Психолог: Нарастващата популярност на кучетата е следствие от разрушаването на социалните връзки
В някои страни броят на кучетата е нараснал толкова много, че вече надвишава броя на децата. Ролята на кучетата в живота на хората често надхвърля традиционната представа за домашни любимци.
Въпреки че емоционалното значение на кучетата очевидно нараства по целия свят, остава неясно дали хората избират кучета пред децата или други фактори водят до тази тенденция. Професор Енеке Кубини, ръководител на катедрата по етология в университета Етвьош Лоранд (ELTE) в Унгария, смята, че има връзка между нарастващия брой собственици на кучета и намаляващата раждаемост – но не по причини, за който бихме могли да предположим първоначално.
Много хора смятат кучетата си за членове на семейството и дори понякога поставят обичта към тях над човешките отношения. Според скорошно изследване, проведено в Унгария. 19% от хората без деца и 10% от родителите за заявили, че ценят кучето си не по-малко от всеки друг човек. Каква може да е причината за това? Кубини се опитва да обясни този изненадващ феномен в изследване, публикувано в Current Directions in Psychological Science.
“Някои хора казват, че кучетата са новите деца, докато други намират тази идея за абсурдна. Например, папа Франциск определи като прекалено егоистично поведението, когато бездетните хора твърде глезят много домашните си любимци. Някои изследвания показват, че собствениците на кучета действително могат да имат по-негативно отношение към родителството, а майките, които притежават кучета, намират родителството за по-тежко, което може да намали тяхната готовност да имат повече деца. В някои случаи кучетата дори могат да навредят на романтичните взаимоотношения. Но това е само едната страна на историята.” споделя Кубини.
Противоположният аргумент е, че притежаването на куче може всъщност да увеличи човешката плодовитост.
„Семействата с деца са по-склонни да имат кучета, а двойките понякога гледат на своя домашен любимец като на “тестово дете”, подготвителна стъпка към създаването на семейство. Жените също така често намират мъжете с кучета за по-привлекателни, което може да увеличи шансовете за бащинство. От тази гледна точка кучето не замества родителството, а по-скоро го допълва или го предхожда“, коментира Кубини.
Освен това кучетата могат да укрепят човешките взаимоотношения – например по-честите съвместни разходки увеличават възможностите за социално взаимодействие. Но определени проблеми могат да затруднят социалните контакти, особено ако собственикът разчита преди всичко на кучето за емоционална връзка и подкрепа.
„Броят на децата не намалява, защото броят на кучетата се увеличава, но и двете са свързани с една и съща тенденция: трансформацията на социалните връзки“, споделя Кубини. „Моята концепция, която наричам животно-компаньон, или по-конкретно, теорията за бягството към кучетата-компаньони, предполага, че популярността на кучетата се корени в биологични еволюционни причини, но културно прекалено е ескалирала . Инстинктът за грижа и нуждата от социална подкрепа са генетично кодирани в човешкото поведение, но тези стремежи са се изместили към животните-компаньони, защото човешките взаимоотношения често са увредени или липсват.“
“Почти 90% от възрастните в Унгария не прекарват дори един час седмично в грижи за малки деца, въпреки че хората са еволюирали в условията на споделеното отглеждане на деца. Други са изпитали емоционална болка във взаимоотношенията си с хора, а кучетата им осигуряват безусловна любов. Нашата култура отразява вече тази засилваща се тенденция: процъфтява бизнесът за подстригване на домашни любимци и все по-често можеш да чуеш как собствениците се представят пред домашните си любимци като “мама” или “татко”.” коментира Кубини.
Малките породи с къс нос и черти като на бебе са особено популярни. Тези „сладки“ черти пораждат инстинктивна нужда от грижа, но са съпроводени със значителни здравословни проблеми. Това допълнително засилва грижите и може да накара собственика да се почувства така, сякаш някой наистина е зависим от него. Прекомерната защита и погрешното тълкуване на нуждите на кучетата обаче може да доведе до поведенчески проблеми.
“Такава драматична промяна в отношението към кучетата предполага, че хората в западните общества изпитват значителен дефицит от грижа и социално взаимодействие – и те се опитват да компенсират това отчасти с помощта на кучетата, а много вероятно също и с котките. Логичният извод е, че трябва да укрепваме семействата и системите за социална подкрепа, и да се стремим да намалим социалната изолация. Да имаш куче е прекрасно, тогава когато това съединява хората, а не когато ги изолира”, заключава Кубини.
