Седем елементарни правила за добра комуникация

Можем ли бързо да подобрим своите навици в комуникацията? Ние постоянно допускаме грешки в общуването: не слушаме, обобщаваме и неточно изразяваме мислите си. От тези недостатъци не е лесно да се избавим, но да подобрим навиците си при общуване е напълно реално, като за това не са необходими много усилия. Ето няколко правила, които могат веднага да влязат в употреба и се надяваме резултатът да ви хареса.

Не обобщавайте. Не казвайте „винаги“ и „никога“, ако това не съответства на действителността. Такива обобщения от рода на „Ти никога не ме слушаш“, „Ти винаги си зает с нещо друго“, действително не съответстват на действителността. Помнете, че обобщенията са свързани с навика да правим необосновани изводи: „Ти направи това, защото не ме уважаваш“ или подобни такива. Ако нарочно се изкарват постъпките от контекста, например, ако човек болезнено реагира на определени ситуации, му казват „Ти не си добре“. Всички тези фрази предизвикват защитна реакция, зад която се крие страх, а страхът както е казвал Мартин Лутер Кинг, поражда ненавист.

Не програмирайте себе си за негативна реакция. Самореализиращите се пророчества работят и в общуването. Психолозите наричат този процес „ефекта на Пигмалион“. Ако вие изхождате от това, че вашият събеседник изпитва към вас антипатия, вие безсъзнателно започвате да се държите така, че да съответствате на неговите очаквания. И обратно. Разбира се, че по-добрият вариант е последния.

Не се оправдавайте. Ако сте допуснали грешка, не започвайте да обяснявате, че не сте виновен/на. Не се фокусирайте към себе си, а на чувствата и потребностите на човека, пострадал по ваша вина. Признаването на собствената вина не всякога помага за намаляването на възникналото напрежение. По-добре превключете на вариантите за решаване на проблема, например “Какво можем да направим, за да поправим ситуацията?”.

Никога не поправяйте това, което ви се струва грешка или неправилно ударение. Свободата да се говори понякога неправилно е едно от фундаменталните човешки права.

Говорете от първо лице. Започвайте всички проблемни фрази с „аз“ (чувствам, мисля, боя се) или „на мен“ (ми се струва, ми е болно, ми е страшно), давайки да се разбере, че източникът на вашите чувства, желания и мисли, даже свързани с друг човек, сте вие самият. Така, вместо да обвинявате някой друг, вие предизвиквате съчувствие към своите проблеми. Но има едно важно допълнение, пояснява психологът Дж. Джонсън . За да не засегнете другия с изказването „аз – последващо съдържание“, във втората част трябва да изключите „ти“. Например, по-подходящо е да кажете „Аз се разстройвам, когато ми се налага много да чакам“, вместо „Аз се разстройвам, когато ти закъсняваш“.

Правете паузи. Както е писал френският философ Морис Бланшо, истинското общуване не се случва по време на произнасянето на думите, а в главата ни по време на паузите между репликите. Не бързайте да отговаряте на думите на събеседника си, помълчете няколко секунди, за да му дадете възможност да чуе и да разбере какво е казал. Не е изключено той сам да се опита да коригира своите фрази.

Учете се да разбирате, какво вие всъщност искате. Помислете десет пъти преди да кажете „Ти не ме разбираш“. Възможно е, проблемът да не е в другия човек, а в това, че вие не можете точно да формулирате своята мисъл. От времето на „Логико-философския трактат“ на Витгенщайн ние знаем, че ако не можем нещо да обясним, значи не го разбираме. А ако го разбирате, започнете разговора веднага със своето желание. Може би вашият събеседник иска същото.