fbpx

Силният стрес подтиска страха и социалното възприятие за риск

Силният стрес ни прави невъзприемчиви към плашеща информация и това може да доведе до предприемане на необмислени постъпки.

Сигурно не е нужно да се доказва, че страхът и стресът са взаимно свързани, но обикновено ни се струва, че те усилват един друг. Като се изплашим изпадаме в стрес или обратното, когато сме стресирани започваме да се страхуваме по-силно.

В статия, публикувана с Scientific Reports, изследователи от Университета в Констанц, Германия пишат, че не всичко е така просто и еднозначно. Те установили, че във взаимоотношенията на стреса и страха има нюанси.

Учените провели изследване, в което участниците в психологическия експеримент трябвало да прочетат статия за някакво съмнително вещество. Преди и след статията им задавали въпроси, изясняващи доколко те се страхуват да имат контакт с това вещество, ще го избягват ли и най-важното, ще се опитат ли да предупредят за него други хора.

Половината от анкетираните преди разговорите за съмнителното вещество и четенето на статията били подложени на събитие, което се предполагало, че ще предизвика стрес в тях. Тях ги молили да изнесат реч пред голяма аудитория или да решат на ум сложен аритметичен пример, отново пред публика. Ако човек не произнася редовно речи или не решава аритметични задачи публично, то тези събития със сигурност предизвикват сериозно притеснение в участника. Нивото на стрес се е оценявало по стресовия хормон кортизол, чието ниво се увеличава в напрегнати ситуации.

Оказало се, че стресираните участници не приемали много навътре статията за опасното вещество и не мислили да споделят тази информация с много хора. В превод на сегашната ситуация: ако силно стресиран човек разбере нещо за нови мутации на коронавируса, които го правят още по-заразен, то тези новини ще го изплашат в по-малка степен, отколкото ако не е бил в стресирано състояние и ще сподели новините за коронавируса с по-малко хора.

Но такова отслабване на страха е съответствало именно на хормоналната реакция на стрес. Всъщност това далеч не е така, когато чувстваме стрес и в резултат организмът е отговорил с физиологично пренастройване. Участници в експеримента от останала половина, които по техните думи, чувствали стрес (но е нямало наличие на кортизол в организма им), в по-голяма степен са се плашили от новите сведения за опасното вещество и в по-голяма степен са били готови да разпространят тази информация.

Всъщност, това че силният стрес (който стига чак до ендокринната система) подтиска страха, не е толкова учудващо. Очевидно човек, който силно преживява по някаква причина в даден момент, не се интересува от нищо друго освен от решаването на проблемите, които го безпокоят силно в този момент. При състояние на неособено силен стрес ние можем да си позволим да се изплашим и от още нещо.

Разбира се, експериментът сам по себе си е бил конструиран по такъв начин, че да се оцени как човек ще реагира чрез социалните мрежи – с кого, как и защо ще сподели в тях плашещата информация, разпространявайки около себе си ненужна тревога. Но както споделят самите автори, получените резултати могат да бъдат използвани не само за оценка на нашето поведение в социалните мрежи, но и в много други ситуации от реалния живот.

Например, какво би се случило, ако човек седне в автомобила си под силен стрес и започне да кара, без да се бои от нищо?

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline