9 стряскащи факта за промяната на климата, които показват, че се намираме в извънредна климатична ситуация

Вече е доказано, че благодарение на антропогенния фактор , промяната на климата увеличава рисковете от наводнения, екстремални температурни условия и горски пожари. Това всичко се отразява на хората, животните и околната среда. 2018 и 2019 години не правят изключение в това отношение и за сетен път показват необходимостта от извънредни и глобални мерки за избягване на климатична катастрофа.

Перспективите за бъдещето не са много радостни. Съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 46% от началото на промишлената революция през 1762 година и основната причина за глобалното затопляне. Сега на нашата планета в сравнение на с доиндустриалната епоха е по-топло с малко повече от 1⁰С. Ако сегашните тенденции се съхранят, то светът сигурно ще премине критичните 1,5 ⁰С в периода между 2030 и 2052 година, ако не се предприемат мерки за намаляване и постигане на нулево ниво на парниковите емисии.

Ето едни от последните доказателства, че действително се намираме в критична ситуация:

Летата и зимите стават все по-топли

Сан-Франциско, Британска Колумбия и Делхи съобщиха за рекордни юнски температури тази година , което говори, че в северното полукълбо отново започват вълни от горещини. През 2018 година във Великобритания е регистрирано най-горещото лято от 2006 година. Изследване на миналогодишните данни показало, че такива горещи вълни в бъдеще ще са 30 пъти по-вероятни заради измененията на климата.
Но светът преживява високи температури не само през лятото. По-топлите зими могат да окажат вредно влияние на зимуващите млекопитаещи, прелетните птици и растенията.

Индонезия ще пренесе своята столица, тъй като сегашната ще се скрие под водата

Нивото на световния океан расте с най-бързите темпове за 3000 години, средно с три милиметра на година. Двете основни причини за това са, от една страна – топлинното разширяване, тъй като водата се нагрява и се разширява, а от друга страна – топенето на ледниците, което увеличава общия обем на водата. В Антарктида и Гренландия има достатъчно лед, за да се вдигне нивото на световния океан с около 65 метра, ако напълно се разтопят. Даже ако такъв сценарий е малко вероятен, тези ледени маси вече се топят достатъчно бързо. От друга страна топенето на ледниците в Хималаите също протича достатъчно бързо. Наскоро снимки от разсекретен американски спътник показаха как се е ускорило топенето на ледниците в Хималаите. Скоростта на разтопяване рязко е нараснала през деветдесетте години на миналия век, а от началото на века тя почти се е удвоила. От всички тези фактори най-много страдат островните държави и крайбрежните райони, които все повече усещат тези явления.

Една от първите „жертви” на покачването на нивото на океана може би ще бъде Джакарта, столицата на Индонезия. По-рано тази година правителството на страната обяви за своите планове да пренесе столицата си. Някои части на Джакарта потъват с 25 сантиметра годишно. Това неустойчиво състояние на града се обуславя от два фактора. От една страна се повишава нивото на океана, а от друга – сушата потъва заради изтощаването на запасите на подземните водоизточници, служещи за удовлетворяване нуждите от прясна вода.

Средният размер на популациите в дивата природа са се съкратили с 60% само за 40 години

Средният размер на популациите на гръбначните животни (млекопитаещи, риби, птици и земноводни) се е съкратил с 60% за периода от 1970 до 2014 година.
Международна група от учени при подръжката на ООН, в свое изследване твърди, че промяната на климата играе все по-нарастваща роля в изчезването на животинските видове. Смята се, че това е третия по значимост фактор, влияещ на изчезването на биоразнообразието. При сценарий за затопляне с 2⁰С 5% от животните и растенията ще бъдат подложени на риск от изчезване. Кораловите рифове са особено уязвими от екстремално затопляне. Тяхното количество може на намалее до 1 % от сега съществуващите.

В атмосферата има повече въглероден диоксид, от когато и да било в историята на човечеството

През май 2019 година датчиците в обсерваторията Мауна-Лоа на Хаваите, която следи концентрацията на СО₂ в атмосферата на Земята от края на петдесетте години на миналия век, са регистрирали концентрация на СО₂ от 415,26 промила. За последен път такова количество на въглероден диоксид е имало преди повече от 3 милиона години, когато нивото на океана е било с няколко метра по-високо, а на Южния полюс са растели дървета. Учените предупреждават, че съдържание на СО₂ над 450 промила ще доведе до необратими изменения на климата. Около половината емисии на СО₂ от началото на индустриалната епоха се падат на последните 40 години. Информация за това кои страни са основните емитенти на въглероден диоксид и какви са темповете на изхвърлянето му в атмосферата от началото на индустриалната епоха може да видите тук.

Всичките ресурси на Земята, които могат да бъдат възстановени, през тази година са вече използвани до 29 юли 2019 година

Преди 5 дена беше световния ден на екологическия дълг, когато използваните от човека възобновяеми ресурси за тази година ще започнат да превишават обема , който Земята е способна да възстанови тази година. Пресметната дата за това събитие се премества все по-рано и по-рано. През 1999 година тя беше на 29 септември .

През 2050 година трeската Денга може да се разпространи на голяма част от югоизточните части на САЩ

Треската Денге е една от най-бързо растящите епидемии на планетата. Заболяването се причинява от вирус, пренасян от комари. На настоящия момент тя причинява смъртта на около 10 000 човека годишно и поразява около 100 милиона . Тъй като глобалните температури се повишават , видът комари, пренасящ болестта, може да се появи в места, които по-рано са били непригодни за тяхното съществуване.

За 2/3 от екстремалните климатични явления за последните 20 години е виновен човешкия фактор

Количеството наводнения и проливни дъждове са се увеличи 4 пъти от 1980 година и са се удвоили от 2004 година. Екстремалните температури , сушите и горските пожари също са се удвоили за последните 40 години. Въпреки че екстремалните условия с времето никога не се свеждат до една причина, учените климатолози все по-често констатират, че основната причина за това е антропогенния фактор. 97% от тях смятат, че това е основната причина за промяната на климата.

Емисиите на въглерод от използването на енергия растат с най-бързите темпове от 2011 година

Екстремалните климатични условия увеличават търсенето на енергия. Съгласно ежегодно изследване в областта на енергетиката , емисиите на въглерод в резултат на глобалното потребление на електроенергия през 2018 година са скочили с 2%. Това е най-голямото нарастване от седем години и се равнява на въглеродния еквивалент на увеличението на количеството автомобили с една трета. Необичайното количество горещи и студени дни миналата година е довело до увеличаването на използването на системи за охлаждане и отопление, работещи на природен газ и въглища. На енергийния сектор се падат 2/3 от емисиите на въглерод.

120 000 квадратни километра тропически гори са загубени през 2018 година

Тропическите гори намаляват с невероятна скорост, равняваща се на 30 футболни игрища в минута. Някои от тези загуби са свързани с естествени причини, например горските пожари. Горските масиви се изсичат за да се освободят площи за пасища на едър рогат добитък или за обработваеми земи за селското стопанство. Това изсичане спомага за увеличаване на глобалните емисии на въглерод, защото дърветата го поемат при своя естествен жизнен цикъл и по този начин го съхраняват.
На изсичането на тропическите гори в момента се пада 11% от емисиите на въглероден диоксид. Ако това беше държава, която изхвърля парникови газове, то тя щеше да бъде третата по количество изхвърлени газове след Китай и САЩ.
По последни изчисления на The Intercontinental Panel on Climate Change ( IPCC) за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 ⁰С до 2050 година е нужно да се засадят около милиард хектара гори. Но засега не може да се каже дали тази цел е достижима. Не се знае дали ще се намерят толкова площи и дали засадените дървесни видове ще оживеят при това изменение на климата.