В сегашното покачване на нивото на Световния океан окончателно обвиниха Homo Sapiens

Учени изяснили, че за разлика от предишните 66 милиона години, през 20-ти и 21-ви век нивото на Световния океан не се покачва заради промяната на наклона на земната ос спрямо Слънцето или други фактори, както е било до началото на миналия век. Американските климатолози са изучили промяната на нивото на Световния океан през кайнозойската ера (която продължава и досега) и са стигнали до извода, че покачването от началото на миналия век е свързано изключително с човешката дейност. Тяхното изследване е публикувано в научното списание Science Advances.

“Историята на обледеняването на Земята се оказа значително по-сложна, отколкото ние смятахме. Разбира се, на нивото на Световния океан и на размерите на ледниците през миналите епохи e влияел такъв фактор, като вариациите в количеството на въглеродния диоксид в атмосферата, но oсновно тези два показателя са зависели преди всичко от параметрите на орбитата на Земята. В последните два века тази ситуация се е променила“ – обяснява един от участниците в изследването, професор Кенет Милър от Университета Ратгерс.

В последните години активисти и учени дискутират до колко бързото покачване на нивото на моретата и океаните са свързани с различни антропогенни фактори. В частност, освен човешката дейност върху този процес съществено влияние може да оказва промяната на наклона на въртене на Земята, характера на движение около Слънцето, а също така други фактори като „повдигането“ на дъното на северните океани, което е свързано с изчезването на ледниците, които са покривали умерените ширини на планетата преди 20 хиляди години.

Милер и неговите колеги са се опитали да си изяснят ролята на тези фактори, опирайки се на едно просто предположение – до появата на човечеството на нивото на Световния океан са влияели единствено природни фактори. Ръководейки се от тази идея, учените са проследили как се е променял този показател. За тази цел те са изследвали отлагания от черупките на едноклетъчни водорасли, които са обитавали водите на Тихия океан.

Учените обясняват, че промяната в температурата на водата и нивото на Световния океан има достатъчно силно влияние върху изотопния и химически състав в черупките на водораслите и зоопланктона. Например, съдържанието на тежкия изотоп на кислород-18 показва колко солена е била водата, в която са живели и растели водораслите, а съотношението на магнезий и калций е показател за температурата на тази вода.

Природа и човек

Съпоставяйки тези показатели, учените са установили как се е променяла площта на ледниците и солеността на водата в Световния океан в продължение на последните 66 милиона години, започвайки от епохата, когато са изчезнали динозаврите и стигайки до нашата съвременна епоха на антропоцена. Получените резултати учените сравнявали с промяната на ъгъла на наклон на орбитата на Земята, нивото на въглероден диоксид в атмосферата, а също така някои други природни фактори.

В периода преди 56 милиона до преди 48 милиона години, на Земята е имало топъл период, характеризиращ се с високо съдържание на въглероден диоксид в атмосферата, покачване нивото на океана и отсъствие на ледниково покритие. След това е започнало образуването на ледниците, като преди 34 милиона години е започнало образуването на първите ледникови щитове, преди 12,8 милиона години ледниковото покритие е обхванало Източна Антарктида, а преди 2,5 милиона години ледове са покрили Южния и Северен полюс.

Оказало се, че в миналото, нивото на Световния океан почти не е зависело от количеството СО₂ в атмосферата. Влияние върху него оказвало единствено в коя фаза на орбиталните цикли се намира Земята. В полза на тези изводи говори това, че по време на миоцена преди 16-17 милиона години, почти цялата територия на Арктика и Антарктида е била свободна от ледници, въпреки че концентрацията на СО₂ в атмосферата тогава е била почти същата като днес.

Големите количества на въглероден диоксид почти не са защитили Земята от голямото захлаждане, което е започнало преди 48 милиона години, заради промяната на наклона на оста на планетата. Интересен факт е, че най-голямото колебание на нивото на Световния океан се е случило сравнително скоро, приблизително преди 20 -27 хиляди години, когато ледниците са започнали да отстъпват и да се топят. Отначало нивото на океана се е понижило с 120 метра, а след това относително бързо в следващите десет хиляди години се е вдигнало до сегашните нива.

След този период нивото на Световния океан е оставало едно и също до около 1900 година, когато е започнало стремително да се покачва. Всичките тези колебания, с изключение на съвременното затопляне, съвпадат с хронологията на циклите на Миланкович. Както показват изчисленията на екипа на Милер, настоящото покачване през 20-ти и 21-ви век не е свързано с промените на орбитата на Земята, както е било през изминалите 66 милиона години, а с растящите емисии на въглероден диоксид в атмосферата.

Климатолозите отбелязват, че всичко това доказва, че сегашното покачване на нивото на Световния океан фактически напълно е свързано с човешката дейност, а не с „наследство“ от ледниковата епоха или от промяната в движението на Земята по своята орбита, както смятат много „климатични скептици“ и някои професионални климатолози.