на зимното време“. Участниците трябвало да отговорят доколко те са съгласни или несъгласни със следните твърдения:
– Има много причини да се наслаждавам на зимата;
– Аз обичам уюта през зимните месеци;
– Зимата ми носи много впечатляващи сезонни промени;
– Зимата е скучна;
– Зимата е ограничаващ сезон;
– Има много причини, заради които аз не харесвам зимата;
Изследователката открила, че отговорите на участниците предсказвали тяхното благополучие в идващите месеци. Колкото те повече разглеждали зимата като впечатляваща възможност да се насладят на студения климат, толкова по-добре те се чувствали, демонстрирайки високо ниво на удовлетвореност от живота и общо психическо здраве.
Удивително е, но Лейбовиц е открила, че това съотношение се увеличава с географската ширина, тоест с регионите, където зимата става още по-сурова. Така например, жителите на Шпицберген (78⁰ северна ширина) са имали по-позитивно мислене, отколкото жителите на Тромсьо (69⁰ северна ширина), които от своя страна се придържали към по-оптимистични възгледи от жителите на Осло (60⁰ северна ширина). С други думи, позитивното отношение към зимата е най-разпространено там, където е най-необходимо.
Позитивната настройка се чувствала и в непринудените контакти на Лейбовиц с местните жители. По нейните думи много от събеседниците се опитвали с всички сили да разберат защо някой може да не се наслаждава на зимата. Те разказвали за възможноститеда се карат ски или да се отправят на поход в зимната гора, а също така предчувствали очакваните възможности да се наслаждават на koselig –това е норвежката версия на скандинавското хюге, което означава приятно прекарване в уютен дом, като например, под топло одеяло с топла напитка на свещи. По време на дългата полярна нощ местното общуване в Тромсьо не само не намалявало, но и процъфтявало.
„Съществува определена взаимовръзка между културата, част от която вие се явявате и манталитета или начина на мислене, които произлиза от нея“ – обяснява професор Йоар Витерс от Арктическия университет в Тромсьо.
Обкръжена от норвежката позитивност, Лейбовиц скоро открила, че нейното собствено мислене започнало да се променя. Тя се научила да обича дългите разходки с фенер, осветяващ нейния път. И вместо да тъгува по слънчевата светлина, тя започнала да цени нежния и умиротворен вид на града в тъмнината.
„Когато валеше сняг, аз винаги се стараех да изляза и да се насладя на освежаващия снеговалеж“ – си признава изследователката.
Тя подозира, че много други хора биха могли да последват нейния пример, когато разберат за нейното изследване.
„Повечето хора не осъзнават, че техните представи за зимата са субективни – казва Лейбовиц – Те чувстват, че просто мразят зимата и нищо не могат да направят с това. Но ако вие внушите на хората, че това е въпрос на манталитет и че именно те контролират своето мислене, това действа изключително мощно.“.
Лейбовиц е провеждала своето изследване преди новият коронавирус да напусне Ухан и тя позитивно се отнася към проблема, свързан с опита да се види нещо положително в пандемията.
„Промените на манталитета, това не е панацея от всичко“, подчертава тя.
Невъзможно е с едно щракване на пръстите да отстраниш тревогите си, свързани с неувереността в утрешния ден, страха за работата си, както и страха да загубиш любим човек. Ние не трябва да се опитваме да подтискаме емоциите си.
Но така или иначе, Лейбовиц подозира, че приемането на позитивното „зимно мислене“ може да направи евентуалния втори локдаун по-малко плашещ за тези, които се притесняват за своето психическо състояние в лошо време. Например, можем да решим, че това е най-подходящото време да си приготвим вкусно ястие или да се насладим на уютните вечери, когато можем да се скрием под одеялото пред телевизора, внасяйки в своя живот малко от норвежкия коселинг ( от koselig). Ако сме свикнали да тренираме на бягащата пътека във фитнеса, сега можем да се насладим на ободряващ крос в парка. Тъй като риска от заразяване е много по-малък навън, ние също така можем да се приспособим да общуваме на чист въздух, както правят скандинавците. Например, в Тромсьо има кинотеатър под открито небе и затова жителите му могат да се наслаждават на филми под открито небе в зловещата арктическа тъмнина.
Този път ние имаме преимуществото, че знаем кое проработи и кое не по време на първия локдаун. Затова можем да бъдем доста по-реалистични в нашите очаквания, за това какво можем да направим и какво не. Струва си човек да се съсредоточи на малките действия, които ще му осигурят комфорт.
Скорошно изследване на професор Ханес Захер, психолог от Лайпциския университет показва, че нашето лично възприемане на пандемията вече е оказало известно влияние на нашето поведение по време на криза.
Анкета, която той провел от декември 2019 година до май тази година е показала, че след началото на пандемията в Европа, както може да се очаква, е паднала удовлетвореността от живота и позитивните настроения сред населението. Но някои психологически особености и стратегии за преодоляване на последствията са защитили някои хора от най-лошите последствия. Това включвало в себе си „активното преодоляване“, например преустройството на дома за домашен офис, планирането на разписанията за домашното обучение на децата, а също така стремежът към добро хранене, наспиване и заниманията със спорт, обяснява Захер. Както са прогнозирали и предните изследвания, най-устойчивите участници са успели да открият потенциалните възможности по време на криза, например да се научи нещо ново на база на този опит или да се израсне като личност в резултат на този опит, обяснява немския психолог.
Както и Лейбовиц, така и Захер подчертава, че целта не е да се украси ситуацията или да се отричат трудностите, с които човек се сблъсква. Ние не можем да се крием от сянката, която оставя пандемията, точно така както жителите на Тромсьо не могат да се преструват, че Слънцето ще изгрее по време на полярната нощ. Но осъзнавайки собствената си възможност да контролираме своите реакции на пандемичните мерки и на смяната на годишния сезон, ние можем да открием скрити резерви от душевна сила и жизнена устойчивост, които ще ни помогнат да преживеем идващите дни.