Най-богатите 10% от населението на планетата са допринесли за две трети за глобалното затопляне

Според ново изследване на климатичното неравенство, проведено от група международни учени, по-богатите социални групи допринасят непропорционално повече за глобалното затопляне,като например свръхбогатите 0,1% от населението на планетата с доход над 538 000 евро годишно са отговорни за 8% от глобалното затопляне.

По-богатите хора косвено „произвеждат“ повече емисии от средностатистическия човек на планетата, така че техният принос към изменението на климата е непропорционално по-висок. Това е заключението, до което е стигнала група изследователи в свое ново изследване, ръководено от Сара Шьонгарт от Федералния технологичен институт в Цюрих, резултатитe от което са публикувани в списание Nature.

Учените количествено са оценявали как емисиите от потреблението и инвестициите на богатите хора са повлияли на глобалното затопляне за периода от 1990 до 2019 г. За да изчислят това, те са моделирали изменението на климата и честотата на екстремните природни явления, вземайки предвид емисиите, причинени от състоятелните хора и без тях.

За тези 30 години средната глобална температура на планетата се е увеличила с 0,61 °C. Изследователите са определили три групи по доходи сред по-богатите хора и са оценили приноса на всяка от тях за това увеличение. Първо са били оценени богатите 10% от хората по света, а след това са идентифицирали 1% от най-богатите и най-накрая свръхбогатите 0,1%. Оказало се, че с увеличаване на доходите се увеличават и емисиите.

Ето и резултатите по групи:

Богатите 10% (доход над 43 000 евро годишно). С техните емисии са свързани 65% от глобалното затопляне, което означава, че техният принос се оценява на 0,40°C.

Богатите 1% от населението ( с доход над 147 000 евро годишно). Те са отговорни за 20% от глобалното повишаване на температурата, или приблизително 0,12°C. Учените отбелязват, че ако всеки на Земята живееше и консумираше по този начин като тези от този 1%, температурата на планетата щеше да се повиши с 6,7°C, което е 11 пъти повече от сегашното увеличение през последните 30 години и излиза извън границите на всички разглеждани досега климатични сценарии.

Свръхбогатите 0,1% (доход над 538 000 евро годишно). Тази група е отговорна за 8% от глобалното затопляне, което е равно на 0,05°C.

Как учените са оценили доходите

Шенгарт и екипът и не са изчислявали самостоятелно разпределението на доходите, а са се позовали на база данни от друго по-ранно изследване. За основа е взета базата данни, която е изработена в хода на изследване, проведено от Лукас Чансъл, съдиректор на Лабораторията за световно неравенство към Парижката школа по икономика. Акцентът на тази научна разработка е фокусиран върху глобалното неравенство на въглеродните емисии за периода 1990–2019 г. Чансъл е оценявал емисиите на най-богатите хора, използвайки модел, който комбинира данни за доходи, богатство и въглеродни емисии. Целта му е била да разбере какъв дял от глобалните парникови газове се произвеждат от различните социални групи. Тъй като е нямало директни данни за емисиите на отделните групи, съобразно техните доходи, Чансъл е изградил модел, базиран на два ключови източника:

База данни за световното неравенство. ( World Inequality Database). Тази база данни се базира на данъчни данни, анкети сред домакинствата и национална статистика. Обхваща 174 държави по целия свят.

Бази данни за емисии. По-специално – Global Carbon Project и EORA. Те са групирани по субекти на емисиите, като например правителства, промишленост или домакинства. Чансъл ги е разпределил по следния начин:

Емисии, свързани с потреблението. Изследователят ги е разпределял сред населението пропорционално на доходите.

Емисии, свързани с инвестиции. Ученият е разпределял големите активи и промишленото оборудване на база богатството. Предпоставката е била, че богатите хора притежават по-голямата част от капитала, което означава, че чрез инвестициите си те косвено причиняват значителна част от емисиите. Например, ако 1% от населението притежава 50% от активите в страната, тогава на тях се приписват 50% от инвестиционните емисии.

Емисии, свързани с публичния сектор. Чансъл ги е разпределил равномерно между всички жители на дадена страна, независимо от доходите. Те включват разходите за изграждане на инфраструктура, функционирането на училища, болници и т.н.

В резултат на това изследователят е получил оценка за разпределението на всички глобални емисии сред населението на планетата – по държави, региони и групи с различни доходи. Например, през 2019 г. най-богатите 10% от хората са „произвели“ 48% от емисиите, а най-богатият 1% е произвел почти 17%. В същото време половината от населението на планетата – най-бедните 3,8 милиарда души – са отговорни само за 12% от емисиите.

Ключови констатации от новото изследване

Климатичните щети от емисиите, свързани с потреблението на най-богатите хора, се разпространяват по целия свят, а не само в страните, в които те живеят. Също така значителна част от емисиите на богатите е свързана не само с личното им потребление, но и с инвестициите им – например, във въглищни електроцентрали, производство на нефт и газ, тежка промишленост и други. Като пример учените посочват, че емисиите, еквивалентни на потреблението и инвестициите на най-богатите 10% от жителите на Съединените щати и Китай, са довели до почти трикратно увеличение на броя на изключително горещите месеци в Амазонка, Югоизточна Азия и Африка.

Изследването на Сара Шенгарт и нейния екип е първото систематично изследване, което показва връзката между богатството и екстремните климатични събития – суши, горещи вълни и други аномалии.

Изследователите са взели за отправна точка климата в прединдустриалния период, в който изключително горещи или сухи месеци са се случвали приблизително веднъж на няколко десетки години. След това те са проверили колко често се случват такива месеци днес заради емисиите от различни групи по доходи. В месеците с най-високи температури екстремните горещини са започнали да се появяват средно 12 пъти по-често, отколкото преди 300 години. В същото време приносът на най-богатите 10% е бил 7 пъти по-висок от средния за света, а приносът на богатия 1% е бил 26 пъти по-висок.

Авторите на изследването смятат, че е невъзможно е да се борим с климатичната криза, без да се вземе предвид неравеномерното разпределение на емисиите, съобразно доходите на различните социални групи. Според тях само отчитайки тези показатели можем да обсъждаме такива мерки като „данък върху богатството“, компенсации за засегнатите страни и преглед на ангажиментите на различните страни по отношение на климата.