Робърт Саполски: Какво се случва в нашия мозък по време на пандемия
Знаменитият професор по биология и неврология от Станфорд Робърт Саполски разсъждава за нарушения баланс между разума и емоциите по време на пандемия. Известният американски учен, който е автор на много научно-популярни бестселъри и лекции, които може да откриете в YouTube, oбяснява как стреса, предизвикан от пандемията, променя работата на мозъка. Постарали сме се тезисно да представим основните наблюдения и изводи, които прави учена.
С какво се занимаваме без да прекъсваме? Да дишаме? Не само. Ние постоянно вземаме някакви решения, казва Саполски. Някои от тях автоматично: да пуснем и да спрем крана в банята, да включим и изключим светлината, да погледнем в телефона. Други решения ние ги вземаме съзнателно. Струва ли си да помогнем на непознат на улицата? Не е ли време да се продадат акциите? Да правим ли кросовете си в парка или да си купим бегова пътека? Преди да се вземе решението, обикновено се минава през два етапа на проверка. Първият, това е интелектуален тест, в който ние съпоставяме разходите и евентуалните ползи от евентуалното действие. Вторият етап е емоционалния тест. Ние си представяме какви усещания това действие може да предизвика в нас.
Но това не е всичко. Освен решенията в реалния живот, ние постоянно моделираме решенията във въображението си, обяснява Саполски. Всеки път, когато гледаме филм или сериал, четем книга или статия, обсъждаме с приятели техните проблеми, ние провеждаме мислени експерименти на принципа „как бих постъпил аз в такава ситуация“. Защо това е нужно? За тренировка. За да можете в критичен момент, когато въображаемата ситуация се окаже реална, ние да направим правилния избор.
Пандемията , предизвикана от коронавируса, е един от тези критични моменти в невробиологичен и социален смисъл. От една страна тя ни постави в положение да вземаме много важни решения в сегашния момент. От друга страна, пандемията създаде достатъчно стресова ситуация. Но в такъв отговорен момент е най-лесно да се допусне грешка. Защо?
„Защото обикновено в стресови ситуации ние вземаме най-лошите решения“ – отговаря Саполски.
В мозъка съществуват два центъра за вземане на решения. Единият е в кората на главния мозък и отговаря за рационалното мислене , а другият е в лимбичната система, управляваща емоциите. Най-трезвомислещата част на рационалния център се намира в префронталната кора. А най-безотговорната част на лимбичната система е амигдалата (бадемовото тяло), която е непрекъснат източник на страх, тревоги и агресия. Обикновено тяхното взаимодействие се представя като отношенията между началник и подчинен. Ние си мислим, че разсъдителната префронтална кора всеки път контролира импулсивната амигдала от неразумни постъпки. Но Саполски смята, че реално това не е така. Лимбичната система има същото право на глас и не по-малко лостове на влияние.
Ученът обяснява, че въпреки разпространената заблуда, емоциите са необходими за да се вземат балансирани решения. Във всичките решения, свързани с нашия живот и този на хората около нас, е заложен емоционален конфликт. Вие трябва или да отстъпите в името на другите, или в нещо да им откажете заради себе си. Да се балансират разума и чувствата в такава ситуация е доста сложна задача. Но именно нейната сложност ни кара да претегляме всичките „за“ и „против“. Емоциите ни мотивират префронталната кора да работи по-ефективно.
Как стресът, свързан със сегашната пандемия нарушава това взаимодействие? По мнението на Саполски, това става по няколко причини. Един от главните фактори за стреса е неопределеността. В сегашния момент в нашия живот има прекалено много неопределености: слухове и противоречива информация за болестта, проблемите с точността и достъпността на тестовете, липсата на ясни прогнози, манипулативни статистики, използвани от политиците, несигурни изказвания на експертите. Ние се оказахме в уравнение с много неизвестни и без конкретно решение. В такава ситуация опорна точка за нас може да бъде социалната подкрепа, тоест живия разговор, личния контакт, ободряващото похлопване по рамото. Но и това го няма, защото ние сме в капана на „социалното дистанциране“.
По време на продължаващ стрес и при липсата на психологическа подкрепа в организма се отделят глюкокортикоиди. Това са стресови хормони, които правят две неща: активират амигдалата и едновременно с това блокират активността на префронталната кора, като не и дават възможност навреме да вземе под контрол лимбичната система. Невробиологичните изследвания показват, че стресът винаги влияе на процеса за вземане на решения именно по този начин: нарушава баланса между разума и емоциите.
Стресът има още един неприятен социален ефект, напомня Саполски. Ние реагираме на фрустрацията точно по начина, както го правят повечето примати: прехвърляме нашето раздразнение към по-слабите, започваме да съкращаваме кръга от хора, които смятаме за „свои“. Ръстът на агресия, изкривяването на възприятията и намаляването на емпатията означават стесняване на диапазона за избор в процеса на вземане на решения.
Саполски сравнява това с тунелното зрение. Ние ясно виждаме един дразнител, но не вземаме предвид много други странични фактори. А те при по-близко разглеждане могат да се окажат даже първостепенни, а не странични. И което е още по-лошо, изключваме от уравнението решаващия фактор, а именно потенциалните последствия.
Нашата затормозена префронтална кора не се включва достатъчно активно в решаването на проблемите. Заради това нашите решения стават по-малко гъвкави, по-автоматични и импулсивни. Ние действаме без да се замисляме на принципа на ежедневната рутина. В условията на пандемия на нас ни се налага да се сблъскваме с много по-сложни проблеми, отколкото чистенето на зъби и завързването на връзките на обувките. Да се поддадем ли на паниката или да елиминираме заплахата? Да бягаме ли в близкия магазин, за да отвоюваме годишен запас от тоалетна хартия? Да живеем така все едно нищо не се е случило или временно да променим начина си на живот заради общото благо? Обикновено в такива нестандартни ситуации ние си променяме стратегията в зависимост от резултата. Но сега в случай на неуспех, ние често по инерция продължаваме да искаме да влезем през заключената врата, при това много често още по-напористо и агресивно.
Химията и механиката на работа на нашия мозък в условията на стрес не са единствените проблеми, предупреждава Саполски.
„Ние се сблъскваме с тези предизвикателства в най-неподходящия момент“.
Ситуацията се усложнява, тъй като светът е обхванат не само от коронавирусната инфекция. По-рано човечеството беше засегнато от пандемията на невежеството и популизма. Олицетворение на тази тенденция Саполски смята Тръмп, който „обявява за фейк всеки неудобен за него факт“, например, данните на СЗО за нивото на смъртност от коронавируса. Всяко такова заявление от безотговорни политици ни действа като хормона на стреса, който блокира префронталната кора и едновременно стимулира амигдалата, нарушавайки баланса между рационалното мислене и лимбичната система в мащабите на цялото общество. Пандемията от коронавируса в съчетание с пандемията на популизма ни прави агресивно ирационални.
Затова препоръката на Саполски в това сложно време е да запазим своята бдителност.
„Ние не можем да променим механизма на работа на мозъка, когато изпитва стрес. Но да се контролират най-лошите тенденции, които генерира нашия мозък в такива моменти, ние можем. И още по-важното – ние сме длъжни да го правим.“
