Астрономи случайно открили странна звезда, бягаща от Млечния път

Скоростта на звездата се оценява на 1,7 хиляди километра в секунда. Това e най-бързо движещата се от всички, наблюдавани досега, звезди от главната последователност. Механизмът, който и е дал такова ускорение, остава загадка.

В рамките на проекта S5, насочен към наблюдение на небесните светила в звездните потоци, астрономите открили най-бързо движещата се звезда от главната последователност сред всички известни. Тя се движи през нашата Галактика с впечатляващата скорост от 1,7 хиляди километра в секунда и накрая ще я напусне. Статията, описваща това откритие, е приета за публикация в Monthly Notices of Royal Astronomical Society.

“Освен, че тази звезда е най-бързо движещата се звезда сред себеподобните си, тя е и първата, за която уверено можем да кажем, че своето „бягство” е започнала от центъра на нашата Галактика. Това означава, че звездата, вероятно е въвлечена във взаимодействие със свръхмасивната черна дупка Стрелец А* в сърцето на Млечния път, което е и предало тази невероятна скорост” – разказват авторите на изследването.

Благодарение на спътника на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Gaia”, астрономите вече са открили няколко десетки звезди, движещи се през пространството със скорости от 1 до 2,4 хиляди километра в секунда. Най-бързите от тях са неутронните звезди и белите джуджета. Процесът на предаването на такива ускорения е ясен и е свързан с взривовете на свръхнови.

Що се касае звездите от главната последователност, тук има доста неясноти, тъй като засега не е ясно как могат да се ускоряват до такива скорости звездите без енергия от взрив.

„Предишният рекордьор сред „живите” звезди беше US708, чиято скорост е оценена на 1,2 хиляди километра в секунда. Сега на почетната стълбичка се изкачи S5-HVS1. Тя 2,35 пъти по-масивна от Слънцето и е доста млада. Възрастта и се оценява „само” на 500 милиона години. Своето бягство от Млечния път тя е започнала приблизително преди 4,8 милиона години с начална скорост от 1,8 хиляди километра в секунда” – отбелязват авторите на изследването.

Астрономите предполагат, че звездите от главната последователност, движещи се с огромни скорости, открити към настоящия момент, може би са били изхвърлени от своите „родни места” в резултат на взаимодействие на три небесни обекта, където единият е черна дупка, а другите два са звездата-беглец и нейния „партньор”.

„ Взаимодействието на трите тела , двете звезди и черната дупка, неизбежно изхвърля едната звезда извън галактиката. Тъй като звездите имат крайни размери, само наличието на много масивен и компактен небесен обект може да обясни появата на беглеци, движещи се със скорости от хиляда километра в секунда” – твърди още през 2015 година астрономът Уорън Браун от Харвард-Смитсоновския център по астрофизика в САЩ.

В своята работа учените са пресметнали, че за предаването на текущата скорост на звездата S5-HVS1 е нужно получаването на кинетична енергия примерно от 6х10⁴² Джаула. За сравнение, такъв „тласък” ще ускори Земята до скорост 0,997 от скоростта на светлината ! А какво е провокирало такъв ход на събитията?

Първата идея се състои в това, че първоначално звездата S5-HVS1 е била главния член от двойна система с неголям партньор, по- малък от Слънцето и въртящ се около нея с период от 3 до 40 земни денонощия.

„Когато системата от две звезди се приближава към свръхмасивна черна дупка, то единият компонент бива уловен от галактическия монстър, а другият се изхвърля навън с огромна скорост. В случай ако черната дупка има маса от порядъка на няколко милиона слънчеви маси, скоростта на изхвърленото небесно светило може да достигне до хиляда и повече километра в секунда” – обясняват авторите на изследването.

Още една възможност се състои в това, че преди няколко милиона години, относително неголяма черна дупка се е сляла със свръхмасивната Стрелец А*. Това може да е довело до изхвърлянето от центъра на Млечния път на голямо количество звезди. Въпреки че към момента няма убедителни доказателства за тази хипотеза, то те могат да бъдат получени, ако се открият аналогични на S5-HVS1 други звезди.

„Следващите наблюдения за звездата S5-HVS1 и в частност, следващият масив от данни от спътника „Gaia” ще позволи с по-голяма точност да се измери нейното тримерно разположение и скоростта , следователно по-точно да се моделира нейната орбита. Освен това, откриването на голямо количество аналози на S5-HVS1 ще даде възможност да се разбере какво става в центъра на Галактиката”– резюмират авторите на изследването.